Търсят разсрочено плащане за „Хемус“ заради дългове

Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) е натрупала задължения от около 700 милиона евро за извършена пътна поддръжка през 2024 и 2025 година, която не е била обезпечена в държавния бюджет. Това заяви министърът на регионалното развитие и благоустройството Иван Шишков по време на заседание на парламентарната Комисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление. Успоредно с разкритията за финансовото състояние на сектора министърът очерта пред вестник „Строител“ и основните приоритети за Северна България, сред които са довършването на автомагистрала „Хемус“ чрез договори за разсрочено плащане и рекордно финансиране за проектиране на нови трасета през 2027 година.

Спор за 700 милиона евро и липсващи фактури

Заседанието на ресорната парламентарна комисия започна с едноминутно мълчание в памет на жертвите от тежките верижни катастрофи на автомагистрала „Тракия“ в сряда, обявен за Ден на национален траур. Въпреки призивите за смирение, по време на дискусията се разрази остър спор между регионалния министър и народния представител от ГЕРБ-СДС Теменужка Петкова относно одитния доклад за АПИ. Бившият финансов министър поиска официален отговор колко точно са неразплатените „фактури в чекмеджета“ и дали по тях е начислен дължимият данък върху добавената стойност (ДДС), като обяви, че още от следващия ден формацията ще представи факти и доказателства по темата.

Иван Шишков обясни, че за периода 2024 – 2025 година има реално изпълнено и поръчано строителство за поддръжка на републиканските пътища, за което пътните компании в момента си търсят парите. Извършените дейности са приети на терен от експертите на АПИ, но умишлено не са минали през гласуване от Управителния съвет на агенцията. Причината е законовият срок, който задължава строителните фирми да издадат фактури веднага след одобрението от ръководството.

"Не са издавани фактури, защото в момента, в който бъдат издадени такива, трябва да бъде изплатен ДДС. Фирмите, ако платят ДДС, сами разбирате, че освен че няма да си получат парите, ще платят и 20%", коментира Иван Шишков. По думите му липсата на издадени счетоводни документи не променя факта, че дейностите са били възложени без осигурено финансиране в бюджета и задължението на държавата от около 700 милиона евро остава дължимо.

В отговор Теменужка Петкова контрира министъра, че с тези думи на практика е признал липсата на скрити документи. "Признахте по безспорен начин, че фактури в чекмеджета няма", заяви тя и допълни, че поддържаната досега теза по въпроса е рухнала. Регионалният министър от своя страна направи паралел с 2021 година и протестите на бранша по време на първия служебен кабинет, когато са били възложени необезпечени текущи ремонти за около 800 милиона лева (409 милиона евро), а последвалият анализ и доклад на Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ) са доказали, че 95 от обектите са били чисти основни ремонти.

Приоритетите в Северна България и автомагистрала „Хемус“

Въпреки финансовите тежести в сектора, изграждането на автомагистрала „Хемус“ и пътната инфраструктура в Северна България остават водещ приоритет за регионалното ведомство. За да не спира строителният процес, министерството ще търси законови възможности за сключване на договори с разсрочено плащане за извършените дейности, уточнява Иван Шишков, цитиран от вестник „Строител“.

Прегледът на трасето показва сериозни разлики в темповете на работа по отделните участъци в Северна България:

• Строителните дейности по Лот 2 са в най-изостанало състояние;

• При Лот 3 картината е разделена — едната част от трасето сериозно закъснява като изпълнение, докато другата е в напреднала фаза;

• За следващите етапи — Лот 4, Лот 5 и Лот 6 на автомагистрала „Хемус“ — вече има осигурена проектна готовност.

"В бюджета за 2027 година има заложена рекордна сума за проектиране, като тук се включват обекти като автомагистрала „Черно море“ от Румъния до Турция, тунелът под „Петрохан“ и автомагистрала „Рила“. За да повишим пътната безопасност, трябва да изградим всички магистрали", подчерта министърът. Планът на правителството предвижда първо да се проектират липсващите над 1 000 километра скоростни пътища в страната, след което да се търсят механизми за публично-частно партньорство за тяхното реално изграждане.

Електронни табла и единен център за пътна безопасност

Темата за пътната безопасност след трагедията на „Тракия“ постави на дневен ред и липсата на съвременни системи за ранно предупреждение на шофьорите. От парламентарната група на „Прогресивна България“ поставиха въпроса защо все още не работи планираната преди години интелигентна транспортна система с 40 информационни табла и кога АПИ ще монтира такива съоръжения за намаляване на риска от верижни катастрофи.

Иван Шишков припомни, че проектът е започнал още в края на 2016 година по Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура“ 2014 – 2020 г. Подписаните тогава договори на стойност над 7 милиона лева (около 3,58 милиона евро) така и не са довели до завършване и предаване на съоръженията. Финансирането на практика е било загубено, а през април 2022 година договорът е прекратен по взаимно съгласие.

В момента експертите подготвят ново техническо задание за проектиране и изграждане на системата, като средствата за нея вече са заложени в проектобюджета за 2027 година, внесен в парламента преди тежкия инцидент на магистрала „Тракия“. "За съжаление, този приоритет на правителството стана ясен във връзка с този трагичен инцидент. Но така или иначе това, което щяхме да направим и ще направим, е да изградим тази система", увери регионалният министър и призова трагедията да обедини институциите, вместо да се злоупотребява с неверни твърдения.

Той категорично отрече през настоящата 2026 година АПИ да е прекратявала поръчка за самите информационни табла. Председателят на Управителния съвет на пътната агенция разясни пред комисията, че спряната през тази година процедура е била единствено за изграждане на контролен център, който да надгради действащия Национален координационен център. Решението за рестартиране на поръчката е взето заради формирането на нов орган за контрол на безопасността. Целта е при повторното обявяване на търга в единния център да се интегрират абсолютно всички компоненти — рамките с интелигентните транспортни системи, знаците с променливо съдържание, управлението на тунелите и системите на Министерството на транспорта, за да се сведе до минимум човешката намеса при критични ситуации на пътя.