Партията на Румен Радев ревизира сделката за 15 частни влака

Цялостен рестарт на държавните инвестиции, мащабно пътно строителство и спешен одит на договорите с първия частен жп превозвач у нас. Това са основните инфраструктурни приоритети в управленската програма на "Прогресивна България", разпространена от пресцентъра на формацията. Партията, водена от Румен Радев, спечели предсрочните парламентарни избори на 19 април с над 1 440 000 гласа, а амбицията ѝ е да превърне страната в логистичен център на Балканите.

Спешен одит на железопътните концесии

Програмата чертае дълбока трансформация в железопътния сектор, като първата стъпка е мащабна ревизия на подписаните договори за обществени превозни услуги с "Ивкони Експрес". Контрактите бяха финализирани на 11 февруари 2026 година от тогавашния транспортен министър Гроздан Караджов, броени дни преди края на кабинета на Росен Желязков.

Договорите влизат в сила от 13 декември 2026 година и предоставят на частния оператор 25 процента от пътническите жп превози в Северна и Южна България за следващите 12 години. Условията включват прехвърляне на 813 служители от "БДЖ - Пътнически превози" и безвъзмездно ползване на 15 нови влака, закупени с европейски средства. Срещу това фирмата ще получава държавна субсидия от близо 45 милиона евро годишно. От "Прогресивна България" подчертават, че анализът на тези параметри е критичен за защитата на обществения интерес и спасяването на бюджета на държавната железница.

Успоредно с това се залага на обновяване на жп възлите в Русе, Горна Оряховица, Пловдив и Варна. Особено внимание се обръща на развитието на Коридор №8 и възстановяването на директните международни връзки, като целта е вдигане на проектните скорости до 200 километра в час.

Магистрала през Русе и тунел под Шипка

В сферата на пътната инфраструктура фокусът пада върху завършването на стратегическите артерии "Хемус" и "Струма". Към тях се добавят проектите за скоростните трасета "Черно море" и "Рила".

Специален акцент е поставен върху Северна България чрез изграждането на автомагистрала от Русе до Маказа и отсечката от Лесово до магистрала "Марица". Тези направления са обвързани с най-сложните инженерни съоръжения у нас – тунелите под Шипка и Петрохан, както и изграждането на нови мостове над река Дунав.

Експертите обаче припомнят, че изоставането при изпълнението на големите проекти е сериозно. Според председателя на Управителния съвет на Научно-техническия съюз по транспорта инж. Ясен Ишев, реалистичният срок за пускане на магистрала "Хемус" е между 2032 и 2035 година. За да ускори процеса, новата власт планира пълна дигитализация на инвестиционния цикъл – от градоустройството до разрешенията за строеж, с цел пресичане на корупцията.

Модернизация на Дунав и Черно море

Стратегията обхваща и мащабни инвестиции във водния транспорт. Предвиждат се спешни мерки за гарантиране на целогодишна плавателност по река Дунав и дълбока модернизация на речните портове в Русе, Видин и Лом.

Морските пристанища във Варна и Бургас ще бъдат разширени със специализирани терминали за контейнери и втечнен газ. Чрез внедряването на умни технологии и създаването на нови интермодални терминали, държавата цели да съкрати драстично престоя на товарите и да се утвърди като ключов транзитен възел между Европа и Азия.