Одобрението за Доналд Тръмп падна до 38% на фона на високата инфлация

Привличането на над 600 милиарда долара чуждестранни инвестиции остава един от малкото измерими икономически успехи на американския президент Доналд Тръмп по средата на мандата му, но растящият държавен дълг и високата инфлация сериозно разклащат позициите му пред избирателите. На фона на рекордно ниското обществено одобрение за държавния глава тези капиталови потоци едва ли ще бъдат достатъчни, за да убедят гласоподавателите на провеждащите се този вторник междинни избори за Конгреса, пише редакторът в икономическия отдел на германското издание „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“ Себастиан Балцтер, цитиран от БГНЕС.

Митата и бумът на изкуствения интелект като двигател за чуждия капитал

Съвсем не е случайно, че само преди дни американският държавен глава покани ръководителя на германския автомобилен концерн „Ауди“ на сцената по време на предизборно събитие в град Пери, за да обяви тържествено изграждането на нов завод в щата Джорджия. Предприятието край град Мейкън предвижда инвестиция от около 4 милиарда долара и производствен капацитет до 200 000 автомобила годишно. Макар Доналд Тръмп да демонстрира обичайното си задоволство от проекта, внимателният поглед върху кампанията му показва, че той почти няма друга възможност, освен да акцентира върху чуждестранните вложения, ако иска да представи икономическата си политика в благоприятна светлина без изопачаване на фактите.

Проектът на германския автомобилен гигант е част от вълната корпоративни инвестиции, обявени след изборната победа на републиканеца през ноември преди две години, чиято обща стойност вече надхвърля 600 милиарда долара. Значителна част от тези средства президентът фактически наложи чрез своята агресивна митническа политика, тъй като без локално производство чуждестранните компании биха загубили конкурентоспособността си на американския пазар. Другият основен двигател е бурният подем на технологичния сектор в епохата на изкуствения интелект, който принуждава глобалните корпорации да строят заводи за полупроводници и центрове за данни директно на територията на Съединените щати.

За сравнение, неговият предшественик Джо Байдън също предизвика сериозен инвестиционен бум, но чрез коренно различен механизъм. Вместо на търговски мита, бившият президент заложи на мащабни държавни субсидии за електромобили и екологични технологии чрез законодателния пакет, известен с донякъде подвеждащото име „Закон за намаляване на инфлацията“. Според анализа на Себастиан Балцтер подходът на настоящия президент е далеч по-груб, но финансовият ефект от него се оказва почти два пъти по-голям.

Исторически срив в доверието и битката за контрол над Конгреса

Въпреки внушителните корпоративни числа няма признаци американските граждани да са силно впечатлени от макроикономическите отчети на Белия дом. На парламентарните избори този вторник се подновяват всички места в Камарата на представителите и една трета от местата в Сената. До момента Републиканската партия на президента разполага с мнозинство и в двете камари, но последните социологически проучвания очертават реална възможност опозиционните демократи да си върнат контрола поне върху долната камара, а вероятно и върху Сената. Подобен сценарий би изправил Доналд Тръмп пред сериозни блокажи при прокарването на законодателните му инициативи през втората половина от мандата.

Загубата на парламентарна подкрепа за партията на действащия президент по време на междинни избори е по-скоро историческо правило в американската политика, отколкото изключение. Необичайният елемент в настоящата ситуация обаче е рекордно високото обществено недоволство спрямо самия държавен глава, чието одобрение се е сринало до едва 38%.

След края на Втората световна война само веднъж американски президент е регистрирал още по-ниска обществена подкрепа на подобен етап. През 1946 година едва 33% от анкетираните оценяват положително работата на демократа Хари Труман, след което неговата партия губи мнозинството си и в двете камари на Конгреса в полза на републиканците. Историческата съпоставка обаче се отличава с две съществени обстоятелства. От една страна, Труман не е избран директно за президент през 1944 година, а поема поста като вицепрезидент след смъртта на Франклин Рузвелт година по-късно, което създава извънредна политическа ситуация. От друга страна, въпреки тежкото поражение на междинния вот, две години по-късно Хари Труман успява да спечели редовните президентски избори и остава начело на държавата до 1952 година — доказателство, че загубата на Конгреса не предрешава автоматично следващата битка за Белия дом.

Рекордният дълг от над 40 трилиона долара и цената на войната срещу Иран

Отговорът на въпроса защо осем десетилетия след поражението на Труман американците отново са толкова разочаровани от своя лидер се крие в базовите икономически показатели, обобщени в прочутата политическа фраза на Бил Клинтън „Икономиката, глупако“. Именно в сферата на държавния дълг и инфлацията управлението на Доналд Тръмп отчита най-слабите си резултати. По време на неговия мандат задълженията на Съединените щати надхвърлиха историческата граница от 40 трилиона долара, достигайки над 40,05 трилиона долара според данните на американското финансово министерство, докато лихвите по обслужването им продължиха да растат.

В резултат на тази дългова спирала федералното правителство във Вашингтон вече харчи повече бюджетни средства за лихвени плащания, отколкото за издръжката на въоръжените си сили, докато в държави като Германия съотношението остава точно обратното. За милиони обикновени американци обаче още по-болезнен проблем в ежедневието е непрекъснатото поскъпване на живота, след като президентът не успя да изпълни ключовото си предизборно обещание да овладее инфлацията.

Основните двигатели на ценовия ръст в страната са хранителните продукти и енергоносителите като бензина и дизела. Според германския икономически редактор Себастиан Балцтер тази инфлационна вълна е пряко и очевидно следствие от започнатата от Доналд Тръмп война срещу Иран. За мнозинството американски избиратели именно високите цени в магазините и по бензиностанциите ще имат решаваща тежест пред урните във вторник, засенчвайки демонстративната поява на германски автомобилен директор редом до президента.