ЕС задейства процедура за избор на наследник

Президентът на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард ще напусне поста си на 7 февруари 2027 година, близо девет месеца преди официалния край на своя мандат, съобщават от институцията, цитирани от БТА. Тя е уведомила за решението си Управителния съвет на банката и председателя на Европейския съвет Антонио Коща, макар че мандатът ѝ по график трябваше да приключи едва в края на октомври 2027 година. Ходът поставя началото на процедура за избор на нов ръководител и отваря възможност за мащабно пакетно споразумение за три висши позиции във финансовата институция, посочват от Блумбърг и германското издание Ханделсблат.

Председателят на Европейския съвет Антонио Коща обяви, че приема решението с уважение и че процедурата за назначаване на следващия президент стартира незабавно, за да се гарантира плавен преход. Новият ръководител ще бъде избран от Европейския съвет съгласно член 283 от Договора за функционирането на Европейския съюз. Коща благодари на Лагард за нейното управление от ноември 2019 година насам, като подчерта приноса ѝ за стабилността и устойчивостта на еврозоната в условията на пандемия, война в Европа, енергийни кризи и инфлационни сътресения. Членовете на Управителния съвет на ЕЦБ също изразиха своята признателност към нея с продължителни аплодисменти.

Фаворитите за поста и голямата сделка в еврозоната

Сред основните претенденти за наследник на Лагард се очертават бившият управител на нидерландската централна банка Клаас Кнот и испанецът Пабло Ернандес де Кос, който в момента оглавява Банката за международни разплащания. Според източници на Ханделсблат германският канцлер Фридрих Мерц наскоро е провел отделни срещи и с двамата, тъй като изборът на следващ президент на ЕЦБ се е превърнал в основен приоритет за канцлерството в Берлин. Според германското издание Кнот е възприеман като привърженик на по-строга парична политика и човек с опит в управлението на кризи, докато Ернандес де Кос е профилиран като макроикономист, склонен към по-мека парична политика.

Интерес към високия пост проявява и президентът на Бундесбанк Йоахим Нагел. Федералното правителство в Берлин обаче засега не настоява за собствена кандидатура, въпреки че Германия никога не е имала свой представител начело на ЕЦБ. Основна политическа пречка пред подобен ход е фактът, че Европейската комисия вече се ръководи от германката Урсула фон дер Лайен, а разпределението на висшите постове в съюза винаги изисква сложен географски и политически баланс. Европейските лидери могат да обсъдят темата още на срещите си през ноември и декември, като от Блумбърг отбелязват, че не е изключена и изненадваща кандидатура извън кръга на фаворитите — какъвто беше случаят със самата Лагард при нейното избиране.

Изборът на нов президент вероятно ще стане част от по-широка сделка за състава на шестчленния Изпълнителен съвет на банката. Изабел Шнабел също съкращава мандата си с една година, за да премине в Международния валутен фонд (МВФ) в началото на 2027 година, а мандатът на главния икономист Филип Лейн изтича през май. Според Ханделсблат Еврогрупата вече е удължила с един месец — до 27 ноември — срока за номиниране на кандидати за мястото на Шнабел, което дава допълнително време за договаряне на общ пакет от назначения. Германският вицеканцлер и министър на финансите Ларс Клингбайл коментира наскоро, че страната му ще запази своята роля в ръководството на ЕЦБ. По информация на изданието именно Клингбайл води преговорите за наследника на Шнабел, докато канцлерството се е заело с президентския пост. Сред обсъжданите варианти е Клаас Кнот да оглави банката, а Франция да получи поста на главен икономист, докато при избор на Ернандес де Кос Германия би могла да претендира за икономическия ресор.

Френските избори и рисковете за независимостта на банката

По-ранното оттегляне на Лагард позволява изборът на неин наследник да приключи преди президентските избори във Франция през пролетта на 2027 година. Още през февруари вестник Файненшъл таймс съобщи, че тя обмисля подобна стъпка, а през септември самата Лагард потвърди, че допуска да се оттегли "няколко месеца" преди края на мандата си. Този график обаче носи риск от обвинения в политическа намеса в независимостта на ЕЦБ, посочват от Блумбърг. Причината е, че така френският президент Еманюел Макрон получава възможност да участва в определянето на новия централен банкер преди края на последния си мандат. Макрон няма право да се кандидатира за трети пореден път, а социологическите проучвания сочат, че лидерът на крайната десница Марин льо Пен може да спечели първия тур на вота. От агенцията припомнят и аналогичния случай с предсрочното оттегляне на управителя на френската централна банка, след което Макрон назначи на позицията началника на своя кабинет Еманюел Мулен.

Решението на Лагард идва в момент на напрежение на европейските облигационни пазари, провокирано от състоянието на френските публични финанси и продължаващите инфлационни рискове. Макар според нея прогнозите да предвиждат връщане на инфлацията към целевото равнище около края на 2027 година, предсрочното ѝ напускане може да предизвика критики, че нарушава собственото си обещание да не изоставя поста, когато "на хоризонта има облаци", отбелязват от Блумбърг. Досега единственият друг президент на ЕЦБ, който не е завършил пълния си мандат, е нидерландецът Вим Дуйзенберг, но неговото оттегляне беше предварително договорено като част от политически компромис между Франция и Германия още преди създаването на банката през 1998 година.

Следващата стъпка и пътят на Кристин Лагард

Паралелно с процедурата в Брюксел и Франкфурт продължават спекулациите, че Лагард може да поеме ръководна роля в Световния икономически форум. Според медийни публикации решение по този въпрос може да бъде взето още през ноември. Подобно назначение не се споменава в официалното съобщение на ЕЦБ за нейното оттегляне, а от самия Световен икономически форум са отказали коментар по темата, цитирани от Ройтерс.

Кристин Лагард е френски юрист и политик, която пое управлението на Европейската централна банка през ноември 2019 година. Преди това, в периода от 2011 до 2019 година, тя беше управляващ директор на Международния валутен фонд. Между 2007 и 2011 година заемаше поста министър на икономиката и финансите на Франция, след като преди това ръководеше министерствата на търговията и на земеделието и рибарството. Преди да влезе в политиката, Лагард гради успешна кариера като адвокат, специализиран в търговското право, сливанията и придобиванията, конкурентното право и трудовите спорове, като стига до най-високия пост в международната адвокатска кантора Baker McKenzie. Тя притежава магистърски степени по търговско и трудово право, както и по икономика и финанси, носител е на високи френски държавни награди и международни отличия и е заемала водещи позиции във форматите Г-7 и Г-20.