„Медузести облаци“ озариха небето след изстрелване на ракета към МКС
- Редактор: Петър Симеонов
- Коментари: 0
Оптичният ефект освети небето над Флорида преди изгрев
Зрелищно атмосферно явление, оприличено на гигантска светеща медуза, озари източното крайбрежие на Съединените щати в ранните часове на 13 октомври 2026 година след успешен старт на ракетата Falcon 9 към Международната космическа станция, съобщават от метеорологичната служба AccuWeather. Космическият апарат потегли в 06:33 часа местно време от Кейп Канаверал във Флорида в рамките на 35-ата товарна мисия CRS-35, а комбинацията от издигащи се газове и слънчева светлина преди зазоряване създаде рядък визуален спектакъл.
Слънчева светлина в ракетната диря
Оптичният ефект, популярен сред астрономите и метеоролозите като „космическа медуза“, не представлява класически облак, а изкуствено предизвикана атмосферна структура. В горните слоеве на атмосферата, където налягането е изключително ниско, отделените от двигателите изгорели газове и водни пари се разширяват мигновено в огромни обеми.
При тези екстремни височини водните пари бързо замръзват в миниатюрни ледени кристали. Когато стартът се осъществява малко преди изгрев слънце или непосредствено след залез, земната повърхност все още тъне в мрак, но високите слоеве на атмосферата вече са огрени от директни слънчеви лъчи. Тези лъчи осветяват разширяващия се конус от ледени частици, придавайки му характерен флуоресциращ купол с тънки, издължени нишки отдолу.
Разликата с естествените атмосферни форми
В природата също се наблюдават облаци, които наподобяват морски създания, макар механизмът им на образуване да е напълно различен. Някои видове конвективни облаци с валежни ивици тип „вирга“ — когато дъждът или снегът се изпаряват в по-сух въздушен пласт, преди да достигнат земята — добиват подобна форма с купол и висящи пипала.
За разлика от естествените облачни маси, ракетните следи се развиват в мезосферата и йоносферата на десетки километри височина. Разсейването на светлината от ледените кристали в тези разредени слоеве ги прави видими от разстояния над 800 километра, като днешното явление е регистрирано от любители на астрономията от Флорида през Джорджия чак до вътрешността на континента.
Възможно ли е подобно наблюдение над България
За да се наблюдава явление от такъв тип над българското небе, е необходимо съвпадение на няколко строги фактора: географска близост на стартовата траектория, конкретен ъгъл спрямо изгряващото или залязващото слънце и чисто небе. Космическите изстрелвания от космодруми в САЩ обикновено остават под географския хоризонт за наблюдателите в Източна Европа.
Българските любители на небесните феномени обаче могат да станат свидетели на сходни светещи форми при определени изстрелвания от европейския космодрум в Куру, Френска Гвиана, или при преминаване на втората степен на ракети при изхвърляне на остатъчно гориво над европейския континент. Експертите напомнят, че за потвърждаване на такъв визуален контакт са необходими точни телеметрични данни за полетния план, за да не се бъркат техногенните следи с редки атмосферни феномени или полярни сияния.



























