Анализаторът предупреди за риск от посегателство над втория стълб

Политическите сили отново обмислят насочване на част от вноските за втория пенсионен стълб към Националния осигурителен институт (НОИ), за да покрият огромния недостиг в системата, заяви икономическият анализатор и лидер на партия "България може" Кузман Илиев в ефира на предаването "Преди всички" по програма "Хоризонт" на БНР. Предупреждението идва дни преди проектобюджетът за следващата година да влезе за обсъждане в Народното събрание до края на тази седмица, на фона на растящ бюджетен дефицит и рязко поскъпване на природния газ с 32% за бизнеса и бита. Според икономиста натрупаната комбинация от публичен и частен дълг, висока инфлация и липса на структурни реформи тласка страната към тежка политическа криза.

Апетитната хапка от 17,25 милиарда евро и дупката в НОИ

Повод за коментара са появилите се предварителни информации за възможно пренасочване на част от осигурителните вноски от частните фондове към държавното обществено осигуряване, които впоследствие бяха официално отречени от управляващите. Според Кузман Илиев подобни "пожарни действия" по модела на Бойко Борисов реално се обсъждат, тъй като дефицитът в бюджета на НОИ достига 6,6 милиарда евро, докато в частните пенсионни фондове са акумулирани 17 милиарда и 250 милиона евро.

"Това е апетитна хапка. Когато дефицитът в НОИ е огромен, когато държавата отказва да прави реформи и постоянно увеличава дефицита си, естествено е, че политиците – няколко правителства вече – гледат към парите в частната пенсионна система. Истината е, че там има проблеми, истината е, че там има злоупотреби, че таксите са високи, че доходността не е превъзходна, определено. Но все пак това са частни права на хората. И ако те бъдат взети и изхарчени сега, за да се покрият дупки за социални плащания щедри, за по-високи лихви, които се натрупат, това е действително много опасно като прецедент", заяви Кузман Илиев в студиото на БНР.

В разговора беше поставен и въпросът дали самите слухове, съчетани с решението средствата от втория стълб да могат да се инвестират на борсата със съгласието на осигурените, няма да изплашат част от над 4-те милиона българи във фондовете и да ги накарат сами да прехвърлят партидите си в НОИ, попълвайки краткосрочно държавния бюджет. По думите на анализатора в основата на този процес стои сблъсъкът между дългосрочния стратегически икономически интерес и краткосрочната политическа целесъобразност.

"Тя винаги бие, защото политиците гледат политическото оцеляване. Кабинетът иска да остане на власт. Но той от самото начало е заявил нещо просто: "Ние балансиран бюджет не търсим". Тоест, ние не искаме да вкараме финансите в рамка. Същото, между другото, го правеше и господин Асен Василев, който днес е един аргументиран критик на управляващите, но аз Ви напомням, че той искаше да облага бакшишите на сервитьорите, покачваше постоянно осигурителните прагове, наказвайки средната класа, производителната част от обществото, която пък пълни социалните системи, за да подпомага уязвими наши сънародници. Така че всички, които се озоват във властта, се изправят пред действително непреодолими проблеми, ако не се вземат по-радикални мерки за структурни реформи, ограничаване на разходи в някои системи и най-вече - ефективност", коментира лидерът на "България може".

Свръхдефицит от 5,2 милиарда евро и червена лампа от Брюксел

Икономическата картина след президентските избори показва сериозно напрежение в публичните финанси още преди внасянето на новия проектобюджет. Според цитираните в ефира на националното радио последни статистически и финансови данни към края на октомври, недостигът на средства в хазната достига 5,2 милиарда евро (4% от брутния вътрешен продукт), а годишната инфлация е 6,1%. Приходите в бюджета продължават да изостават, като експертните прогнози сочат удвояване на разходите по обслужване на държавния дълг, който в края на тази година се очаква да бъде три пъти по-голям спрямо нивата отпреди пандемията.

"Трябва да сме разсъдливо разтревожени от последните данни за финансовото състояние на държавата. Не трябва да се изпада в паника, но трябва да си кажем честно, че е дошъл моментът, в който да признаем, че политиката на трупане на дълг в публичния сектор, в частния сектор, и потреблението, с което увеличаваме търговския си дефицит – тоест търговския дисбаланс – в условия на все по-високи лихви в Европа, покачване на лихвите на Европейската централна банка, а и у дома - всичко това тежи изключително много и на финансите на държавата, и на домакинствата. Това е неустойчив модел. Ако продължаваме така, действително в един момент ще имаме много тежка политическа криза, защото никой няма да може да се справи с тези проблеми", предупреди Кузман Илиев.

Анализаторът акцентира и върху дълбоките дисбаланси при двойното увеличение на възнагражденията в бюджетния сектор през последните пет години. Докато в отбранителната промишленост и части от силовите и обществените структури заплатите вече достигат по 4000 евро, възнаграждението на един социален асистент остава под 1000 евро. Според Илиев вместо фокус върху здравеопазването, образованието и чистата инфраструктура, се наблюдава неравностойно приоритизиране на разходите.

"Между другото, от Европейската комисия имаме сериозна податка и червена лампа, че те не приемат някои от нашите данни, които им изпращаме за дефицита, именно във връзка с инфраструктурата. Явно, че стратегическият интерес на Европа в момента, и на България в частност, е в милитаризиране и военизиране, което, както и да го гледате, не е нито икономически ефективно, нито може да ни успокоява", посочи икономистът.

По въпроса за процедурата по свръхдефицит и представянето на българския бюджет пред Европейската централна банка, Илиев изрази мнение, че България все още е в по-благоприятна фискална позиция от големи икономики като Франция, Италия и Германия, където също са изпуснати бюджетните рамки. Според него европейските институции са склонни да дават дерогации и да опрощават разходи, когато са насочени към оръжия и отбрана, но настояват за реформи и свиване на парите за социални плащания, учители и лекари, оставяйки политическата цена на действащите правителства. По думите му днес "кабинетът Радев" понася натрупаните негативи от предходни решения по Зелената сделка, затварянето на въглищни мощности и въглеродните квоти, докато политиците, приели тези политики, прехвърлят вината върху настоящото управление.

Скок на природния газ с 32% и борсова цена от 100 евро

Допълнителен удар върху икономиката през ноември нанася рязкото поскъпване на синьото гориво веднага след изборите. След повишението от 4,5% през октомври, Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) вдига цената на регулирания пазар с 32% (почти 33%), а на свободния борсов пазар цената е скочила повече от три пъти от началото на годината. Според Кузман Илиев това е пряко следствие от политиките в рамките на единния европейски енергиен пазар и поетапното спиране на доставките на втечнен руски газ от 2027 година и на тръбен газ от 2028 година.

"Ние живеем в реалностите на европейския единен енергиен пазар. От няколко години предупреждавам, че отказът от евтини доставки на руски газ ще причини по-високи цени", припомни анализаторът в ефира на БНР.

Той критикува бившите управляващи в лицето на Асен Василев, че едностранно са отказали превалутиране на плащанията към "Газпром", което по думите му е вкарало страната в неизгодния договор с турската компания "Боташ", от който България губи сериозни средства, а днес същите политици предупреждават колко страшно става поскъпването на суровината.

"Става изключително трудно да се произвежда в България, защото КЕВР покачва цената на регулирания пазар с 32%, почти 33%, но цената на борсата – тя е от 30 евро на мегаватчас в началото на годината на 100. Така че нещата са много сериозни. Бизнесът плаща това", категоричен е Кузман Илиев.

Според експертните оценки, коментирани в предаването, въпреки обещанията, че новите цени на природния газ няма да се отразят върху сметките за парно и електрическа енергия, поскъпването неизбежно ще доведе до свиване на малкия и средния бизнес и косвено ще натовари домакинствата през зимните месеци.