По-скъпият природен газ вдига цените на хляба и зеленчуците

Исканото от обществения доставчик „Булгаргаз" поскъпване на природния газ с 34% е напълно реалистично предвид сътресенията на европейските пазари, а това може да доведе до 20% по-високи сметки за парно и по-скъпи основни храни преди началото на зимата. Тази прогноза направи енергийният експерт от Центъра за изследване на демокрацията Мартин Владимиров в студиото на предаването „Здравей, България" по NOVA. Според него растящите разходи за синьо гориво неизбежно ще се прехвърлят както върху домакинствата, така и върху ключови индустрии в страната.

Кризата в Персийския залив и пропуснатите договори

Основният двигател за ценовия натиск в Европа е напрежението в Персийския залив, което блокира доставките на втечнен природен газ от Катар. В комбинация с ниските нива на запасите в европейските подземни газохранилища това тласка борсовите котировки на Стария континент близо до границата от 86 евро за мегаватчас, посочи експертът в сутрешния ефир.

„Исканото от „Булгаргаз" увеличение на цената на природния газ с 34% е реалистично на фона на ситуацията на европейските пазари", коментира Мартин Владимиров в ефира на „Здравей, България" по Нова телевизия.

На фона на скъпия внос на свободния пазар България все пак разполага с частичен ценови буфер. По изчисления на анализатора суровината от Азербайджан струва около 30 евро за мегаватчас, което е в пъти под текущите стойности на европейските борси.

„България разполага с известна защита от високите цени благодарение на дългосрочния договор за доставки на природен газ от Азербайджан. Цената по него е обвързана с тази на петрола, което в настоящата ситуация е предимство", обясни експертът.

Азерското синьо гориво обаче далеч не е достатъчно, за да изолира страната ни от външните шокове, тъй като покрива едва половината от вътрешното потребление.

„Тези доставки обаче покриват приблизително половината от потреблението на страната. Останалите количества трябва да бъдат осигурени от пазарите, където цените са значително по-високи. България не е използвала възможността да сключи дългосрочни договори за доставки през терминалите в Гърция и Турция", каза Мартин Владимиров.

Удар върху топлофикациите, оранжериите и хляба

Поскъпването на суровината поставя под пряк натиск топлофикационните дружества и крайните потребители на топлинна енергия. Според разчетите на експерта от Центъра за изследване на демокрацията парното може да поскъпне с около 20 на сто, макар че финалната дума принадлежи на енергийния регулатор и често е подчинена на политически мотиви. Задържането на цените по административен път обаче крие сериозни рискове за сектора.

„Ако цената на парното не отразява реалните разходи, финансовите проблеми на „Топлофикация София" ще се задълбочават. Дружеството се нуждае от преструктуриране и сериозни инвестиции, за да подобри работата си и качеството на услугата", категоричен е експертът.

Извън битовите сметки за отопление, ценовият скок при природния газ ще удари директно тежката индустрия и селското стопанство. Най-уязвими са предприятията, при които синьото гориво е основен ресурс — заводите за производство на торове и стъкло, както и оранжерийните комплекси, които се отопляват на газ през студените месеци.

„Там може да очакваме по-сериозно поскъпване на цената на зеленчуците", предупреди Мартин Владимиров.

Верижната реакция ще обхване още хлебопроизводството и целия хранително-вкусов сектор. Тъй като голяма част от фурните и преработвателните предприятия разчитат на природен газ в ежедневните си производствени процеси, очакванията са бизнесът да калкулира по-скъпата енергия директно в крайните цени на щанда.