Пламен Захариев: Законите изостават с четири крачки от новите технологии

Роботите и изкуственият интелект няма да доведат до масова безработица, но ще трансформират сериозно пазара на труда и начина, по който хората изпълняват служебните си задължения. Това заяви ръководителят на катедра „Телекомуникации“ в Русенския университет проф. д-р инж. Пламен Захариев в репортаж по темата, съобщават от БНТ. Според учения технологичната вълна вече навлиза активно не само в индустрията и образованието, но и в научните изследвания и работата при опасни условия, което поставя спешни въпроси за безопасността и липсващите законови регулации.

От студентски състезания до дигитални двойници

Екипът на висшето училище в крайдунавския град развива системна дейност в тази сфера вече повече от 15 години, откогато съществува и студентският клуб по роботика към университета. В специализираната лаборатория студенти и изследователи работят с разнообразни автоматизирани платформи, като през годините постепенно разширяват фокуса си от чисто учебни задачи към задълбочени научни разработки.

„Тук в тази лаборатория, както можете да видите, са разположени доста роботизирани системи. Със студентите по роботика основно се занимаваме в рамките на студентския клуб по Роботика и със студентите сме участвали в редица регионални и международни състезания и сме печелили много от тях“, разказа проф. Пламен Захариев, цитиран от БНТ.

Преподавателят уточни, че работата в лабораторията вече обхваща сложни направления като дигитализацията, изграждането на дигитални двойници и създаването на алгоритми за компютърно зрение.

„Освен образователните аспекти на роботиката, защото ние продължаваме активно да се занимаваме с образователна роботика, ние се занимаваме и с по-научните и изследователските аспекти на роботизираните системи“, посочи проф. Захариев.

Ключово място в практическото обучение заема хуманоидният робот NAO. Чрез тази платформа деца и млади хора се учат да програмират и да пишат алгоритми, които директно управляват движенията и реакциите на машината. По този достъпен и практически ориентиран начин учащите усвояват сложни концепции по математика, физика, програмиране и други точни науки. Поради големия интерес сред младите хора ръководството на Русенския университет обмисля и въвеждането на изцяло нови учебни програми, които да отговорят на бурното развитие на иновативните технологии.

Човек и машина в общ работен процес

Според русенския учен светът в момента преминава през поредната вълна на индустриална трансформация. Автоматизираните системи и алгоритмите с изкуствен интелект неизбежно ще поемат част от дейностите, които днес се извършват ръчно или рутинно от служители.

„Както при всяка една индустриална революция и при тази след въвеждането на роботите, след въвеждането на изкуствения интелект и технологиите, свързани с него, всъщност това, което ще се случи, е, че една част от професиите, които в момента се упражняват от хора, на тяхно място ще влязат роботите“, обясни ръководителят на катедра „Телекомуникации“.

Той обаче е категоричен, че този процес не бива да се разглежда като заплаха за оставане на хиляди хора на улицата без препитание. Вместо директна замяна на човешкия труд, експертът прогнозира преструктуриране на работните места, при което хората и машините ще действат в екип.

„Това не означава, че хората ще останат безработни. Една голяма част от човешките дейности ще бъдат трансформирани, така че те да бъдат извършвани съвместно с роботите, а ще бъдат развити нови професии, които ще бъдат обвързани с тези нови въведения“, заяви проф. Захариев.

Като пример за развитието на подобни технологии в Русенския университет беше демонстриран и друг гостуващ хуманоиден робот. Макар че машината умее да танцува и да отговаря на въпроси, амбицията на нейните създатели надхвърля ролята на обикновена атракция за забавление. Според представител на организацията, която притежава робота, основното практическо приложение на такива платформи е в рискови среди, където присъствието на човек е опасно за живота и здравето му. В същото време в рамките на демонстрацията беше подчертано, че автономността на машините има ясни граници — те са отлични за научни и инженерни експерименти в контролирана среда, но не могат да заместят човешката преценка и не бива да изпълняват самостоятелно критично опасни задачи.

Законодателство на бавни обороти

Освен кадровите и техническите въпроси, сериозно предизвикателство пред сектора остава липсата на адекватна и навременна нормативна рамка. Навлизането на умните машини изисква ясни правила за безопасност и отговорност при вземането на решения, но държавните и международните регулации изостават драстично от реалността в лабораториите.

„Темпът на създаването, приемането и прилагането на тези регулации е изключително бавен“, предупреди проф. Пламен Захариев.

По думите му законовите текстове обикновено се пишат спрямо конкретен етап от развитието на дадена технология. Процедурите по съгласуване и гласуване обаче отнемат толкова дълго време, че в момента на влизането им в сила правилата вече са морално остарели.

„Докато тези регулации влязат в сила, всъщност технологиите вече са четири крачки напред и просто регулациите трябва да наваксат“, допълни преподавателят от Русенския университет.

Според него институциите трябва да намерят механизми за много по-бърза адаптация на законите към новите технологични реалности. Успешното внедряване на роботиката и изкуствения интелект в индустрията и ежедневието изисква баланс — иновациите да помагат на хората, но при строг контрол на рисковете, подготвени специалисти и работещи правила за безопасност.