Явор Куюмджиев: "Топлофикация София" е в кахърен фалит

Цената на природния газ на водещата европейска борса в Нидерландия (TTF) премина психологическата граница от 100 евро за мегаватчас за първи път от средата на 2022 година насам, но домакинствата у нас няма да усетят драматичен скок в сметките си през зимата. Това заяви енергийният експерт Явор Куюмджиев в студиото на предаването "България сутрин" по телевизия Bulgaria ON AIR в контекста на предстоящото на 2 ноември окончателно решение за поскъпването на синьото гориво от 1 януари, което се очаква да бъде под първоначално заложените от "Булгаргаз" 34 процента. Според анализатора държавата разполага с работещи механизми за задържане на цените на електроенергията за бита, докато тежкото финансово състояние на "Топлофикация София" и липсата на достатъчно евтини газови резерви поставят индустрията пред сериозни изпитания.

Механизмите за тока и милиардните дългове за парно

Запазването на цените на електричеството и на топлоенергията от 1 януари се подчинява на съвършено различни правила, обясни гостът в телевизионния ефир. При електроенергията битовите потребители остават защитени чрез регулирания пазар, чиито тарифи реално се определят с решение на Министерския съвет.

"Електроразпределителните предприятия купуват тока на борсова цена, а го продават на нас на регулирана, която в момента е близо три пъти по-малко. Тези разлики в цената се компенсират от Фонда за сигурност на електроенергийната система", посочи Явор Куюмджиев.

Той допълни, че данните за наличностите във фонда не са публични и обикновено по това време на годината средствата в него се изчерпват, което налага трансфери от държавния бюджет. Приходите в тази структура идват основно от два източника. Първият е продажбата на държавните квоти за въглеродни емисии, където постъпленията намаляват заради спада на цената от 100 евро за тон въглероден диоксид преди години до около 65 евро в момента. Вторият източник са петте процента удръжка върху месечния оборот на всички производители на електроенергия – мярка, въведена като извънредна, но продължавана всяка година. Заради високите борсови цени на свободния пазар през последните седмици постъпленията по това перо са по-големи и вероятно ще позволят задържането на цената за бита.

При природния газ обаче подобен компенсаторен фонд не съществува. Общественият доставчик "Булгаргаз" продава суровината по регулирани от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) цени единствено на топлофикационните дружества и на газоразпределителните компании, снабдяващи газифицираните домове. Годишното потребление на страната възлиза на около 2,5 милиарда кубични метра, като само "Топлофикация София" изразходва около 1 милиард кубични метра, или приблизително 35 процента от общия обем.

"Топлофикация София е в кахърен фалит, тя е чао, с извинение за уличния израз", коментира експертът пред водещите на Bulgaria ON AIR.

Дружеството вече е натрупало задължения от над 900 милиона евро към "Булгаргаз" и още около 600 милиона евро към други компании от структурата на Българския енергиен холдинг (БЕХ). За анализатора остава пълна загадка как едно предприятие, което по думите му е "златна кокошка", може да бъде доведено до подобен колапс, докато при останалите топлофикации в страната такива проблеми липсват.

Въпреки борсовия скок на синьото гориво до 100 евро за мегаватчас, Явор Куюмджиев не очаква задължително поскъпване на парното от Нова година. Регулаторната година за сектора започва на 1 юли и приключва на 30 юни, като по закон КЕВР има право да променя цената само веднъж в средата на периода – от 1 януари. Заложената от регулатора прогнозна цена на газа за настоящия период е 45 евро за мегаватчас. Тъй като от юли до началото на октомврийската криза синьото гориво се търгуваше на нива от 25 до 30 евро, дружествата са имали по-ниски разходи през летните месеци и в края на регулаторния период могат да излязат на нула. Дори топлофикациите да натрупат текущи загуби през зимата, традиционната практика на КЕВР е да ги компенсира в следващи периоди чрез залагане на по-висока прогнозна цена при спад на пазарите.

Капацитетът на Чирен и доставките от Азербайджан

Резервите в подземното газохранилище в Чирен и договорените количества от Азербайджан няма да бъдат достатъчни, за да покрият вътрешното потребление на ниски цени, категоричен е енергийният експерт. Потреблението на целия регулиран пазар у нас – топлофикациите и битовите газоразпределителни мрежи – възлиза на над 1,25 милиарда кубични метра годишно (между 50 и 60 процента от целия пазар), докато доставките по договора с Азербайджан са под 1 милиард кубични метра и няма договорна възможност за увеличаването им.

Същевременно газохранилището в Чирен разполага с теоретичен капацитет от около 750 милиона кубични метра, но в него винаги трябва да остава санитарен минимум от 100 до 150 милиона кубични метра, за да не се разруши вътрешната геоложка структура на съоръжението. В момента хранилището е запълнено на 80 процента, което означава около 500 милиона кубични метра наличност. След приспадане на неприкосновения буфер за реално ползване остават едва 300 милиона кубични метра – количество, което покрива нуждите единствено на столичната топлофикация за четири месеца.

Допълнителен проблем е високата цена на част от нагнетеното гориво. В Чирен все още се съхранява природен газ, купуван през средата на 2022 година по 300 евро за мегаватчас, когато Европейската комисия задължи всички оператори в съюза да запълнят хранилищата си до 80 процента независимо от пазарната конюнктура. По-късно сривът на борсовите котировки до 30 евро блокира продажбата на тези скъпи количества в цяла Европа, включително в Германия, и принуди Брюксел да разреши държавни помощи за газовите оператори, по която линия и "Булгаргаз" получи няколкостотин милиона евро от бюджета. Според Куюмджиев подобни административни решения, налагащи непазарни принципи, винаги водят до тежки деформации.

Ударът върху бизнеса и блокадите по границите

Най-тежко от поскъпването на природния газ ще бъдат засегнати индустриалните предприятия с непрекъснат производствен цикъл, които технологично не могат да преминат на електричество – торовите заводи, използващи газа като суровина, стъкларските фабрики, както и част от хлебозаводите и пекарните. Макар министър Петрова да анонсира възможност за държавна подкрепа, в момента липсва законов инструмент за специализирана газова помощ за индустрията.

По отношение на електроенергията бизнесът се оплаква, че компенсациите за скъпия ток ще бъдат изплатени едва през юли 2027 година, но Явор Куюмджиев изрази скептицизъм към непрекъснатото субсидиране на компаниите. По думите му още при ценовия шок през 2022 година предприятията са калкулирали поскъпването в крайните цени на стоките си, които са нараснали ориентировъчно от 100 на 150 единици. Същевременно средногодишната цена на тока за 2026 година се очертава около 125 евро за мегаватчас при 150 евро през 2022 година.

"Цялата българска енергетика, всички производители, начело с АЕЦ, който му съдират три кожи, за да пълни фонда, за да плаща на ЕРП-тата за ниските цени на тока за гражданите, за да плаща на бизнеса – тоест цялата българска енергетика години наред се източва. Тя е като дойна крава", заяви Куюмджиев.

Той разкритикува фирмите, че за четири години от началото на кризата не са преминали към ток там, където е възможно, и не сключват дългосрочни петгодишни двустранни договори на борсата на фиксирани цени от 70 или 80 евро за мегаватчас, а предпочитат да купуват на спот пазара, когато цената е 30 евро, и да искат държавни субсидии, когато тя скочи до 300 евро.

В края на разговора експертът призова правителството да подаде официален сигнал до Европейската комисия в Брюксел срещу Гърция и Румъния заради грубо нарушение на европейските правила за свободен пренос на електроенергия. Българският енергиен сектор вече разполага с близо 20 000 мегаватчаса капацитет в батерии за съхранение на енергия. Тъй като в Гърция са изградени огромни мощности от слънчеви централи, в продължение на седем-осем часа през деня цената на тока там пада до нула. Българските търговци изкупуват тази безплатна енергия, зареждат батериите и я продават скъпо във вечерните пикови часове, реализирайки сериозни печалби.

За да спрат този обмен и да задържат ниски дневни тарифи за собствените си предприятия, гръцките оператори въвеждат умишлени ограничения по границата с България под предлог за технически проблеми между 8:00 и 16:00 часа, след което преносът внезапно се възстановява. По думите на Явор Куюмджиев Румъния вече прилага същата некоректна хватка, с която съседните държави свалят вътрешните си цени с около 10 процента за сметка на по-високи котировки на българския пазар.