Договор за милиони евро е прекратен без работеща система за предупреждение

Институтът за пътна безопасност (ИПБ) поиска пълна финансова и институционална отчетност за неизпълнения проект за интелигентна транспортна система на автомагистрала „Тракия“ часове след тежките верижни катастрофи по трасето на 10 ноември 2026 година, съобщават от неправителствената организация в официална позиция, разпространена от БТА. Според експертите трагичните инциденти отново поставят въпроса защо по една от най-натоварените магистрали в България все още липсва цялостна система за ранно предупреждение и управление на трафика, въпреки че европейското финансиране за нея е осигурено преди близо десетилетие.

Хронология на един провален проект

Проверката на официалните документи, направена от Института за пътна безопасност, показва дълъг процес на административно забавяне, завършил с тихо прекратяване на договора. Още на 12 декември 2016 година Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) получава европейско финансиране по Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура“ за изграждане на интелигентна транспортна система на автомагистрала „Тракия“. Общият договорен ресурс по проекта възлиза на 4 593 245 евро с ДДС.

През 2017 година проектът е вписан в регистъра на обществените поръчки под процедура № 00044-2017-0101. Реалното подписване на договора се случва едва на 23 март 2020 година, когато АПИ сключва договор № Д-36 с обединението ДЗЗД „ИТС Тракия“. Стойността на поръчката е 3 712 490 евро без ДДС, а крайният срок за изпълнение е определен до 30 юни 2022 година.

По документи проектът предвижда изграждането на 40 електронни информационни табла с дистанционно управление в реално време, камери за наблюдение на трафика и измерване на средната скорост, както и специални сензори за претегляне на преминаващите автомобили и ТИР-ове в движение. В обхвата на договора влиза още внедряването на интелигентна система за автоматично разпознаване на инциденти и управление на потоците от коли, включително пълна модернизация на тунел „Траянови врата“.

Вместо работеща система за безопасност обаче проектът блокира. Според протокола от заседанието на Комитета за наблюдение на оперативната програма от 11 и 12 май 2022 година, пътната агенция вече е уведомила управляващия орган за предстоящо прекратяване на проекта. Посочените причини са нерешени съгласувателни и финансови проблеми. От Института за пътна безопасност обръщат внимание, че по това време страната се управлява от редовното правителство на Кирил Петков, а не от служебен кабинет. През август 2023 година в официален доклад за напредъка по внедряването на интелигентните транспортни системи Министерството на транспорта окончателно потвърждава, че проектът не е изпълнен, а договорът с изпълнителя е прекратен чрез допълнително споразумение.

Цената на липсващите табла и сензори

От организацията подчертават, че планираната система не е била просто покупка на електронни табели, а ключов инструмент за спасяване на човешки животи при сложна пътна обстановка. Системата е трябвало да осигурява своевременно предупреждение за опасности и внезапно влошаване на видимостта при мъгла или дим, да подава информация за произшествия и задръствания в реално време и да позволява бърза координация на спасителните екипи при инциденти.

„Не твърдим, че тази система непременно би предотвратила трагедията от 10 ноември. Твърдим обаче, че държавата е имала конкретен проект с подобни функции, който не е реализиран, и че обществото има право да знае защо“, заявяват от Института за пътна безопасност.

Според експертите по пътна безопасност липсата на динамично управление на движението и автоматичен мониторинг оставя шофьорите без никаква предварителна информация при навлизане в рискови участъци с нулева видимост или верижни сблъсъци.

Шест искания към държавата и АПИ

Заради провала на проекта Институтът за пътна безопасност формулира шест конкретни искания към отговорните ведомства. Експертите настояват АПИ незабавно да публикува първоначалния договор, всички допълнителни споразумения към него и точната дата на прекратяването му. Изисква се и пълна финансова равносметка — колко точно евро са изплатени до момента, за какви дейности са отишли парите и каква част от европейското финансиране е безвъзвратно загубена или пренасочена.

Организацията пита също дали има частично изпълнени и приети дейности и къде се съхраняват евентуално закупените камери, табла и сензори. От Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) и АПИ се очаква отговор защо след прекратяването на договора през 2022 и 2023 година не е осигурена алтернативна реализация на системата. Освен това експертите искат незабавна проверка на всички действащи в момента системи за наблюдение, метеорологичен мониторинг и предупреждение по автомагистрала „Тракия“, както и установяване на институционалната отговорност на всички правителства, които са имали възможност да спасят или заменят проекта.

„Недопустимо е държавата да планира инвестиции за милиони, да прекратява проектите, да не осигурява тяхното продължение и години по-късно отново да обещава изграждането на същите системи след поредната трагедия. Не приемаме политическото прехвърляне на вина от едно управление към друго“, категорични са от Института за пътна безопасност.