Бизнесът предупреждава за растящи разходи и по-високи осигуровки през 2027 година

Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) организира протестно автошествие и митинг в София този петък с искане за минимална работна заплата от 690 евро и увеличение на доходите с поне 10% през 2027 година. Това заяви президентът на синдиката Пламен Димитров в предаването „Интервюто в Новините на NOVA“. Демонстрацията има за цел да постави условията на работещите преди окончателното оформяне на финансовата рамка на държавата, докато работодателските организации вече предупреждават за риск от допълнителна данъчна и осигурителна тежест.

Исканията на синдикатите и механизмът за заплатите

Според Пламен Димитров предвиденото увеличение на възнагражденията в бюджетната сфера с едва 5% е крайно недостатъчно, за да компенсира ежедневното поскъпване на живота. От КНСБ настояват за минимум 10% ръст на доходите, който да обхване както служителите в държавния сектор, така и работещите в реалната икономика. Протестните действия в столицата са организирани за кратко време след серия от местни инициативи в различни градове на страната, за да може позицията на труда да бъде чута преди официалното внасяне на проектобюджета.

„Очакванията на хората са доходите им да продължат да растат, а липсват ясни послания в тази посока. Чухме премиера едва вчера. Дотогава нямаше нищо конкретно“, коментира Димитров в ефира на NOVA.

Лидерът на КНСБ засегна и темата за новия механизъм за определяне на минималната работна заплата, договорен между социалните партньори. По думите му синдикатът не отстъпва от постигнатото споразумение, но законовата база за него все още не е напълно завършена, поради което правилата няма да могат да се приложат за следващата година.

„Не се отказвам от договореното. Ние се споразумяхме заедно и тези правила ще действат занапред. Именно спрямо тях ще определяме минималната работна заплата, но не за 2027 година“, уточни президентът на КНСБ.

Според разчетите на синдиката има реална възможност за по-сериозно повишаване на доходите, без това да наруши автоматично бюджетния баланс. Като основен източник за финансиране на тази мярка Димитров посочи прогнозирания икономически растеж, който може да генерира допълнителни данъчни постъпления в хазната.

Позицията на бизнеса и скокът на осигуровките

От Българската стопанска камара (БСК) също заявяват подкрепа за договорения механизъм за минималното възнаграждение, но настояват бюджетните параметри да се оценяват през призмата на всички разходи, които фирмите трябва да покриват. Станислав Попдончев от БСК посочи, че предприятията не наемат единствено персонал на минимална заплата и финансовата рамка трябва да отчита цялостната тежест върху работодателите.

„Бизнесът изцяло подкрепи този механизъм, както и колегите от КНСБ“, каза Попдончев, цитиран от NOVA. Той допълни, че направените компромиси по време на преговорите за издръжката на живота и адекватността на минималното възнаграждение не променят основния принцип за неговото изчисляване.

Сериозно притеснение за работодателите обаче остава планираното покачване на максималния осигурителен доход. Според обсъжданите параметри се очаква прагът да достигне 2400 евро. По думите на Попдончев тази стъпка директно ще оскъпи труда и ще увеличи осигурителната тежест както за висококвалифицираните специалисти с по-високи заплати, така и за компаниите, които ги наемат.

Спорните данъчни промени: ваучери, свръхпечалби и имоти

Освен преките разходи за заплати и осигуровки, социалните партньори очертават и няколко рискови зони в данъчното законодателство. Бизнесът изразява резерви към идеите за облагане на свръхпечалбите в определени икономически сектори. Според Станислав Попдончев друго спорно предложение е промяната в данъчното третиране на ваучерите за храна, където евентуалната допълнителна тежест може да се прехвърли пряко и върху самите работници.

От своя страна КНСБ предупреждава да се подходи много внимателно към планираната актуализация на данъчните оценки на единствените жилища. Синдикатите настояват за защита на възрастните хора и домакинствата с ниски доходи, за да не бъдат притиснати от рязко поскъпване на местните налози.

Представителите на работодателите са категорични, че могат да дадат окончателна оценка за Бюджет 2027 едва след като Министерството на финансите представи всички официални параметри и проведе разговори със социалните партньори. Едва тогава ще стане ясно точното разпределение на държавните разходи, заложените приходи и реалната финансова цена на мерките за предприятията и гражданите.