Хазната очаква 800 милиона евро приходи от еднократната мярка през 2027 година

Народното събрание одобри на първо четене въвеждането на еднократен данък от 33% върху свръхпечалбата на банки, телекоми, застрахователи и големи търговци на храни само за 2027 година". Промените в Закона за корпоративното подоходно облагане минаха единствено с гласовете на управляващото мнозинство, докато опозицията гласува против. Наред с извънредния налог депутатите подкрепиха и двойно увеличение на максималната месечна стойност на ваучерите за храна, която скача от досегашните 102,26 евро на 200 евро.

Кой ще плаща новия налог и какво се променя за фирмите

Извънредният данък от 33% ще действа еднократно през 2027 година и обхваща строго определени икономически сектори. В списъка влизат банковите институции, застрахователните дружества, телекомуникационните компании, обменните бюра и фирмите за бързи кредити. Налогът ще засегне и търговците на храни, чиито нетни приходи от продажби за 2026 година са не по-малко от 5 милиона евро. Според разясненията на заместник-министъра на финансите Людмила Петкова от тази мярка в държавната хазна се очаква да влязат 800 милиона евро.

Законопроектът прекроява и правилата за социалните придобивки на работещите. Таванът на месечните ваучери за храна, които работодателите могат да предоставят на служителите си, се вдига от 102,26 евро на 200 евро. Горницата над 102,26 евро обаче няма да е напълно освободена от налози, а ще се облага с данък в размер на 7%. От 1 януари 2027 година максималната годишна квота за ваучери за храна в страната ще достигне 1,5 милиарда евро.

Промените засягат сериозно и счетоводството на бизнеса. Стойностният праг за данъчни дълготрайни материални и нематериални активи се повишава от досегашните 700 лева на 1000 евро. Срокът за погасяване на данъчни загуби се удължава двойно - от 5 на 10 години, но се въвежда таван за приспадане до 70% от положителния данъчен финансов резултат. Прецизира се и облагането на разходите в натура за фирмени активи - собствени, наети или предоставени за ползване, когато те се употребяват за лични нужди, с цел по-последователно третиране на личното потребление през предприятието.

Технологичният сектор получава стимул чрез ускорена данъчна амортизация за инвестиции в изкуствен интелект, високопроизводителна компютърна техника и сървърна инфраструктура. Компаниите ще имат право да прилагат двоен размер на годишната данъчна амортизационна норма за тези активи, но не повече от 100%. В същото време пленарната зала отхвърли предложението на Мартин Димитров и негови колеги от "Демократична България" за въвеждане на нулев данък върху реинвестираната печалба, който целеше да стимулира разширяването на производството. Подкрепа не събра и внесеното от служебния кабинет на Андрей Гюров предложение за данъчни облекчения при дарения за развитието на спорта.

Нови прагове по ДДС и електронно отчитане в реално време

Паралелно с корпоративните налози депутатите гласуваха на второ четене и ключови реформи в Закона за данък върху добавената стойност. Основната промяна засяга прага за задължителна регистрация по ДДС. Вместо първоначално обсъждания скок директно на 75 000 евро, кабинетът предложи поетапно увеличение, което парламентът прие. Така настоящият праг от 51 130 евро ще се повиши на 60 000 евро през 2027 година, ще достигне 70 000 евро през 2028 година и ще стане 75 000 евро през 2029 година.

Затяга се контролът върху имотния сектор чрез специално правило за лицата, които продават нови сгради или части от тях. Те ще са длъжни да се регистрират по ДДС още преди първата облагаема доставка, без значение дали са достигнали общия праг за регистрация.

Мащабна дигитализация на данъчната отчетност предстои от 1 януари 2028 година. Законът въвежда задължителни структурирани електронни фактури за определени вътрешни доставки и отчитането им в реално време. Националната агенция за приходите ще внедрява нова система за предварително генериране на ДДС декларациите, а досегашните дневници за покупки и продажби ще отпаднат окончателно.

Остри критики за риск от рецесия и скок на цените

Дебатите по данъчния пакет предизвикаха остри реакции сред депутатите, които предупредиха за опасност от икономически спад и поскъпване на живота. Според Владислав Горанов от ГЕРБ фискалните проблеми на държавата се прехвърлят директно върху бизнеса и гражданите.

"Проблемите, които се виждат във фиска, се пренасят върху икономиката. Не ми е известно понятие в икономическата теория като свръхпечалба. Знам защо се предлага - защото има фискални проблеми, които не са новина. Но използването на еднократни приходи за финансирането на постоянни разходи, не е благоразумна мярка. Налагането на този данък за мен означава само едно - голям риск от прехвърляне на тези 800 млн. върху крайното потребление", заяви Владислав Горанов.

Асен Василев очерта две основни грешки в приетите текстове - ограничението при приспадането на натрупаните загуби и самия извънреден налог от 33%.

"Това удря най-вече стартиращите компании и то в момента, в който са успели да излязат на печалба. Те вместо да ги инвестират, вие ще им ги дръпнете. Няма особен ефект от гледна точка на приходи в бюджета, но подавате лош сигнал върху инвеститорите и стартиращите компании", коментира Асен Василев и допълни: "По данни на финансовото министерство очаквате 3 млрд. евро инвестиции от компаниите, и в същия момент им вземате едни 800 млн. евро. Удряте растежа и ще вкарате икономиката в рецесия".

Опасения от икономически срив изрази и Владислав Панев, който акцентира върху сложната геополитическа обстановка в региона.

"Имаме войни около нас, имаме проблеми с Черно море, което ще влоши търговския оборот, правителството трябва да гледа в посока подобряване на икономическата среда и повишаването на доходите, а не обратното - да удря инвестициите чрез данъци", възмути се Владислав Панев.

Мартин Димитров от "Демократична България" предупреди, че в страната се оформя тенденция да се облага всичко в икономиката, и определи новите текстове като скрит данък върху оборота на конкретни фирми. "Създавате стимули компаниите да не намаляват цените, защото ако ги намалят ще платят по-голям данък печалба", посочи Мартин Димитров и попита защо енергийният сектор е изключен от обхвата на 33-процентния налог. На този въпрос Константин Проданов от ПБ отговори, че енергийните дружества вече са били обложени с временна солидарна вноска върху свръхпечалбата. От своя страна Димо Дренчев от "Възраждане" коментира, че ако в настоящия момент някой сектор трябва да понесе подобен данък, това е оръжейната индустрия, която трупа висока доходност покрай военните конфликти.