Медикаментите спестяват на здравната каса над 102 милиона евро годишно

България произвежда 10% от генеричните лекарствени продукти в Европейския съюз, а тяхната употреба спестява на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) над 102 милиона евро всяка година. За периода от 2020 до 2025 година общите спестявания за публичния фонд надхвърлят 511 милиона евро, съобщават от БНР след проведен специализиран форум в София. Събитието се състоя под патронажа на Комисията по здравеопазването към 52-рото Народно събрание и събра на една маса представители на държавните институции, фармацевтичната индустрия и медицинското съсловие.

Осем от десет изписани лекарства са генерични

Представените по време на дискусията данни показват сериозен дисбаланс между обема на потребление и финансовия ресурс, който държавата отделя за тези терапии. Генеричните медикаменти формират 75% от целия лекарствен пазар в България, измерен в брой опаковки. В същото време за тяхното заплащане отиват под 10% от общия бюджет на здравната каса за лекарства. Статистиката отчита, че осем от всеки десет изписани медикамента на българските пациенти са именно генерични.

Председателят на парламентарната здравна комисия проф. д-р Костадин Ангелов акцентира върху стратегическото значение на фармацевтичния сектор за националната икономика, като индустрията вече създава над 3% от брутния вътрешен продукт на страната. Според него производителите се нуждаят от предвидима законодателна рамка, която да подкрепя местните заводи и да гарантира достъпа на пациентите до лечение.

"Дори най-богатите икономики в света разчитат на генеричните лекарства, защото именно чрез тях постигаме основния принцип в медицината - цена, медицински ефект", посочи проф. д-р Костадин Ангелов, цитиран от БНР.

Инфлационен натиск и риск за доставките в Европа

Въпреки ключовата си роля за здравните системи, производителите на достъпни медикаменти в Европа са изправени пред сериозни икономически трудности. Генералният директор на европейската организация Medicines for Europe Адриан ван ден Ховен предупреди, че секторът работи под силен натиск заради поскъпването на електроенергията, суровините, логистиката и новите регулаторни изисквания. На този фон цените на самите генерични продукти продължават да вървят надолу.

Данните на европейската организация за периода 2015–2024 година очертават ясна ножица между разходите и приходите в бранша. Докато общият индекс на потребителските цени в Европа се е повишил с 30%, цените на генеричните медикаменти при десетте водещи доставчици са спаднали с 8%.

"Устойчивият достъп до лекарства не може да се гарантира единствено чрез политика на най-ниската цена. Европа се нуждае от предвидима регулаторна среда, конкурентоспособно производство и условия, които позволяват на повече производители да останат на пазара", заяви Адриан ван ден Ховен. Той допълни, че обществените поръчки и моделите на ценообразуване трябва да отчитат не само крайната цена, но и сигурността на доставките, производствените разходи и запазването на реална конкуренция.

Като ключова стъпка за предотвратяване на недостига на медикаменти експертите посочиха европейския Законодателен акт за критично важните лекарства. Документът беше разработен в отговор на прекъснатите вериги на доставки по време на пандемията от COVID-19 и предвижда национални планове за устойчивост, както и нови критерии за сигурност при провеждането на търговете.

Потенциалът на биоподобните терапии и бюджетът на НЗОК

Нова възможност за разширяване на достъпа до модерно лечение отварят биоподобните лекарства. Според анализите на Medicines for Europe от 2006 година насам те са спестили на европейските здравни системи общо 56 милиарда евро. Прогнозите сочат, че до 2032 година общо 110 биологични медикамента ще загубят своята пазарна ексклузивност в Европа, което ще позволи навлизането на техни по-достъпни биоподобни алтернативи.

Деканът на Фармацевтичния факултет към Медицинския университет в София чл.-кор. проф. Георги Момеков коментира по време на форума, че доказаната медицинска ефикасност на даден препарат губи своята стойност, ако пациентите нямат реален физически и финансов достъп до него.

Въпросът за ефективното управление на публичните средства бе поставен и от проф. Григор Димитров, главен директор "Осигурителни отношения" в Българската стопанска камара. Той представи данни, според които за десетилетието между 2016 и 2025 година разходите на НЗОК за медикаменти са нараснали 3,7 пъти – от 315 милиона евро до близо 1,18 милиарда евро.

По думите на проф. Димитров механичното увеличаване на парите в системата само по себе си не води до по-добри здравни резултати за хората. Като решение той предложи поетапното въвеждане на програмно бюджетиране, при което плащанията се обвързват не само с обема на отчетената медицинска дейност, но и с качеството, ефективността и реално измеримите резултати от лечението. Участниците във форума се обединиха около искането за преглед на правилата за ценообразуване и рефериране, намаляване на допълнителните финансови тежести за производителите на генерични и биоподобни медикаменти и запазване на настоящия им статут в бюджета на здравната каса и през 2027 година.