Процедурата по прекомерен дефицит поставя страната пред трудни избори

Според анализ на БГНЕС, приетият държавен бюджет за 2026 година с дефицит от 5,7 процента от брутния вътрешен продукт предвещава необходимост от поемане на нов дълг до 10,1 милиарда евро, тъй като публичните разходи за пенсии и заплати растат по-бързо от приходите.

Ръст на доходите срещу нарастваща инфлация

България продължава да поддържа сравнително нисък държавен дълг в Европейския съюз, но планира да похарчи повече, отколкото събира. Данните на Националния статистически институт показват, че през второто тримесечие на годината средната брутна месечна заплата достига 1 444 евро, което е ръст от 2,6 процента. По-високите възнаграждения увеличават данъчните постъпления, но паралелно с това вдигат и разходите за персонал в публичния сектор. В условията на инфлация, която през юли е 4,5 процента, част от увеличението на доходите на домакинствата се поглъща директно от по-високите цени на стоките и услугите.

Постоянни разходи за пенсии и енергетика

Увеличението на пенсиите със 7,8 процента от юли по швейцарското правило фиксира минималната пенсия на 347,51 евро. Съобщават от БГНЕС, че това създава по-висок постоянен разход за държавната хазна, тъй като осигурителните вноски не покриват нуждите на пенсионната система и налагат мащабни трансфери. Само за януари нетният трансфер към Държавното обществено осигуряване възлиза на 558,5 милиона евро.

Същевременно, държавата компенсира част от цената на електроенергията за бита чрез Фонда за сигурност на електроенергийната система. Този механизъм спестява средства на потребителите, но трайно натоварва публичните финанси, пренасяйки разхода обратно в бюджета. Аналогичен е ефектът и при горивата, където външният ценови натиск ограничава възможностите за компенсации, без да се генерират нови държавни разходи.

Предизвикателствата пред бюджета за следващата година

Бюджетният дефицит от 5,7 процента надхвърля европейския ориентир от 3 процента и поставя България в процедура по прекомерен дефицит. Анализаторите от БГНЕС отбелязват: „Ниският дълг дава време за реакция, а не разрешение за неограничено натрупване на дефицити.“

През следващата година страната ще започне от по-висока разходна база заради трайните увеличения на социалните плащания, възнагражденията и нуждите на отбраната. Без съответен икономически растеж, по-добра събираемост или промяна в данъчната политика, дефицитът се превръща в дълг, който ще се плаща от бъдещите бюджети.