Русенският депутат коментира извънредния доклад на Сметната палата

Извънредният одитен доклад на Сметната палата за финансовото управление на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) доказва, че за спорните строителни дейности от 2025 година няма издадени фактури от фирмите изпълнители, а изготвените сертификати не са били утвърдени от Управителния съвет на пътната агенция. Това заяви народният представител от коалицията ГЕРБ - СДС за 19-и Многомандатен избирателен район - Русе и бивш финансов министър Теменужка Петкова в своя официална позиция след публикуването на одитния документ. Според нея констатациите на одиторите потвърждават сигналите, които от партията по-рано са изпратили до Европейската комисия за опити на управляващите да прехвърлят текущи разходи към предходната бюджетна година.

Сертификати без одобрение и липсващи фактури

В анализа си на публичния доклад русенският народен представител поставя основен акцент върху липсата на окончателно одобрение за документите, датиращи от миналата година. По думите на Теменужка Петкова фактът, че Управителният съвет на АПИ не е утвърдил въпросните сертификати от 2025 година, означава правно и финансово, че възложителят изобщо не е приел такива дейности през съответния отчетен период. Тя посочва, че тези документи подлежат на утвърждаване през настоящата 2026 година само ако отговарят на заложените от агенцията изисквания.

Вторият ключов аргумент в позицията на депутата от ГЕРБ - СДС е свързан с липсата на първични счетоводни документи за плащане от страна на строителните компании.

„Сметната палата категорично установи, че няма издадени фактури от изпълнителите. Това по безспорен начин доказва, че мантрата на управляващите за „лошото наследство“ и „фактури в чекмеджета“ рухна“, заяви Теменужка Петкова.

Спорът за бюджетния дефицит и сигнала до Брюксел

Според бившия министър на финансите в кабинета на Росен Желязков данните от проверката на практика потвърждават информацията, с която опозицията е разполагала и заради която официално е сезирала Европейската комисия. Тезата на Петкова е, че в пътната агенция целенасочено са съставяни сертификати за дейности със стара дата от 2025 година. Според нейната оценка целта на тази процедура е била разходи от 2026 година да се прехвърлят счетоводно в изтеклата бюджетна 2025 година, за да се поиска ревизия на миналогодишния бюджетен дефицит на базата на одитния доклад и да се дискредитира предишното редовно правителство.

Спорът около неразплатените сертификати в АПИ на стойност над 1 милиард лева (около 511 милиона евро) датира от есента на тази година, а в края на октомври европейската статистическа служба Евростат официално ревизира нагоре дефицита на България за 2025 година до 4% от брутния вътрешен продукт.

„Елементарен сценарий, съшит с бели конци, но друго едва ли можем да очакваме от тях. Репутационната щета, която управляващите от „Прогресивна България“ нанесоха на страната ни, е огромна. Убедена съм, че всичко, което сътвориха, ще се върне като бумеранг към това некомпетентно правителство. Жалко е, че сметката ще я платят българските граждани и българският бизнес“, коментира още русенският народен представител, завършвайки позицията си с риторичния въпрос дали подобен подход може да се нарече прогресивен.

Какво реално записа Сметната палата в доклада за АПИ

Извънредният одит на Сметната палата обхваща финансовото управление на Агенция „Пътна инфраструктура“ за периода от 1 януари 2020 година до 31 май 2026 година и беше възложен с решение на Народното събрание от 2 юли тази година. В официалните констатации на одиторите, внесени в парламента, се посочва, че липсата на регламентиран максимален срок, в който Управителният съвет на АПИ трябва да се произнесе по сертификатите, води до забавяне с години на плащанията за вече извършени дейности.

Към средата на 2026 година проверяващите са открили в агенцията неодобрени сертификати не само от 2025 година, но също така от 2022 и 2024 година. Част от тези документи са били представени от фирмите изпълнители, проверени са и са подписани от съответното Областно пътно управление, но така и не са достигнали до окончателно разглеждане и одобряване от Управителния съвет в София. Одиторите отчитат още, че документацията по договорите се съхранява разпокъсано между всички 27 областни управления и централната администрация, като липсва единно досие и регистър колко пъти и за какви корекции даден сертификат е бил връщан на строителите.

В мащабната част на проверката Сметната палата установява, че за изследвания шестгодишен период АПИ е сключила договори за обществени поръчки на обща стойност над 18,2 милиарда лева (9,31 милиарда евро) при налична разходна база от 11,4 милиарда лева (5,83 милиарда евро). По този начин поетите финансови ангажименти надвишават осигурения бюджет с 6,8 милиарда лева (близо 3,48 милиарда евро), или с около 60 на сто, което блокира бюджетен ресурс за повече от четири години след края на одитирания период. Докладът констатира още системна практика плащанията да се извършват едва при висок риск от натрупване на големи лихви за забава или след влезли в сила съдебни решения срещу държавната агенция.