Сметната палата установи 21-кратно поскъпване на ремонти

Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) е сключила договори за над 9,3 милиарда евро при разходна база от едва 5,8 милиарда евро в периода от началото на 2020 година до края на май 2026 година, съобщават от пресцентъра на Сметната палата. Одитният доклад за финансовото управление на пътната агенция, възложен от Народното събрание и предаден в срок на 30 октомври 2026 година, констатира сключване на обществени поръчки без осигурен бюджет, липса на ефективен контрол и многократно завишаване на цените чрез анекси. Заради непокритите с налични средства ангажименти за 3,48 милиарда евро (близо 60 на сто над наличното финансиране), държавата на практика е обвързала бюджетния си ресурс за общо 11 години и 2 месеца — или с повече от четири години извън проверявания период.

Липсата на дългосрочна визия и стратегическо планиране в агенцията е довела до забавяне на разплащанията и изплащане на средства едва при висок риск от големи лихви за забава или след влезли в сила съдебни решения. Тъй като АПИ е второстепенен разпоредител с бюджет към министъра на регионалното развитие и благоустройството, преобладаващата част от бюджета на регионалното министерство отива именно за нейната дейност. Заради системния недостиг на пари, Министерският съвет е трябвало да отпусне допълнително близо 818 милиона евро с постановления по програмата „Рехабилитация и изграждане на пътната инфраструктура“, като над 613 милиона евро от тях са насочени за текущи ремонти и зимно поддържане на републиканската мрежа.

Ремонти поскъпват до 21 пъти над прогнозата

Одиторите установяват системна практика обществените поръчки да се обявяват с ниски прогнозни стойности, които впоследствие нарастват многократно чрез допълнителни споразумения. От общо 213 договора за поддържане на републиканските пътища, при 139 са подписани анекси за увеличение с 2,86 милиарда евро — скок със 78% над първоначалните разчети. При 64 договора за ново строителство с прогнозна цена от 2,45 милиарда евро са одобрени допълнителни споразумения за 971 милиона евро. При други 74 договора за основен ремонт за близо 382,1 милиона евро са възложени допълнителни дейности за още 21,8 милиона евро.

В доклада на Сметната палата се откроява конкретен фрапиращ случай — договор с първоначална прогнозна стойност от 9,56 милиона евро набъбва над 21 пъти и достига близо 202,5 милиона евро след подписване на допълнителни споразумения за 149,8 милиона евро и спогодби за индексация за близо 42,9 милиона евро. Съвместна проверка на Министерството на финансите и регионалното министерство по този казус показва, че 161 милиона евро от разходите (или 98,6%) са за основен ремонт, реконструкция и ново строителство, които са изцяло извън първоначалния предмет за текущо и зимно поддържане. Заради забавените плащания фирмата изпълнител прехвърля вземанията си чрез цесия за 8,51 милиона евро на трети лица и завежда търговски дела срещу АПИ, в резултат на което агенцията поема още над 3,53 милиона евро за лихви и съдебни разноски.

Одиторите посочват и други показателни примери от практиката на пътната агенция. При договор с прогнозна стойност 14,3 милиона евро поетите ангажименти и фактурираните дейности скачат над 15 пъти и достигат 216,8 милиона евро. По друг контракт за 9 милиона евро реално са извършени и разплатени дейности за близо 66,5 милиона евро, което представлява повече от седемкратно увеличение.

Незаконни индексации за стотици милиони

Сериозни нарушения на Закона за обществените поръчки (ЗОП) са открити и при прилагането на механизма за индексация на цените заради инфлацията по правителствено постановление от 2022 година. АПИ е сключила 56 спогодби за общо 562,4 милиона евро, като до 30 юни 2026 година по тях са изплатени малко над 389,1 милиона евро. Спогодбите са подписвани с 24-месечен срок за плащане и клауза за „бъдещо преструктуриране на бюджета“, без агенцията да разполага с предвидени средства, което прави измененията на цените правно неоснователни.

Въпреки изричното указание на регионалното министерство от 2023 година, че индексация по вече прекратени договори е недопустима, пътната агенция е сключвала извънсъдебни спогодби и за такива контракти, прилагайки методиката по аналогия. Освен това старите вътрешни правила за индексация от 2022 година са били отменени през март 2024 година, без да бъдат приети нови. В един от проверените случаи одиторите засичат несъответствие със закона, при което са договорени и изплатени близо 511 000 евро над законно допустимия таван.

Задържани сертификати и таблици без подписи

Одитът проследява и целия път на разплащане — от изготвянето на сертификат за свършена работа от фирмата и проверката му в съответното от 27-те областни пътни управления (ОПУ), през одобрението от тричленния Управителен съвет (УС) на АПИ, до издаването на данъчна фактура със срок за плащане до 30 дни. Поради липсата на максимален срок, в който управителният съвет трябва да се произнесе, одобряването на сертификатите се бави с години. Към средата на 2026 година в агенцията все още стоят неодобрени документи от 2022, 2024 и 2025 година, които са проверени и подписани от областните директори, но не са стигнали до окончателно решение в централата.

Липсата на обективни критерии за поредността на плащанията създава пряк риск от субективно фаворизиране на определени строителни компании. Същевременно управителният съвет е практикувал одобряване на голям брой сертификати наведнъж само с един общ доклад от ресорната дирекция, без към него да са приложени протоколи, замервания или лабораторни изпитвания. Заради дългото забавяне и липсата на контрол възниква и опасност едни и същи дейности, които вече са изпълнени и са в гаранционен срок, да бъдат възложени и платени повторно с допълнителни задания.

Според практиката в АПИ разходите са били признавани счетоводно едва след издаване на фактура, което Министерството на финансите определя като „сериозно отклонение от принципа на текущото начисляване“ по Закона за счетоводството. След намесата на Сметната палата и финансовото ведомство, в Годишния финансов отчет на регионалното министерство за 2025 година са направени принудителни счетоводни корекции за 766,9 милиона евро. Те включват 1 017 задържани сертификата за текущ ремонт за близо 613,5 милиона евро, неосчетоводени индексации за 159,8 милиона евро и лихви за близо 3,17 милиона евро. Анализът на одиторите показва, че ако тези задължения са били отчитани навреме, това е щяло да доведе до превишаване на законовия таван за нови разходи през 2020, 2021, 2024 и 2025 година.

В самата агенция липсва централизиран регистър за проследяване на сертификатите и единни досиета на договорите, а документацията е разпиляна между 27-те областни управления и дирекциите в София. Не се пази дори информация колко пъти и за какви корекции един документ е връщан на строителя. Одиторите са се натъкнали на незаверени копия, таблици в Excel без дати, имена и подписи на съставителя, както и на липсващи кантарни бележки за извозени земни маси и вложени асфалтови смеси. Липсват и документи за произхода и качеството на материалите, а проверката в централната администрация се е свеждала до попълване на неутвърден от председателя контролен лист, който отчита само наличието на папки, но не и тяхното реално съдържание. В края на доклада си Сметната палата отправя 10 препоръки и 5 подпрепоръки към Управителния съвет на АПИ за прекратяване на порочните практики.