Бившият земеделски министър се усъмни в независимостта на КЗК

Санкцията от близо 76 милиона евро, наложена на търговската верига „Кауфланд“ от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), може да доведе до сериозен финансов натиск върху доставчиците или до по-високи цени за крайните потребителите. Това заяви бившият министър на земеделието Иван Христанов в ефира на предаването „Офанзива с Любо Огнянов“. В разговора той постави въпроса дали независимият регулатор не е започнал да действа в зависимост от правителството и настоя за промяна в механизма, по който държавата разпределя средствата от подобни имуществени санкции.

Изненадващият мащаб на глобата и европейската практика

Коментарът идва на фона на официалната позиция на КЗК, откъдето отрекоха целенасочено действие срещу конкретни проверявани компании, както и след новината за освобождаването на ръководителя на „Кауфланд България“ Михаил Петров. Според Иван Христанов основната изненада около решението на антимонополния орган е свързана с безпрецедентния размер на сумата и момента на нейното налагане.

„Това, което е изненадващо, е най-вече колко голяма е санкцията и защо чак сега“, коментира бившият министър в студиото на „Офанзива с Любо Огнянов“. Той припомни, че през предходните години налаганите глоби са били в значително по-малък размер — 80 000 евро през 2016 година, 176 000 евро през 2020 година и 256 000 евро през 2025 година, като част от тях впоследствие са били обжалвани или отменени.

„През последните 10 години КЗК констатира едни и същи нарушения. Тя не ги констатира само в тази верига. Ако влезете в социалните мрежи, ще видите много въпроси по отношение на олио, хляб, веригите, бензиностанциите, мобилните оператори“, посочи още Иван Христанов, допълвайки, че след дълъг период на символични наказания сега се наблюдава рязка промяна в подхода на комисията.

За да оцени мащаба на решението, гостът съпостави българския казус със санкции срещу търговски вериги в други европейски държави. Като примери той посочи глоба от 162 милиона евро за полската верига Biedronka през 2020 година и санкция от 38 милиона евро за френската Leclerc през 2024 година. По думите му общият размер на глобите в целия Европейски съюз за тригодишен период възлиза на около 42 милиона евро, разпределени по различни казуси и компании. Според цитираните от него данни при санкционираната у нас търговска верига става въпрос за 754 отделни случая, което по негови изчисления се равнява на приблизително 50 000 евро за всяко нарушение.

„Не виждам основание за твърденията за непропорционална санкция“, категоричен беше Иван Христанов по повод позицията на търговската верига, която определи глобата като прекомерна и пренебрегваща утвърдените европейски стандарти за пропорционалност. Бившият министър подчерта, че окончателната развръзка зависи от събраните доказателства и преценката на магистратите. „Изключително важно е тази санкция да не падне в съда. Защото ако тя падне в съда, това обезсмисля целия закон и цялата дейност на КЗК“, допълни той.

Съмнения за политическа намеса и рекордни печалби у нас

В ефира на предаването Иван Христанов разкритикува и публичните изяви на министъра на икономиката след избухването на скандала около рекордната санкция. Според него е тревожно представител на изпълнителната власт да прави изказвания, които звучат като позиция на независим регулаторен орган.

„Комисията за защита на конкуренцията е по същество независим орган, независим включително от кабинета. И когато министърът на икономиката започне да говори от името на КЗК, тогава вече започваме да си задаваме въпроса дали властта, разбирайте кабинета, и независимият регулатор не са станали зависими един от друг“, заяви бившият земеделски министър. В този контекст той припомни и предходна среща между министър-председателя и представители на търговските вериги, на която по думите му е било поискано намаляване на цените с 15 процента.

По време на разговора бяха представени и сравнителни данни за печалбата като процент от оборота на големите търговски вериги в България и Европа. Според изнесената от Иван Христанов справка „Кауфланд“ в България отчита 4,8% печалба спрямо оборота, а „Лидл“ — 4,4%. За сравнение в Румъния показателят за „Кауфланд“ е 3,8%, при финландската компания Kesko е 3%, при нидерландската Ahold и полската Biedronka е по 2%, а при френската Carrefour — едва 1%.

„Когато гледаме справките, виждаме, че всъщност най-голяма е печалбата на веригите в България. Значително по-високо от тази в Европа“, отбеляза гостът, като обърна внимание, че българските производители, преработватели и доставчици се страхуват да говорят открито за взаимоотношенията си с големите ритейлъри.

Според него дори глобата от 76 милиона евро да бъде реално събрана, тя няма автоматично да доведе до по-ниски цени в магазините или до по-справедливи условия за родните производители. „Те няма да платят тази глоба от джоба си. Ще избият тези пари или от цените към нас, клиентите, или от цените, които получават от доставчиците. Ще натиснат за още по-големи отстъпки“, предупреди Иван Христанов. Като работещо решение той посочи практиките във Франция и Чехия, където при подобни нарушения събраните суми не потъват в държавния бюджет, а се насочват обратно към ощетените по веригата. „Тези санкции трябва да бъдат разпределени обратно към производители и преработватели, които са ощетени“, настоя той.

Съкращенията в пътната агенция и липсата на визия в бюджета

Втората основна тема в интервюто беше свързана с проектобюджета на държавата и планираните структурни промени в администрацията, включително в сектор „Земеделие“. По думите на бившия министър финансовият план страда от липса на стратегическа цел, а предвидените съкращения се правят механично и без аргументация.

„Бюджетът има един фундаментален проблем – няма визия в него. Най-вероятно министърът на финансите е пуснал едно допитване към всички останали министри и агенции: дайте си сметките. След което е обобщил и е наредил да режат“, коментира Иван Христанов в ефира на „Офанзива с Любо Огнянов“.

Като най-показателен пример за този подход той посочи готвените съкращения в Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ). По негови данни се планира освобождаването на над 430 служители от контролните звена, което представлява около 67% от техния състав, докато в централната администрация на пътната агенция съкращенията са в рамките на едва 3 до 4 процента.

Бившият министър обвърза тази мярка с тежката пътна обстановка в страната и изказа съболезнования на близките на загиналите при тежката катастрофа на автомагистрала „Тракия“. „При положение че България е на водещо място по смъртност на пътищата, може ли да махнете контролния орган, но в същото време централната администрация да не бъде засегната по никакъв начин?“, попита риторично той. В заключение Иван Христанов допълни, че в проектобюджета и планираните административни реформи липсват каквито и да било реални мерки за противодействие на корупцията и олигархичните зависимости.