Икономистът прогнозира тежки бюджетни съкращения и инфлация

Макроикономическите показатели, с които България се присъедини към еврозоната, не отговарят на реалността и вече са обект на съдебно дело пред Съда на Европейския съюз. Това заяви икономистът Стефчо Станев при живо включване от Франкфурт в предаването „Извън сценария“ с водещ Катя Илиева по телевизия „Евроком“. Експертът предупреди, че заради заварения дефицит и натрупаната инфлация държавата е принудена да предприеме болезнена бюджетна консолидация под пряката диктовка на европейските финансови институции.

Бюджет под диктовката на Брюксел и ревизия на данните

Макар проектът за новия държавен бюджет все още да не е представен официално пред обществеността, параметрите му вече са съгласувани с Европейската централна банка (ЕЦБ) и Европейската комисия. Според Стефчо Станев в тази процедура българският парламент изпълнява единствено формална роля, а правителството неизбежно ще понесе политическите негативи от завареното състояние на публичните финанси.

„Значи бюджетът първо на практика се одобрява от така наречените европейски партньори, след това парламентът действа до известна степен като гумен печат за него“, коментира Стефчо Станев в ефира на „Евроком“. Той допълни, че опитите за свиване на разходите са неизбежни: „Няма как всички социални и обществени групи да са щастливи, но и не може да се живее на кредит постоянно, защото ако се живее по този начин, ще се стигне до положение в Западна Европа, до протести, които виждаме, защото в крайна сметка, когато парите не достигат и хладилникът ти е празен, държавната хазна е празна, хората излизат по улиците по един или друг начин.“

По повод изнесената статистика за бюджетен дефицит от 4% и инфлация от 6%, икономистът посочи, че кабинетът е задължен да свие тези показатели заради европейското законодателство, стартиралата процедура по прекомерен дефицит и изискванията на международните пазари, които рефинансират държавния дълг всяка година. Той обърна специално внимание на текущата ревизия на данните за изминалите години, която според него потвърждава тезата за подадена невярна статистика при влизането във валутния съюз.

„Също се ревизират и данните за миналите години, което ясно показва, че данните, с които сме влезли в еврозоната, въобще не отговарят на истината и не са верни“, подчерта Станев и уточни, че този казус е в основата на воденото от него и негови колеги съдебно дело пред европейските магистрати.

Експертът определи поведението на настоящата опозиция като лицемерно, но призна, че политическите опоненти на кабинета умело използват общественото недоволство, за да отклонят вниманието от собственото си управление. По думите му излезлите одити показват, че именно по време на предишните правителства, в които са участвали днешните опозиционни партии, разходите са били манипулирани. Станев призова след приключването на всички експертизи и одити правителството да предаде материалите на прокуратурата, ако се докаже умишлена манипулация на статистиката, като припомни аналогичния случай с фалшифицираните данни при избухването на дълговата криза в Гърция.

Инфлацията като скрит данък и казусът с пенсиите

Цената за икономическите дисбаланси се плаща пряко от гражданите чрез високата инфлация, която икономистът описа като труден за спиране скрит данък, изяждащ разполагаемия доход. Според наблюденията му покупателната способност в страната е спаднала чувствително след приемането на единната валута, но процесът на обедняване обхваща и цялата еврозона.

„Инфлацията при нейното управление е 27-28%, целта на ЕЦБ в този период трябваше да е не повече от 12-13% общата акумулирана инфлация, така че самите европейци в последните 7 години дори по официалната статистика са обеднели с една трета, а реално повече, защото косвените стоки, които са поскъпнали, са с доста повече проценти“, заяви Стефчо Станев, визирайки периода на управление на Кристин Лагард начело на ЕЦБ.

В разговора беше засегната и темата за обсъжданото пренасочване на половината от вноските за втора пенсия от частните пенсионни фондове към Националния осигурителен институт (НОИ) – идея, която управляващите отрекоха, но опозицията превърна в основен акцент. Станев посочи, че фундаменталната причина за този дебат е тежката демографска криза от последните 30-40 години и липсата на достатъчно млади работещи хора, които да издържат системата през следващите десетилетия.

Икономистът допусна, че мярката може да е обсъждана неофициално като работна хипотеза между българското правителство, Европейската комисия и ЕЦБ. Той обяви, че след като бюджетът бъде приет и обнародван в „Държавен вестник“ през следващия месец, ще внесе официални заявления за достъп до обществена информация както до Министерството на финансите в София, така и до европейските институции. Целта е да се освети какви точно текстове са били дискутирани. По думите му подобна стъпка на практика би означавала индиректно вдигане на осигурителната вноска към НОИ за сметка на частните фондове, което изисква широк обществен дебат за ефективността на частните инвестиции и нуждата от реална пенсионна реформа.

Оставката на Кристин Лагард, уличните протести и енергетиката

Анализирайки международната обстановка от Франкфурт, Стефчо Станев коментира предсрочното оттегляне на Кристин Лагард от председателския пост в Европейската централна банка девет месеца преди изтичането на мандата ѝ. Според него тази оставка е ясен сигнал за несправяне със задачите, като припомни медийни публикации, според които при номинацията си тя дори е смятала, че мандатът ѝ ще продължи пет години.

Станев прогнозира, че Лагард може да се включи в предстоящата президентска надпревара във Франция с подкрепата на системните формации срещу кандидатите от спектъра на Марин льо Пен и Жан-Люк Меланшон. Междувременно, по думите му, френският президент Еманюел Макрон и германският лидер Фридрих Мерц се опитват да поставят свои близки кадри на ключовите позиции в ЕЦБ, за да гарантират запазването на политическото статукво преди предстоящите избори в големите европейски държави. Икономистът посочи, че новото българско правителство трябва прагматично да изтъргува гласа на страната ни при избора на ново ръководство на финансовата институция.

По отношение на обществените настроения в Западна Европа гостът описа ситуацията в Германия като силно напрегната. Той направи пряк паралел между демонстрациите във Франкфурт и Кьолн и масовите безредици в Париж, като отбеляза, че в германските общини вече се обсъжда дали очакваните на 20 ноември нови протести да бъдат забранени.

„Тя войната по един и друг смисъл е на улиците на големите европейски градове, защото това, което се случва във Франция или това, което се случва във Франкфурт или в Кьолн, доста прилича на граждански конфликт“, каза Станев и допълни, че успоредно с това Европа взима все повече заеми за финансиране на военнопромишления комплекс и за помощ за Украйна.

В края на разговора икономистът беше категоричен, че на този етап европейската икономика не разполага с работеща алтернатива на руските енергоизточници. Той се позова на скорошно изказване на Еманюел Макрон, че евтината енергия е критично важна за индустрията. Заобикалянето на доставките през трети страни оскъпява суровините, което нанася тежки удари върху химическата и автомобилната промишленост в Европа, принуждава компаниите да изнасят производствата си и води до загуба на стотици хиляди работни места.