Измериха рекордните 34 градуса през октомври в Русе
- Редактор: Петя Георгиева
- Коментари: 0

Месецът донесе пресъхнали реки, бурни ветрове и забавена сеитба
Октомври се оказа също толкова студен, колкото и миналогодишният, но значително по-сух, като постави абсолютен температурен рекорд за месеца от 34,0 градуса в Русе на 11 октомври, съобщават от Националния институт по метеорология и хидрология. Средните месечни температури в населените места в страната са варирали между 8 и 15 градуса по Целзий при отклонение от климатичната норма между минус 1,2 и плюс 2,2 градуса. Докато край Дунав термометрите са отчели летни стойности, най-ниската температура в населено място е паднала до минус 5,0 градуса в Самоков на 5 октомври, а на връх Мусала на 17 октомври са измерени ледените минус 10,8 градуса.
Ураганни ветрове, морски бури и резки амплитуди
Първите десет дни на октомври са преминали под влиянието на антициклон със слънчево и топло време, като в края на периода югозападният пренос на въздушни маси е вдигнал максималните температури на много места до 28–31 градуса. В столицата София най-топлият ден е бил 10 октомври с измерени 26,2 градуса, а най-студеният — 17 октомври, когато живакът е паднал до минус 0,4 градуса.
Динамиката на времето се е променила рязко в началото на второто десетдневие с преминаването на плитък средиземноморски циклон и студен атмосферен фронт, донесли дъждове, гръмотевични бури и градушки в Централна България. Най-тежката синоптична обстановка е регистрирана на 14 октомври в района на Сливен, където бурен вятър със скорост 28 метра в секунда е преобърнал няколко камиона на автомагистрала „Тракия“ и на Подбалканския път, а паднало дърво е ранило човек.
Силните североизточни ветрове в периодите 1–2 и 14–15 октомври са предизвикали и опасно за корабоплаването вълнение от 4–5 бала по Черноморието. Метеорологичният буй в шелфовата зона край Ахтопол е отчел значима височина на вълните от 3,66 метра вечерта на 1 октомври и 3,77 метра рано сутринта на 14 октомври, докато край нос Шабла вълните са достигали около 2,4 метра. В края на месеца поредица от студени фронтове и барични гребени от северозапад са установили хладно, облачно и дъждовно време в цялата страна.
Контрастни валежи и пресъхнали речни корита
Разпределението на дъждовете през октомври показва сериозни регионални диспропорции — месечните суми на валежите се движат в широкия диапазон от едва 29% от климатичната норма в Кюстендил до цели 241% в Силистра. Най-интензивните валежи са паднали между 12 и 14 октомври, както и на 23 и 30 октомври. Рекордът за най-голямо денонощно количество дъжд принадлежи на Бургас, където на 13 октомври са се излели 65,9 милиметра. В София месечната сума е достигнала 68,1 милиметра (125% от нормата) с пик от 17,8 милиметра на 23 октомври.
Въпреки локалните порои речните нива в България са останали без съществени изменения през по-голямата част от месеца, като водите са се задържали под праговете за средни стойности и около критичния минимум. Продължителното засушаване е довело до пълното пресъхване на река Речица при село Ваксево до 13 октомври и на Факийска река при село Зидарово до 30 октомври. Краткотрайни повишения на нивата са отчетени едва в края на месеца, като най-сериозен ръст е регистриран по поречието на река Искър при град Нови Искър — с до 129 сантиметра в периода 22–24 октомври и с до 90 сантиметра в последните три дни на месеца.
Закъсняла сеитба и бум на вредители по нивите
Капризите на октомврийското време са ударили пряко и земеделския сектор, посочват експертите от НИМХ. Сухото начало на месеца е помогнало за прибирането на късните окопни култури и приключването на гроздобера, но твърдата и суха почва е блокирала предсеитбените обработки за зимните житни култури.
Дъждовете в средата на октомври временно са подобрили влагата в горните почвени слоеве, но обилните валежи през последната седмица на месеца са довели до преовлажняване на нивите. Тази комбинация от суша и последвала кал е станала причина земеделците масово да пропуснат агротехническите срокове за сеитбата на пшеницата и ечемика. На малкото засети площи културите са във фаза на поникване, а като допълнителна заплаха за реколтата специалистите отчитат повишена популация на опасния гризач полска полевка.






















