Управляващите обещаха промяна в спорната формула за изчисляване на новия налог

Управляващата партия "Прогресивна България" даде знак, че ще направи корекции в данъчните закони между двете им четения в парламента, за да извади по-малките търговци от обхвата на новия еднократен данък "свръхпечалба". Много вероятно е прагът от 5 милиона евро годишен оборот за търговците на хранителни стоки да бъде повишен, след като промените в Закона за корпоративното подоходно облагане бяха гласувани на първо четене в пленарната зала тази сряда. Наред с корпоративното облагане депутатите приеха на първо четене и още два ключови законопроекта за промени в данъците върху доходите на физическите лица и в местните данъци и такси.

По време на дебатите от партия "Възраждане" настояха заложеният праг за хранителните магазини да бъде увеличен двойно и да достигне 10 милиона евро. Според формацията това е необходимо, за да не попаднат регионалните малки търговски вериги и дори самостоятелни обекти под ударите на новия налог. Депутатите от партията аргументираха предложението си с тезата, че българските търговци не бива да бъдат поставяни наравно с големите международни вериги, чиито обороти надхвърлят един милиард евро.

Председателят на парламентарната бюджетна комисия Константин Проданов подкрепи идеята за промяна на границата, но предупреди за европейските правила. "Основателно ми се струва да завишим този праг. Но не с аргумента да пазим българските търговци, защото Еврокомисията ще ни санкционира за дискриминация", обяви в пленарната зала Проданов.

Застрахователите и шестте прицелни сектора

Списъкът с компаниите, които ще дължат допълнителния налог, е изготвен от Министерството на финансите и обхваща общо шест икономически сектора: банки, застрахователи, мобилни оператори, търговци на храни, фирми за бързи кредити и обменни бюра. Според Константин Проданов тези браншове формират само между 10 и 15% от стопанската активност в страната, поради което допълнителното им облагане няма да окаже негативно влияние върху икономическия растеж и привличането на инвестиции. "Така или иначе банките изнасят голяма част от печалбата си, а това, което остава, стои по депозитни сметки и не се инвестира", посочи председателят на бюджетната комисия.

Неговият съпартиец от "Прогресивна България" Милен Трифонов защити мярката с необходимостта от балансиране на държавната хазна. Според него е напълно логично "фирмите, реализирали сериозни печалби да дадат своя принос, когато държавата се опитва да свие прекомерния бюджетен дефицит". "В крайна сметка в България данък печалба е един от най-ниските в ЕС - 10%", допълни Трифонов.

На заседанието на бюджетната комисия в предходния ден обаче застрахователният бранш официално поиска да бъде изваден от обхвата на закона. "Застрахователните компании не генерират свръхпечалби, в този бизнес рентабилността е 6-7%, но включването им в списъка нанася на сектора голям репутационен удар. На обществото се внушава, че застрахователите реализират свръхпечалби на гърба на гражданите", заяви изпълнителният директор на Асоциацията на българските застрахователи Нина Колчакова. Тя обърна внимание, че България е с най-ниското застрахователно проникване в Европейския съюз извън задължителните полици и подобна данъчна мярка само допълнително ще отблъсне хората от услугата.

Спор за енергетиката и батериите за ток

Опозицията в парламента отново постави въпроса защо енергийните дружества остават извън обхвата на новия данък. От Министерството на финансите и от управляващата партия "Прогресивна България" отговориха, че производителите и търговците на електроенергия над определен таван на приходите вече превеждат целеви вноски във Фонд "Сигурност на електроенергийната система", докато компаниите от секторите на нефтопреработката, горивата и природния газ вече са били обложени допълнително през 2022 и 2023 година.

Асен Василев от "Продължаваме промяната" обаче посочи пропуск в тази схема, свързан с новите системи за съхранение на ток. "Фирмите за съхраняване и отдаване на енергия от батерии обаче не превеждат вноски към енергийния фонд, а там е най-голямата печалба, още повече че батериите бяха изградени със субсидии. Те също трябва да плащат данък "свръхпечалба"", призова от трибуната Василев.

Константин Проданов отхвърли това искане с техническия аргумент, че повечето инсталации с батерии не са били изградени в референтния период от 2020 до 2025 година и поради това няма как да бъдат включени в изчисленията.

Опасност от по-високи цени и облагане при загуба

Сериозни критики предизвика и самата методика за определяне на налога, което принуди председателя на бюджетната комисия да обещае, че Министерството на финансите ще преработи формулата за изчисляване на свръхпечалбата на фирмите от шестте сектора за периода 2020-2025 година. Според опозицията първоначалната формула, представена за обществено обсъждане, е била подменена във варианта на законопроекта, внесен в Народното събрание.

"На практика допълнително вместо печалба ще се облага оборот. Така фирми, които излязат на загуба през 2027 г., също ще трябва да платят данък "свръхпечалба". Това създава стимули засегнатите фирми да не намаляват цените, защото ако ги намалят, ще платят по-голям данък", предупреди депутатът от "Демократична България" Мартин Димитров.

Бившият финансов министър от ГЕРБ Владислав Горанов също се обяви против данъчните промени и призова бюджетният дефицит да се свива чрез по-смели мерки в разходната част на бюджета, а не чрез вдигане на налозите. "Използването на еднократни приходи като данък "свръхпечалба" за финансиране на постоянни разходи не е благоразумна политика. Съществува огромен риск допълнителните 800 милиона евро, които очаквате от определени сектори, да се прехвърлят върху крайните потребители, тоест да се вдигнат цените", заяви Горанов.