Проектобюджетът за 2027 година оставя ключови магистрали, тунели и язовири без финансиране

България отчита рекорден за последните 12 години бюджетен дефицит от 5,1% от брутния вътрешен продукт през 2026 година и планира нови дългове през следващата година, докато в капиталовата програма на проектобюджета за 2027 година липсва реално строителство на почти всички големи инфраструктурни, енергийни и хидромелиоративни проекти. Това посочва в свой анализ бившият министър на околната среда и водите през 2021 година Асен Личев, съобщават от БГНЕС. Острият въпрос за посоката на държавните финанси излезе на дневен ред, след като на 14 ноември 2026 година международната рейтингова агенция Standard & Poor's свали перспективата пред кредитния рейтинг на страната от положителна на стабилна, макар да потвърди самата оценка на ниво BBB+/A-2.

Двойни дефицити след премахването на Валутния борд

Фискалната дисциплина в страната видимо се разхлаби през 2026 година — първата година след присъединяването на България към еврозоната и официалното премахване на Валутния борд на 1 януари. В своя доклад анализаторите от Standard & Poor's поставят акцент върху така наречените „двойни дефицити". От една страна стои очакваният бюджетен недостиг от 5,1% от брутния вътрешен продукт, а от друга — рязкото влошаване на дефицита по текущата сметка до 8,7% от брутния вътрешен продукт. Този дисбаланс е породен от по-слабия износ, силното вътрешно потребление, което тласка вноса нагоре, както и от поскъпването на енергийните ресурси.

За 2027 година Министерството на финансите залага нов бюджетен дефицит от 3,5% от брутния вътрешен продукт, което в номинално изражение се равнява на 5,4 милиарда евро и предполага поемането на 8,6 милиарда евро нов държавен дълг. Нарастващите разходи вече доведоха и до реакция от Брюксел, след като през юли 2026 година Съветът на Европейския съюз официално откри процедура при прекомерен дефицит по отношение на България.

Магистрали, мостове и водни проекти на трупчета

Въпреки че държавната хазна харчи милиарди евро над приходите си, прегледът на капиталовата програма за 2027 година показва, че ключови национални обекти остават без строително финансиране, а при други сроковете и цените се изместват с десетилетие напред.

Най-показателен е случаят със завършването на автомагистрала „Струма" през Кресненското дефиле. В проектобюджета за 2027 година са заложени 102,3 милиона евро, предвидени основно за обхода на Кресна и за започване на отчуждителни процедури. След преработката на проекта за извеждане и на двете платна извън дефилето обаче пълното изграждане на последните между 24 и 26 километра се отлага чак за 2035 година. Същевременно прогнозната цена набъбна до над 1,8 милиарда евро — на фона на вече договорени над 108 милиона евро с данък върху добавената стойност само за 2,7 километра обходен път при Симитли.

В план-сметката за 2027 година няма предвидени средства за реално строителство на тунела под Шипка, тунела под Петрохан, както и за ключовия за Северна България участък между Бяла и Велико Търново от автомагистрала „Русе – Велико Търново", за чието изграждане тепърва се търси концесия. Основните плащания за автомагистрала „Хемус" са изместени за периода след 2027 година. Скоростният път между Видин и Ботевград, за който са заделени едва 63,4 милиона евро, отново се отлага — този път за юни 2029 година заради активизирани свлачища и спрени строителни лотове.

Пълно отсъствие на бюджетно финансиране се наблюдава и при стратегическите водни и енергийни проекти по река Дунав и във вътрешността на страната. В държавната сметка липсват средства за изграждането на хидроенергийния комплекс „Никопол – Турну Мъгуреле", както и за хидровъзел или нов мост при „Силистра – Кълъраш". Няма предвидени пари и за осигуряване на плаваемост по река Марица до Бяло море или за речно пристанище при Свиленград.

В енергийния сектор без строителен бюджет остават хидроенергийната каскада „Горна Арда" и четирите нови помпено-акумулиращи водноелектрически централи — ПАВЕЦ „Равногор", „Батак", „Доспат" и „Въча", за които държавата пренасочва усилията си към концесии и външни схеми. Язовир „Черни Осъм", който е от критично значение за водоснабдяването на Плевен и Ловеч, фигурира единствено на етап прединвестиционни проучвания и подробен устройствен план. Липсва и държавна програма за възстановяване на напоителните системи и помпените станции по поречието на река Дунав.

Къде отиват парите: отбрана срещу текущо потребление

Липсата на инвестиции в стратегически активи поставя въпроса кои пера генерират огромния дефицит. В икономическия и публичния дебат се оформят два основни прочита на кризата.

Според първата гледна точка, поддържана от критиците на настоящата политика, бюджетът и икономиката плащат цената на общоевропейската милитаризация и санкционния режим. В проектобюджета за 2027 година разходите за сектор „Отбрана" достигат 3,151 милиарда евро, или 2,23% от брутния вътрешен продукт, което представлява ръст със 17% спрямо предходната година. Само капиталовите разходи за придобиване на нова военна техника се увеличават с 40% — от 868 милиона евро на 1,223 милиарда евро. Според този анализ насочването на милиарди евро към въоръжение, съчетано със скъпите енергийни ресурси и загубата на пазари, натоварва директно държавния дълг и влошава кредитната оценка, без да носи икономическа възвръщаемост.

Вторият прочит стъпва върху официалните мотиви на агенция Standard & Poor's от 14 ноември 2026 година, според които основният натиск върху хазната идва от вътрешното потребление и прегряването на икономиката. Финансовите анализатори посочват като рискови фактори автоматичното обвързване на заплатите в публичния сектор с ръста на възнагражденията в частния сектор (който достига 11,7% през първото полугодие на 2026 година), увеличенията на пенсиите, високите инвестиционни разходи на общините, военните поръчки и отпадането на приходни мерки. На фона на 21% ръст при жилищното кредитиране и 15,5% поскъпване на имотите, претоварването на бюджета с постоянни социални и текущи разходи изчерпва фискалното пространство. Така държавата се оказва в парадоксална ситуация — трупа нови дългове и получава предупреждения за финансовата си стабилност, докато обектите за транспортна свързаност, енергийна независимост и водна сигурност остават само на хартия.