Инфлацията и по-високите удръжки топят ефекта от новите доходи

Минималната работна заплата в страната се увеличава на 660 евро, а линията на бедност достига 443 евро от 1 януари 2027 година според проектобюджета на Министерството на финансите. Номиналният ръст на възнагражденията, пенсиите и социалните плащания през следващата година обаче ще бъде съпроводен от продължаващ инфлационен натиск и по-високи осигурителни и данъчни задължения за част от работещите. Така реалният жизнен стандарт на домакинствата няма да зависи толкова от сумата в трудовия договор или пенсионното разпореждане, колкото от парите, които остават след покриването на основните разходи.

Заплати и инфлация: защо повечето пари не гарантират по-висок стандарт

От началото на 2027 година минималното възнаграждение в страната бележи ръст от 6,4% спрямо сегашните 620,20 евро за 2026 година. Още по-чувствително е процентното увеличение при линията на бедност, която скача с 13,4% спрямо настоящите 390,63 евро и достига 443 евро.

Макроикономическите разчети за следващата година очертават по-умерено темпо на поскъпване спрямо този ръст. Министерството на финансите залага средногодишна инфлация от 4% през 2027 година, докато Българската народна банка очаква по-ниска стойност от 3,1%. Макар и при двете официални прогнози увеличението на минималната заплата да изпреварва очакваната инфлация, икономическата картина не гарантира реално облекчение за хората с ниски доходи.

Обяснението се крие в структурата на потреблението, отчетена от Националния статистически институт. През 2025 година средният общ разход на един човек от домакинството е достигнал 6473 евро годишно. Най-голямото перо в семейния бюджет остават храната и безалкохолните напитки, за които са отивали по 1898 евро на човек, или 29,3% от всички разходи. Битовите сметки за жилище, вода, електроенергия и горива са гълтали средно по 696 евро годишно, а транспортът – още 448 евро. При близо една трета от бюджета, обвързана директно с хранителните продукти, дори умерено поскъпване на основните стоки и услуги може да заличи голяма част от номиналното увеличение на доходите.

Осъвременяване на пенсиите и повече средства за семействата с деца

Проектобюджетът залага увеличение на пенсиите от 1 юли 2027 година по така нареченото швейцарско правило. Механизмът предвижда преизчисляване на сумите на базата на 50% от ръста на средния осигурителен доход и 50% от инфлацията през предходната година. Окончателният процент на индексацията все още не е фиксиран в проекта, тъй като ще зависи от реално отчетените икономически показатели.

В бюджета на Държавното обществено осигуряване общите разходи за пенсии са планирани да нараснат с 1,1643 милиарда евро спрямо заложеното в закона за 2026 година. От тази сума конкретният финансов ефект от юлското осъвременяване по швейцарското правило е разчетен на 552,6 милиона евро. Въпреки допълнителните милиарди в системата, за възрастните хора с ниски пенсии по-високите разходи за лекарства, отопление и храна ще продължат да ограничават реалната покупателна способност.

Паралелно с това финансовата рамка предвижда по-широка подкрепа за родителите. Обезщетението за отглеждане на дете до двегодишна възраст се вдига от 398,81 на 450 евро. Държавата залага още увеличение на девет от общо 12 вида семейни помощи, както и по-високи данъчни облекчения за семействата с деца.

По-високи осигурителни прагове, нови удръжки и оценка на имотите

Докато преките данъчни ставки остават непроменени – основният данък върху доходите на физическите лица се запазва на 10%, а здравноосигурителната вноска остава 8% – проектът залага сериозни промени при осигурителните прагове и някои косвени корпоративни налози.

От 1 януари 2027 година максималният осигурителен доход се вдига на 2400 евро. Успоредно с минималната заплата се увеличава и минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, който също става 660 евро.

Промени настъпват и при социалните придобивки, които работодателите предоставят на екипите си. Максималният месечен размер на ваучерите за храна достига 200 евро, но сумата над 102,26 евро вече ще подлежи на облагане със 7%. Допълнителна тежест за бизнеса е и предлаганото вдигане на данъка върху разходите в натура за лично ползване на фирмени активи, чиято ставка скача повече от два пъти – от 3% на 7%.

Отделно от параметрите по линия на доходите, Министерският съвет одобри предложение за актуализация на базисните данъчни стойности на недвижимите имоти с 30% през 2027 година. Тази мярка не води автоматично до 30% по-висок местен данък за всеки собственик на жилище, тъй като крайният размер на задължението се определя и от конкретните ставки, гласувани от отделните общини.

Съпоставката на всички мерки очертава ясна разделителна линия между отделните социални групи. Сред потенциалните печеливши са работещите на минимална заплата, пенсионерите, семействата с деца и хората, разчитащи на социална подкрепа. От другата страна – като най-уязвими от инфлацията и новите тежести – остават домакинствата с един работещ, пенсионерите с най-ниски доходи, самоосигуряващите се и висококвалифицираните служители, които ще плащат по-високи вноски заради новия максимален осигурителен праг. За средностатистическото българско семейство реално подобрение през 2027 година ще има само ако ръстът на доходите успее да изпревари поскъпването на живота, без новите финансови ангажименти към хазната да погълнат разликата.