Глоби от 10 000 евро не спират укриването на оборот в ресторантите

Националната агенция за приходите обмисля обвързване на глобите с оборота на търговските обекти и директно свързване на ПОС терминалите с касовите апарати заради масовото неиздаване на касови бележки. От началото на годината инспекторите са извършили над 38 000 проверки в страната и са установили около 15 500 нарушения, заяви заместник изпълнителният директор на НАП Христо Марков в ефира на БНТ. Въпреки че санкциите за некоректните търговци достигат до 10 000 евро, те нямат нужния превантивен ефект, а делът на нарушенията в ресторантьорския бранш вече достига 30 процента от проверените обекти.

Паралелно с засиления контрол в търговската мрежа, оперативните данни на приходната агенция към 31 октомври показват събрани приходи в размер на 21 милиарда и 880 милиона евро. Сумата е с 1 милиард и 880 милиона евро повече спрямо същия период на миналата година, което представлява ръст от 5 процента.

Укриване на оборот дори в реномирани хотели и заведения

Според вътрешната методика на НАП делът на сивата икономика в страната варира между 10 и 30 процента в различните сектори. Данните от теренните инспекции през последните три години очертават тревожна тенденция при заведенията за хранене и развлечения, където фискалната дисциплина спада въпреки постоянните кампании на данъчните.

„Имаме изградена методика за оценка на сивата икономика. По различни оценки тя варира между 10 и 30 процента. Ние най-вече я усещаме при извършването на проверки на търговски обекти. Тази година са извършени над 38 000 проверки, установени са около 15 500 нарушения. Това говори за лоша фискална дисциплина. Има случаи дори в реномирани заведения и хотели, в които се установява неиздаване на фискални бонове“, коментира Христо Марков в ефира на БНТ.

Статистиката на приходната агенция показва устойчиво покачване на некоректните практики в ресторантьорския сектор. Докато през 2024 година нарушения са откривани при 20 процента от инспекциите в бранша, през 2025 година делът им се покачва на 25 процента, за да достигне 30 процента през настоящата година.

„Това ни кара да мислим, че търговците имат ниска фискална култура и дисциплина. Именно натам ще бъдат насочени усилията ни“, допълни заместник изпълнителният директор на агенцията.

По думите му действащите в момента имуществени санкции не успяват да пресекат порочната практика, тъй като част от собствениците на обекти предпочитат да калкулират риска и да платят акта, след което отново спират да отчитат реалните си продажби.

„Продължава, за съжаление. Ще насочим там повече ресурс. Явно глобата трябва да бъде увеличена, защото няма такъв превантивен ефект. Плащат се глобите и продължават да не издават касови бележки. В зависимост от нарушението санкцията може да достигне до 10 000 евро, но явно това не ги притеснява“, каза още Христо Марков.

За да пресече тези схеми, приходната агенция анализира въвеждането на италианския модел, при който банковите ПОС терминали са задължително свързани с фискалните устройства. Така всяко картово плащане автоматично генерира касов бон без възможност за манипулация от страна на персонала. Втората обсъждана мярка предвижда размерът на глобата да се определя като процент от оборота на конкретния търговски обект, за да има реална финансова тежест върху по-големите нарушители.

Контрабанда при горивата и съвместни акции с митниците

Другият рисков сектор, поставен под специално наблюдение, е търговията с течни горива. Според цитираните в разговора оценки сивият сектор в този бранш заема между 11 и 12 процента от пазара. Внезапните инспекции по обектите се провеждат от смесени екипи на НАП, МВР и Агенция „Митници“. При последната специализирана акция контролните органи са проверили 17 бензиностанции, като в 7 от тях са констатирани нарушения. По думите на Христо Марков става въпрос предимно за по-малки обекти в страната.

Проверките на място не се ограничават само до касовите апарати, а обхващат цялостната отчетност на горивата, нивомерните системи в резервоарите и съпътстващите документи за доставените и продадените обеми.

„Горивата се следят по специфичен начин. Имаме ведомствен информационен център, в който се проследяват количествата, които излизат от митническите данъчни складове и с необходимите документи достигат до самите бензиностанции. Там, където има съмнение, че може да се зарежда гориво от другаде или да има някакъв вид контрабанда, извършваме проверки на място, а не само документални. Тези проверки са направени след анализ, не са случайни“, обясни Христо Марков.

За затягане на контрола върху движението на горивата през следващата седмица предстои работна среща между експерти на НАП и Агенция „Митници“, на която ще бъдат набелязани нови съвместни мерки.

„Другата седмица събираме работна група с колеги от НАП и колеги от митниците. Ще мислим по този въпрос. Ние постоянно работим по него. Знаете, че сивият сектор няма как да изчезне, но максимално се опитваме да го намалим. Очакваме по-добри резултати и ще ви уведомя, когато приключим съвещанието и решим какви действия ще предприемем“, заяви заместник изпълнителният директор на НАП.

Изпълнение на бюджета и ефект от въвеждането на еврото

По отношение на макроикономическата рамка и събираемостта на данъците от приходната агенция отчитат 77 процента изпълнение на годишния план към края на октомври. Очакванията на ръководството са традиционно силните за търговията и бизнеса месеци ноември и декември да ускорят постъпленията в хазната.

„По оперативни данни към 31 октомври НАП е събрала 21 милиарда и 880 милиона евро, което е с 880 милиона повече от миналата година. Отчитаме ръст от 5 процента и 77 процента изпълнение на плана. Знаете, че ноември и декември са силни месеци и се надяваме планът да бъде изпълнен в рамките на 98–99 процента“, посочи Христо Марков.

Според него инфлацията влияе върху номиналния ръст на приходите, но основна роля играят подобрените методи за събиране на задълженията. Относно ефекта от въвеждането на еврото в България заместник изпълнителният директор на НАП коментира, че институционалните анализи показват ограничено влияние на новата валута върху общото поскъпване. По думите му сходни инфлационни процеси се наблюдават и в останалите европейски държави, като водещият двигател за ръста на цените остават скъпите енергоносители.