Парламентът вдига данъчните оценки на имотите до 2029 година

Народното събрание одобри на първо четене пакет от мащабни промени в данъчното законодателство, които предвиждат поетапен скок на данъчните оценки на недвижимите имоти с общо около 118% до 2029 година и въвеждане на еднократен данък от 33% върху свръхпечалбите на ключови бизнес сектори, съобщават от БГНЕС и Investor.bg. Пленарното заседание тази сряда премина под знака на остри финансови дебати за попълването на хазната, но започна с минута мълчание в памет на жертвите от тежката верижна катастрофа на автомагистрала "Тракия".

Двоен скок на оценките за сгради и земи

Приетите на първо четене изменения в Закона за местните данъци и такси залагат тригодишен график за актуализация на базата, върху която се изчисляват местните налози. През 2027 година данъчните оценки ще се повишат с 30%, а през 2028 и 2029 година ще последват още две увеличения от по 35% всяко. Така с натрупване в края на периода хартиената стойност на имотите ще нарасне с приблизително 118% спрямо досегашните нива. Според вносителите новата методика обхваща сградите, земите, подобренията към тях и земеделските площи, като най-сериозно оскъпяване е предвидено за луксозните имоти с басейни, тенискортове и частни паркинги. В крайна сметка реалният размер на данък сгради за всяко домакинство ще зависи и от конкретните ставки, които отделните общински съвети гласуват на местно ниво.

Паралелно с имотните промени управляващото мнозинство прокара на първо четене и промени в Закона за корпоративното подоходно облагане. Те въвеждат еднократен налог от 33% върху свръхпечалбите за 2027 година, който удря директно банките, застрахователните компании, мобилните оператори, обменните бюра, фирмите за бързи кредити, както и търговците на храни с нетни приходи от продажби за 2026 година от поне 5 милиона евро. Заложено е 30% от дължимия данък да може да се преотстъпва, ако компаниите го насочат към инвестиции или формиране на резерви.

Управляващите защитават мярката като ключов инструмент за свиване на бюджетния дефицит и припомнят, че подобно облагане на икономическата рента вече е прилагано в други държави от Европейския съюз след влизането в еврозоната и промените в лихвената политика на Европейската централна банка. Опозицията обаче гласува единодушно против текстовете. Депутатът от ДПС Айтен Сабри предупреди от трибуната, че корпорациите неизбежно ще прехвърлят новата данъчна тежест върху гърба на крайните потребители чрез по-високи цени и ускорена инфлация. От "Възраждане" също атакуваха текстовете, като народният представител Цончо Ганев определи мярката като поредно вдигане на данъците, а колегата му Димо Дренчев настоя в обхвата на облагането да бъде включена и оръжейната индустрия.

Ваучери за храна с данък и повече пари за родителите

Със същия законопроект депутатите вдигнаха максималната месечна стойност на ваучерите за храна от досегашните 102,26 евро на 200 евро от началото на 2027 година, а годишната национална квота се увеличава на 1,5 милиарда евро. Тук обаче се крие съществена уловка за работещите и работодателите – сумата над досегашния необлагаем праг от 102,26 евро вече няма да е напълно освободена от налози, а ще се облага с окончателен данък от 7%.

За разлика от корпоративните данъци, пълно единодушие от 191 гласа "за" от всички парламентарни групи събраха промените в Закона за данъците върху доходите на физическите лица. С тях трайно се записват по-високи размери на данъчните облекчения за семействата, вместо сумите да се гласуват всяка година през държавния бюджет. От годишната данъчна основа вече ще се приспадат 5000 евро за едно дете, 10 000 евро за две деца, 15 000 евро за три и повече деца, както и 12 000 евро за отглеждане на дете с увреждания. Родителите запазват правото си да ползват тези отстъпки и авансово през годината чрез своя работодател, а мярката ще остави в семейните бюджети 137,5 милиона евро. По данни на заместник-министъра на финансите Людмила Петкова от облекчението ще се възползват около 531 000 родители, както и още 16 000 семейства на деца с увреждания.

Кабинетът въвежда и изцяло ново целево облекчение за детско развитие, което ще струва на хазната още 93 милиона евро по-малко приходи. То позволява от данъчната основа да се приспадат допълнително до 2000 евро за едно дете, до 4000 евро за две и до 6000 евро за три и повече ненавършили пълнолетие деца. Условието е парите да са реално похарчени за здравни, образователни или спортни дейности, а родителите да представят платежни документи за разходите – ход, с който финансовото министерство цели да изсветли плащанията при частните уроци, школите и медицинските услуги.

Сблъсък в залата след трагедията на магистрала "Тракия"

Преди да преминат към разпределянето на милионите в бюджета, народните представители почетоха паметта на загиналите в тежката верижна катастрофа на автомагистрала "Тракия".

"Уважаеми колеги, народни представители, вчера България се събуди с тежка катастрофа на магистрала "Тракия". Съпричастни сме към семействата и близките на загиналите, и се молим за здравето на пострадалите. От името на 52-рото Народно събрание изказвам дълбоки съболезнования на семействата и близките на загиналите и ви моля да почетем паметта им с едноминутно мълчание", заяви председателят на парламента Михаела Доцова при откриването на пленарния ден.

Веднага след това групата на "Възраждане" поиска като първа точка в дневния ред спешно да бъдат изслушани регионалният министър Иван Шишков и председателят на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" Александър Тодоров.

"Българското общество е длъжно да се запознае с реалните причини на най-тежката верижна катастрофа в българската история. Какво е било състоянието на пътя и какви мерки трябва да се предприемат в бъдеще? Днес не е време за политиканстване, но е време за отговори и решения", аргументира се депутатът от "Възраждане" Коста Стоянов.

Мнозинството обаче блокира незабавното изслушване. Предложението събра подкрепата на 74 депутати от опозицията, но се провали, след като от "Прогресивна България" 122 народни представители се въздържаха, а четирима гласуваха против. Депутатите от "Демократична България" изобщо не участваха в вота, а Божидар Божанов обясни, че първо трябва да се събере пълната информация по случая и изслушването на отговорните институции да се проведе през следващата седмица с общо искане от всички парламентарни групи.