Експерти анализираха мащабните протести и политическите рискове пред Европейския съюз

Натрупващото се социално недоволство, тежките бюджетни проблеми и политическото напрежение около управлението на френския президент Еманюел Макрон поставят под въпрос финансовата стабилност на цяла Европа. За този риск предупредиха журналистът и международен анализатор Явор Сидеров, политологът Милен Желев и журналистът Владислав Апостолов в студиото на предаването „Здравей, България“ по NOVA. Според участниците в дискусията в основата на уличните размирици стои нарастващата неспособност на френската държава да финансира досегашните си социални разходи, а кризата втората по големина икономика в еврозоната може да предизвика сериозни сътресения далеч извън пределите на страната.

Коментарите на анализаторите идват на фона на въведения от френските власти вечерен час в части от Париж и редица други градове след пет поредни нощи на тежки сблъсъци, палежи на сгради и разграбване на магазини. По официални данни от френската столица при демонстрациите срещу поскъпването на живота през последните дни са арестувани над 2500 души, а около 1000 полицаи са ранени.

Финансова спирала и риск за еврозоната

Финансовото състояние на Франция е един от главните двигатели на общественото напрежение, посочи в ефира на телевизията Явор Сидеров. Той обърна внимание на макроикономическите показатели на страната, при които държавният дълг достига 115% от брутния вътрешен продукт, а бюджетният дефицит е на ниво от 5,1%. По последни данни на френското министерство на икономиката и финансите задлъжнялостта на Париж вече се доближава до 3,6 трилиона евро, което представлява близо 119% от прогнозирания брутен вътрешен продукт за настоящата година.

"Проблемът надхвърля рамките на Франция и може да се превърне в европейска дългова криза", заяви Явор Сидеров в студиото на „Здравей, България“. Международният анализатор подчерта острото противоречие между опитите на френското правителство да свие публичните разходи и исканията на протестиращите граждани и синдикати, които настояват за точно обратното. По думите му икономическата реалност ограничава полезния ход на всеки бъдещ кабинет в Париж.

"Смяната на властта сама по себе си не би решила проблема. Дори Марин льо Пен да поеме управлението, тя също ще трябва да изготви бюджет и да се изправи пред необходимостта да ограничава разходи", коментира Сидеров по повод предстоящите след шест месеца президентски избори във Франция.

Радикализация на улицата и възход на крайната десница

Мащабът на протестните действия във Франция може да продължи да се разширява, прогнозира политологът Милен Желев. Той отбеляза, че уличните демонстрации и палежите на автомобили не са ново явление за френското общество, но настоящата вълна се отличава със значително по-големия си обхват.

"Протестите и палежите на автомобили във Франция не са ново явление, но сегашните събития се отличават с по-големия си мащаб. Развитието им не е изненадващо и има риск недоволството да се разраства с всяка следваща година", предупреди Желев в ефира на NOVA.

Журналистът Владислав Апостолов насочи вниманието към профила на радикалните групи, които участват в нощните погроми и грабежи. Според него в насилствените действия се включват както крайнолеви младежи, така и представители на част от мигрантските общности, макар мотивите на отделните групи да се различават.

На този фон политологът Милен Желев посочи, че лидерът на „Национален сбор“ Марин льо Пен и нейната политическа формация могат да извлекат сериозни политически дивиденти от хаоса по улиците.

"Радикализацията на дебата преди президентските избори ще бъде сред факторите, които ще определят политическата надпревара. Крайната десница може да постави миграцията в центъра на кампанията", подчерта Милен Желев. Той допълни, че ограничаването на масовата миграция е сред очакваните предизборни обещания на Льо Пен, но реалното му прилагане на практика би срещнало сериозни трудности.

Геополитическият залог и спорът за твърдата ръка

Вътрешнополитическата криза във Франция има пряко отражение и върху сигурността на целия Европейски съюз и войната в Източна Европа. Милен Желев припомни позицията на Марин льо Пен за прекратяване на френската подкрепа за Украйна, като отбеляза, че по тази тема крайните политически формации отляво и отдясно във Франция често заемат сходни позиции.

От своя страна Явор Сидеров изтъкна, че политическата нестабилност в големите европейски столици и липсата на единство в Европейския съюз обслужват пряко интересите на руския президент Владимир Путин. Според него дезорганизацията в Западна Европа носи дългосрочни рискове за целия континент. Анализаторът коментира и хипотезите за евентуална външна намеса в размириците, но уточни, че по този въпрос не може да се направи категоричен извод без разследване от специализирани служби.

Гостите в студиото изразиха противоположни оценки за начина, по който френските власти трябва да овладеят уличното насилие, след като президентът Еманюел Макрон отказа да приеме оставката на вътрешния министър и нареди твърди мерки срещу нарушителите.

"Необходимо е прилагане на закона и провеждане на реформи. Последователните действия на властите срещу палежите, грабежите и нападенията могат да доведат до овладяване на ситуацията", заяви Владислав Апостолов. В заключение той допусна възможността в близко бъдеще крайнодесни политически сили да спечелят по-голямо влияние в редица европейски държави, докато в Съединените американски щати властта да премине в ръцете на Демократическата партия.

Милен Желев обаче защити тезата, че чисто силовите мерки няма да решат дълбоките структурни проблеми на Франция. По думите му авторитарният подход може да провокира още по-масови демонстрации, а евентуално идване на крайната десница на власт в Париж би изострило допълнително общественото напрежение, включително сред мигрантските общности.