Шест сезонни модела ревизираха надолу валежите за региона

Предстоящата зима на 2026–2027 година ще донесе значително по-малко сняг от обичайното на Балканския полуостров и в голяма част от Европа, съобщават от метеорологичния портал Severe Weather Europe на базата на обобщен анализ от шест сезонни модела. Актуализираните изчисления отчитат сериозен спад в очакваните валежи спрямо първоначалните септемврийски данни, като най-голямото орязване на снежните количества е регистрирано именно в Южна Европа и нашия регион. Въпреки очертаващата се тенденция към по-сухо и меко начало на сезона, моделите оставят отворена вратата за внезапни арктически нахлувания и мощни зимни бури през януари и февруари.

Сух декември и надежди за сняг след Нова година

Водещите метеорологични центрове — европейският ECMWF и британският UKMO — са единодушни в последните си симулации, че снеговалежите ще останат под климатичната норма във всички седем изследвани региона на Стария континент. Най-сериозният дефицит на сняг се очаква в самото начало на метеорологичната зима през декември, когато над континента ще доминира по-мек западен пренос на въздушни маси.

"Снеговалежи под нормата не означава пълна липса на сняг, а просто по-малки количества спрямо дългосрочната средна стойност", уточнява метеорологичният анализатор Андрей Флис в доклада на Severe Weather Europe. Като пример експертите посочват, че райони с обичайна сезонна норма от един метър натрупан сняг тази зима може да отчетат едва около 25 сантиметра.

Шансовете за истинска зимна картина на Балканите се увеличават през януари и февруари 2027 година. Тогава очакваните промени в атмосферната циркулация могат да отворят коридор за студени въздушни маси от север и североизток. Февруари се очертава като най-благоприятният месец за валежи от сняг в Централна и Източна Европа, макар за южните части на континента все още да не се вижда продължителен период с наднормени количества.

Рекорден Супер Ел Ниньо диктува времето

Основният двигател на глобалните климатични аномалии през този сезон е бързото развитие на мощно явление Ел Ниньо в екваториалната част на Тихия океан. Данните от океанските шамандури и сателитни наблюдения показват, че феноменът вече навлиза в категорията Супер Ел Ниньо и е напът да отбележи 75-годишен рекорд по интензивност. Температурните аномалии на морската повърхност в източните части на океана надхвърлят нормата с над 6 градуса по Целзий, подхранвани от масивна топла подводна вълна на Келвин, а пикът на явлението се очаква около декември.

Това мащабно затопляне на тихоокеанските води променя разпределението на атмосферното налягане и измества струйното течение — огромната въздушна река на височина между 8 и 11 километра, която направлява бурите в Северното полукълбо. Докато над Северна Америка този процес има директно отражение, за Европа влиянието му е много по-сложно и косвено. Зимната обстановка на Балканите ще зависи в огромна степен от локалните процеси над Северния Атлантик, позицията на блокиращите антициклони и активността на средиземноморските циклони.

"Сезонните прогнози показват очакваната тенденция за целия зимен период от няколко месеца, а не отделните бури. Дори в един мек сезон една добре синхронизирана барична система може да донесе обилен сняг или силен студ, както минали зими със Супер Ел Ниньо са доказвали многократно", подчертават от Severe Weather Europe.

Полярният вихър и рискът от ледени пробиви

Липсата на чести снеговалежи по никакъв начин не застрахова Балканския полуостров от екстремно ниски температури. Ключов фактор за подобни обрати е поведението на стратосферния полярен вихър над Арктика, който в момента преминава през най-ранното внезапно стратосферно затопляне в историята на метеорологичните наблюдения.

Когато тази естествена въздушна бариера около Северния полюс отслабне или се разцепи, леденият арктически въздух се разлива свободно на юг към средните географски ширини. Дългосрочните модели вече сигнализират за втора, още по-сериозна дестабилизация на полярния вихър в средата на зимата. При евентуално блокиране на атмосферната циркулация от мощен антициклон над Северна или Източна Европа, континенталният студ може да се спусне директно към Балканите и да предизвика рязко застудяване. Ако подобно ледено нахлуване засече влажен средиземноморски циклон, регионът може да попадне в капана на краткотрайни, но интензивни снежни виелици.