ЕЦБ може да вдигне лихвите през декември

Европейската централна банка може да предприеме допълнително увеличение на основните си лихвени проценти през декември, ако новите икономически данни потвърдят по-устойчив инфлационен натиск. Това заяви управителят на Българската народна банка Димитър Радев при откриването на международния форум на официалните парични и финансови институции в Резиденция „Бояна“ в София, съобщават от БТА. На декемврийското си заседание Управителният съвет на финансовата институция ще разполага с актуализирани макроикономически прогнози, които ще покажат колко дълго ще продължи енергийният шок и как ще се отрази той върху цените и доходите в еврозоната.

Паузата през октомври и ефектът от скъпата енергия

Управителят на Българската народна банка определи като правилно решението на Европейската централна банка от октомври да запази трите основни лихвени процента без промяна след повишенията през септември. Според него тази пауза дава необходимото време, за да се оцени реалното въздействие от поскъпването на енергията и затягането на финансовите условия. Радев обаче предупреди, че октомврийското решение не означава край на строгата парична политика.

По думите му годишната инфлация в еврозоната е достигнала 3,8 на сто през септември, движена основно от цените на енергоносителите, които са надхвърлили септемврийските прогнози на централните банкери. Този скок създава риск отклонението от средносрочната цел от 2 процента да се задържи по-дълго от очакваното. Въпреки че базисната инфлация засега остава сравнително стабилна и не се наблюдава масово пренасяне на енергийния шок върху заплатите, рисковете пред ценовата стабилност не са отпаднали.

Проучването на Европейската централна банка сред професионалните прогнозисти вече отчита покачване на очакванията за 2027 година – до 2,6 на сто за общата инфлация и до 2,5 на сто за базисната, докато дългосрочните прогнози остават на ниво от 2 процента. Според Димитър Радев тези ревизии показват, че ударът от енергийните цени може да се окаже по-продължителен, поради което централните банки трябва да следят внимателно вторичните ефекти и да не изчакват пълното им разгръщане, преди да действат.

Същевременно икономиката на валутния съюз продължава да расте, но скъпите енергоносители отслабват доверието на потребителите. Високата доходност по дългосрочните облигации и по-строгите условия за отпускане на банкови заеми вече охлаждат търсенето, което от своя страна се очаква да потисне както икономическата активност, така и темпа на поскъпване.

Управителят на централната ни банка обясни, че сегашното ниво на лихвите не бива да се приема за окончателно, ако ценовият натиск се задържи. „Това не означава предварителен ангажимент за конкретно решение“, заяви Димитър Радев, цитиран от БТА. Той допълни, че Управителният съвет ще продължи да взема решения заседание за заседание въз основа на реалните показатели за базисната инфлация и ефективността на паричната политика, като подходът не е пасивно изчакване, а готовност за намеса при необходимост.

Инфлацията в България изпреварва средната за еврозоната

От началото на 2026 година Българската народна банка участва пълноценно в Евросистемата, след като страната ни приключи дългия период на валутен борд и вече се включва пряко във вземането на решенията за общата европейска парична политика. Димитър Радев определи тази стъпка като фундаментална институционална промяна, но подчерта, че членството в еврозоната не изравнява автоматично различията между отделните национални икономики.

Като ярък пример той посочи данните за поскъпването на живота у нас. През септември годишната инфлация в България, измерена чрез хармонизирания индекс на потребителските цени, е била 5,6 на сто при средно ниво от 3,8 на сто за еврозоната. Още по-сериозен сигнал идва от предварителните данни на Националния статистически институт за октомври, според които годишната инфлация в страната се ускорява до 6 на сто.

Тези стойности показват, че вътрешният ценови натиск в България остава значително по-силен от средния за валутния съюз. Докато общата парична политика гарантира макрорамката и силно ограничава външните сътресения за страната ни, вътрешните фактори като потреблението, динамиката на кредитирането и условията за финансиране остават в ръцете на националните институции.

По тази причина Радев призова за разумна фискална политика и устойчиви публични финанси. Според него държавните мерки в отговор на високите енергийни цени трябва да бъдат временни, прецизно насочени и съобразени с конкретната среда. Всяка несигурност около бюджета или честите промени в правилата за бизнеса подкопават доверието, спират инвестициите и оскъпяват финансирането, което пречи както на растежа, така и на овладяването на цените.

Бумът на жилищните кредити и банковият надзор

В изказването си пред финансовия форум управителят на Българската народна банка акцентира и върху състоянието на банковата система у нас. Секторът остава с висока ликвидност и добра капиталова адекватност, но кредитирането продължава да расте с бързи темпове, особено в сегмента на жилищните заеми. Тази динамика налага превантивен подход от страна на банковия надзор и макропруденциалната политика.

Според Радев добрите финансови показатели на търговските банки не са повод за разхлабване на регулаторните изисквания. Напротив – силният период трябва да се използва за поддържане на надеждни капиталови буфери, преди евентуалните рискове да се превърнат в реални проблеми, за да може банковата система да продължи да кредитира икономиката дори при влошаване на пазарната среда. Той добави, че независимата централна банка е длъжна да оценява и представя открито пред обществото всички рискове, произтичащи от промени в правната и регулаторната рамка.

В европейски мащаб гуверньорът на БНБ посочи нуждата от повече инвестиции и по-висока производителност чрез завършване на банковия съюз и изграждане на Съюза на спестяванията и инвестициите, които да насочат европейските спестявания към реалната икономика. В заключение той отбеляза, че новата роля на България в еврозоната изисква последователност в решенията и готовност за действие, за да се запази доверието в ценовата стабилност, държавните финанси и банковия сектор.