Каримански предупреди за скрит ръст на разходите за заплати в хазната

Обявените от властта 10% съкращения на разходите за държавната администрация не се виждат реално в сметките на хазната, а перото за заплати всъщност продължава да расте. Това заяви Любомир Каримански, член на Управителния съвет на Българската народна банка (БНБ), в студиото на предаването „Още от деня“ по БНТ тази вечер. Според финансиста предложената от кабинета финансова рамка за 2027 година оставя множество въпросителни около реалното изпълнение на реформите, планираното теглене на нов държавен дълг от 8,6 милиарда евро и овладяването на дефицита от 3,5%.

В самото начало на разговора в студиото на обществената телевизия Каримански изказа съболезнования на близките на загиналите при тежкия инцидент и пожела бързо възстановяване на пострадалите, които се намират в болница. Веднага след това той премина към детайлен разбор на държавните финанси и предупреди, че страната ни навлиза в труден икономически период.

Бюджет без секторни анализи

Членът на Управителния съвет на централната банка определи финансовия план на кабинета като рамка с неясна реализация, в която липсват конкретно остойностени проекти.

„Това, което мога да кажа за бюджета, по-скоро или, ако трябва да му се сложи някакво заглавие и да се обобщи как би звучал този бюджет, за мен лично звучи като бюджет на въпросния потенциал. Въпросният потенциал, за да можем да видим това, което има като намерения правителството, дали може да го изпълни. И тук много силно стои един въпрос: как всичко онова, което беше представено в презентации и в проекта за бюджет, ще бъде изпълнено като ангажимент от страна на правителството, като ако вътре вкарат реформи, които да са ясни като проекти и остойностени. Всичко това трябва да е ясно как ще бъде изпълнено“, коментира Любомир Каримански.

Според него в актуализираната средносрочна бюджетна прогноза се забелязват известни усилия за промени, но те се свеждат единствено до посочени числа, без да има яснота по самите проекти за реформи. Поради тази причина експертът посочи, че трябва да се изчакат отделните програмни бюджети на всяко ведомство и на всеки първостепенен разпоредител с бюджет.

„За да можем да съдим за това каква е реформата във всеки един сектор, първо е добре правителството – и моят съвет към него е такъв – да публикува, ако има, задълбочени секторни анализи, за да може да се види на базата на тези секторни анализи, които те правят като оценка на отделните сектори в икономиката, как са базирали отделните реформи, как са построили структурно отделните реформи вътре, за да може наистина числата вътре в бюджета и процентните съотношения да бъдат защитени“, обясни финансистът.

Илюзията със съкращенията в администрацията

Един от най-острите акценти в анализа на Каримански беше насочен към широко рекламираното намерение на управляващите за свиване на разходите за персонал в публичния сектор и по-специално в държавното управление с 10%. Прегледът на официалните документи обаче показва съвсем различна картина.

„Това съкращение като число вътре в актуализираната средносрочна бюджетна прогноза и в консолидираната фискална програма не се вижда толкова ясно. Напротив, там има едно задържане на разхода за персонал, едно задържане на заплатите, което само по себе си показва, че, от една страна, параграф шести от сегашния проектобюджет, който е вкаран за обсъждане в тристранката, трябва да бъде много внимателно преразгледан“, предупреди членът на Управителния съвет на БНБ.

Той обърна специално внимание на така наречените автоматизми при определянето на възнагражденията, които са обвързани със средната работна заплата. За да спрат да действат тези механизми, те трябва да бъдат извадени директно от специализираните закони, но подобен законодателен акт на този етап липсва. Вместо това управляващите декларират единствено желание за временно замразяване.

„Но все пак там е казано, че се запазват нетните възнаграждения към 2026 година, което означава, че, за да се запазят нетните възнаграждения, те, така или иначе, всичко това, което е като осигуровки отгоре, ще бъде в увеличението на 5% специално за този сектор и реално ефектът не е изведен в консолидираната фискална програма. И тук моят съвет към правителството и към Министерството на финансите е да покажат всички ефекти от консолидацията на разходите, ако трябва в отделен ред в бюджета или в консолидираната фискална програма, но да се покаже, че има някакви ефекти, ако ги има изобщо. Защото в това, което аз виждам в ред „Персонал“ на консолидираната фискална програма, разходите само се увеличават, а не намаляват и не се консолидират“, категоричен беше Каримански.

Капанът с дефицита и новият дълг от 8,6 милиарда евро

Относно заложения дефицит от 3,5% за 2027 година Каримански припомни фундаменталната разлика между касовата и начислената основа при отчитането на държавните сметки. Докато кабинетът акцентира върху касовия дефицит в своите презентации, Европейската комисия следи единствено дефицита на начислена основа, от който зависи и евентуалната процедура по свръхдефицит. Касовата основа от своя страна не дава пълна яснота за реалните ангажименти, поети от властта по отделните проекти.

Още по-сериозно притеснение буди планираното теглене на нов държавен дълг в размер на 8,6 милиарда евро и начинът, по който тези средства ще бъдат изразходвани. Каримански коментира изказвания от ресорната парламентарна комисия, според които новите заеми отново ще отидат за покриване на дупки в пенсионната и социалноосигурителната система.

„Тук на този етап не е редно да продължаваме с лошата практика дългът да не се инвестира в развитието на икономиката. Изключително важно е да се осъзнае, че ако сега Планът за възстановяване и устойчивост приключва като програма, какво става догодина, където ние почти нямаме, а имаме минусова стойност на бруто образуващия капитал, който е отговорен за инвестициите“, посочи представителят на БНБ.

Той разкри и сериозно разминаване в макроикономическите разчети на институциите. Според прогнозата на правителството спадът при бруто образуващия капитал, който отговаря за инвестициите в страната, ще бъде едва 0,7%. В същото време прогнозата на БНБ отчита свиване с цели 5%, което представлява огромна разлика и изисква ясно обяснение откъде произтича подобен оптимизъм в сметките на кабинета.

Каримански апелира към управляващите да внимават изключително много и с опитите да приравняват структурния дефицит с дефицита на начислена основа. Структурният дефицит е изчистен от разходите за лихви, както и от еднократните и цикличните елементи. Тяхното изравняване на хартия означава, че правителството игнорира външните циклични шокове, въпреки че формално ги е описало като рискове в документите си. Сред тези реални заплахи са продължаващата война в района на Ормузкия проток, която предизвиква каскадни ценови шокове при горивата, енергетиката и торовете в цяла Европа, както и сериозното поскъпване на застраховките за корабоплаване в Черно море.

Висока инфлация, данъчни оценки и трудна финансова зима

Външните кризи обаче не могат да служат като единствено оправдание за това, че инфлацията в България остава над средните нива за еврозоната. Според Любомир Каримански причините за това са вътрешни и се коренят във високите разходи за електроенергия за бизнеса в нашия регион през последните няколко години, както и в системното нарушаване на фискалната дисциплина.

„Второто нещо, това, което ние не съумяхме да направим, така че наистина, когато говорим за консолидация на разходите от гледна точка на това те да не надминават 40%, така както е в Закона за публичните финанси, да не надминават 40% от брутния вътрешен продукт, ние това не го спазихме. Само за пример ще дам 2025 година, защото някои финансови министри забравят и си позволяват да критикуват сегашния финансов министър, а те забравят какво са правили. Само през 2025 година нетното първично салдо като разходи е нараснало с над 12%. Това е ужасно много“, подчерта финансистът.

За да се защити покупателната способност на гражданите, икономиката ни трябва да спре да разчита само на потреблението и да насочи ресурси към производството, производителността на труда и конкурентоспособността. Като конкретна мярка в тази посока Каримански предложи при евентуално отпадане на идеята за данък върху свръхпечалбата да се въведе стимул за банковия сектор. Ако банките инвестират чрез фирми директно в реалната икономика за повишаване на нейната конкурентоспособност, техният данък би могъл дори да бъде намален.

По отношение на приетите по-рано през деня на първо четене в парламента промени в данъчните закони, експертът оцени част от тях като положителни. Той даде за пример силно изоставащите данъчни оценки на недвижимите имоти у нас.

„Няма как даже всяка една нова сделка, аз бих апелирал към това тя да бъде изповядвана, данъчната оценка заедно с пазарната оценка на едно ниво, а не да има такива разлики, при които след това се чудим защо нямаме инфраструктура, защо нямаме добра канализация и така нататък. Това е една от причините общините да не са с толкова ресурс, колкото би им се искало“, коментира Каримански.

В самия край на разговора членът на Управителния съвет на БНБ обобщи очакванията си за предстоящите месеци с лаконичната прогноза, че страната ни е изправена пред „финансова зима, изпълнена с трудности и още предизвикателства“.