Сметната палата отчита рекорден дълг за текущи нужди

Разходите за заплати в бюджетната сфера са се увеличили повече от два пъти между 2020 и 2025 година, като изпреварват събираемостта на данъците и реалния растеж на икономиката, съобщават от Сметната палата. Одитният доклад за въздействието на законовите промени върху държавния бюджет и Консолидираната фискална програма обхваща периода от 1 януари 2020 до 30 юни 2026 година. Проверката на Министерството на финансите беше възложена от Народното събрание в началото на юли тази година и е предадена на депутатите в законовия срок на 30 октомври. Основният извод на одиторите е, че нормативните промени не гарантират устойчиви приходи, а постоянното набъбване на парите за персонал свива инвестициите и принуждава държавата да тегли нови заеми за покриване на текущи разходи.

Експлозивен ръст на заплатите и администрацията

Парите за възнаграждения в публичния сектор са нараснали със 114 процента за пет години — от 5,78 милиарда евро през 2020 година до 12,42 милиарда евро през 2025 година. Този скок изпреварва с 25,3 процентни пункта увеличението на данъчните приходи за същия период. Така делът на разходите за персонал достига 10,73 на сто от брутния вътрешен продукт през миналата година при 9,40 на сто в началото на изследвания период. През 2024 и 2025 година бюджетните заплати растат съответно с 14,50 и 16,22 на сто, което е в пъти над отчетената инфлация от 2,6 и 3,5 процента. Според одиторите тези ангажименти вече са трайно вградени в разходната част на бюджета.

Над 90,7 процента от цялото увеличение е концентрирано в 11 ведомства, като повече от 60 на сто от новите разходи отиват в сектор „Отбрана и сигурност“ — основно в Министерството на вътрешните работи и Министерството на отбраната. Възнагражденията на магистратите, които по закон са обвързани с най-високите заплати в страната, бележат ръст от 79,66 процента, или допълнителни 282 милиона евро.

Успоредно с по-високите заплати расте и броят на чиновниците на фона на намаляващо население. Докато жителите на страната са намалели със 7,13 процента, щатните бройки на 1 000 души се увеличават от 24,70 на 28,32. Заетите места при първостепенните разпоредители с бюджет са се увеличили с 11 835 (ръст от 10 на сто) до общо 129 819 души. В общините назначените са със 25 466 повече (скок от 12,3 процента), достигайки 232 367 служители. Одитът разкрива и порочна практика с незаетите щатни бройки, чийто дял варира между 5,25 и 7,66 на сто — те се поддържат умишлено за трупане на икономии, които впоследствие се разпределят за бонуси и индивидуално вдигане на заплати.

Данъчни приходи и блокирани инвестиции

Данъчните постъпления и осигурителните вноски остават най-надеждният източник за хазната, като формират над 80 процента от общите приходи и записват номинален ръст от 88,8 на сто. Одиторите разделят динамиката им на два етапа. През 2021 и 2022 година брутният вътрешен продукт расте по-бързо от данъците заради въведените антикризисни мерки — намалени ставки на ДДС, данъчни облекчения и премахнат акциз за ток, природен газ и пропан-бутан. Между 2023 и 2025 година инфлацията и административното вдигане на минималната заплата и осигурителните прагове обръщат тенденцията и приходите изпреварват икономическия растеж, но въпреки това не успяват да компенсират темпа, с който растат разходите за персонал.

Неданъчните приходи се увеличават със 105,5 процента (над 3,07 милиарда евро) — от 2,97 милиарда евро през 2020 година до 6,08 милиарда евро през 2025 година, но делът им спрямо икономиката остава почти непроменен около 5 процента. От Сметната палата отбелязват, че тези постъпления са непредвидими, тъй като зависят от еднократни плащания и от ежегодната дивидентна политика на Министерския съвет спрямо държавните дружества. Стабилен ръст показват единствено държавните, общинските, съдебните и особено пътните такси.

В същото време между 87 и 93 процента от всички публични ресурси (без вноската за Европейския съюз) отиват за текуща издръжка, а за капиталови инвестиции остават едва между 7 и 12,9 на сто. Макар парите за капиталови разходи номинално да нарастват с близо 130 процента — от 2,56 милиарда евро през 2020 година до 5,88 милиарда евро през 2025 година, реалното изпълнение спрямо планираното е средно едва 78,1 на сто. При общините капиталовите разходи скачат близо три пъти — от 421,3 милиона евро до 1,18 милиарда евро, но инвестиционната програма за общински проекти за 2024 и 2025 година е останала без финансово обезпечение, което е довело до натрупване на неразплатени сметки.

Спирала от дефицити и скъп държавен дълг

Дисбалансът между приходи и разходи води до почти двойно увеличение на бюджетния дефицит за петгодишния период (ръст от 93,3 процента). От 1,79 милиарда евро през 2020 година дупката в хазната достига 3,48 милиарда евро в края на 2025 година. След временното свиване на дефицита през 2022 година до 664,7 милиона евро заради инфлационните приходи, през 2023 година той скача над четири пъти до 2,86 милиарда евро.

За да покрива тези дефицити, държавата прибягва до ускорено теглене на заеми. Държавният дълг е нараснал повече от два пъти — от 14,06 милиарда евро през 2020 година до 31,43 милиарда евро през 2025 година, а до края на 2026 година се очаква да достигне 37,7 милиарда евро. Съотношението на дълга спрямо брутния вътрешен продукт се покачва от 22,5 на сто през 2022 година на 29,9 на сто през 2025 година, с прогноза за 31,3 процента през настоящата година.

Разходите само по обслужването на дълга са скочили над 2,5 пъти — от 1 милиард евро през 2020 година до над 2,53 милиарда евро през 2025 година. Одиторите предупреждават за сериозен риск през следващите 10 години, когато предстои рефинансиране на стари емисии за над 12 милиарда евро. Замяната на тези стари облигации, емитирани при ниски лихви от 1 до 2 процента, с нов по-скъп дълг ще натовари допълнително бюджета.

За гарантиране на дългосрочната финансова стабилност от Сметната палата настояват за навременна фискална консолидация чрез стратегическо свиване на разходите или увеличаване на данъчните приходи, съчетано с мерки за икономически растеж. Към министъра на финансите е отправена конкретна препоръка за създаване на единна нормативна рамка и методология за планиране, оценка и контрол на публичните инвестиционни проекти. Съгласно Закона за Сметната палата финансовият министър разполага със срок от шест месеца, за да предприеме мерки и да уведоми писмено председателя на одитната институция. Това е един от трите ключови одита за публичните финанси, възложени от парламента през юли заедно с проверките в социалната сфера и в Агенция „Пътна инфраструктура“.