Пътната агенция крие бюджетен дефицит чрез неприети сертификати

Одитът на Сметната палата за дейността на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) представлява пълна анатомия на управлението на ГЕРБ до 2025 година, заедно с всички политически „сглобки“ от последните пет години. Документът разкрива системно повторение на порочния модел за възлагане на пътни ремонти без осигурено финансиране, за който се говори още от 2021 година. Това заяви министърът на регионалното развитие и благоустройството Иван Шишков пред журналисти по време на 15-ия Годишен форум на Стратегията на Европейския съюз за Дунавския регион в столичния „Гранд Хотел Милениум София“, съобщават от БТА.

Моделът на прикритите ремонти и скритият дефицит

Според регионалния министър през 2025 година отново са възложени значително повече ремонтни дейности, отколкото са предвидените средства в държавния бюджет. За реално извършеното строителство вече има издадени сертификати за изпълнение, но Управителният съвет на АПИ умишлено не ги е приел.

Иван Шишков обясни, че официалното приемане на тези документи автоматично би задължило държавата да изиска фактури от пътностроителните компании, което веднага би увеличило размера на отчетения бюджетен дефицит. Министърът определи тази финансова практика като част от скрития дефицит на държавата. По този начин отново се стига до патова ситуация, при която хазната има реални задължения към фирмите за вече изградени обекти, но няма гласувано финансиране за тяхното разплащане.

Регионалният министър направи пряк паралел с кризата от 2021 година, когато строителният бранш излезе на протести заради неизплатени милиони за ремонти, поръчани в периода между 2019 и 2021 година.

„Част от тези текущи ремонти всъщност бяха прикрити основни ремонти. Темата с незаконното строителство на строителя Бойко Борисов. В това четиво, което ни предоставя Сметната палата, има всичко това. Четете го, интересно е“, коментира Иван Шишков и посочи, че макар в доклада да има конкретни факти и цифри, не е достатъчно ясно назовано кой точно носи персонална отговорност за нарушенията. Той припомни, че още преди около пет години са правени подробни анализи и са подавани сигнали до прокуратурата, като изрази очакване държавното обвинение най-накрая да предприеме реални действия.

Какво разкри одитът на Сметната палата за милиардите в АПИ

Официалният одитен доклад на Сметната палата, огласен ден по-рано и обхващащ периода от януари 2020 до май 2026 година, потвърждава мащаба на финансовите диспропорции в пътната агенция. При налична разходна база от 11,4 милиарда лева (5,83 милиарда евро) АПИ е сключила договори на обща стойност над 18,2 милиарда лева (9,31 милиарда евро). Поетите ангажименти надвишават осигуреното финансиране с 6,8 милиарда лева (близо 60 процента), което практически обвързва бюджетен ресурс за повече от четири години извън одитирания период.

Одиторите установяват още системно и драстично надвишаване на първоначалните прогнозни стойности чрез подписване на допълнителни споразумения. От 213 договора за текущо поддържане на републиканската пътна мрежа, при 139 са сключени анекси за увеличение с общо 5,6 милиарда лева, или със 78 на сто над прогнозата. В най-фрапиращия случай договор с първоначална стойност от 18,7 милиона лева е набъбнал над 21 пъти до близо 396 милиона лева, като съвместна проверка на финансовото и регионалното министерство установява, че 98,6 процента от разходите по него са за основен ремонт и ново строителство, изцяло извън предмета за зимно и текущо поддържане. Заради хаотичното отчитане на разходите само за 2025 година са направени счетоводни корекции в отчета на регионалното министерство за 1,5 милиарда лева (766,94 милиона евро).

Съкращения в пътната агенция и казусът с магистрала „Струма“

По отношение на бъдещото управление на пътния сектор Иван Шишков съобщи, че вече е публикувана новата структура на АПИ. Въз основа на нея ще бъдат разработени нови правила за работата на централното управление и на областните пътни управления в страната. Структурната реформа предвижда съкращаване на 613 щатни бройки в системата и въвеждане на повече автоматизиран контрол, особено в звената на тол управлението, където щатът е силно раздут без реален ефект за контрола по пътищата.

В отговор на журналистически въпрос за строителството на автомагистрала „Струма“ в участъка през Кресненското дефиле министърът поясни, че цената на трасето е определена от кабинета „Желязков“, а самата процедура по подписване на договора е започнала по времето на кабинета „Гюров“. Иван Шишков предупреди, че спирането на процедурата на настоящия етап носи сериозен риск от съдебен иск от страна на избрания изпълнител и финансови претенции за пропуснати ползи. Според него евентуален двегодишен съдебен спор би довел само до допълнителни разходи за бюджета и ново забавяне на реалното строителство.