Регулаторът отрича целенасочена атака срещу конкретни предприятия

Комисията за защита на конкуренцията е образувала производства за осем картела след подадени сигнали, а проверките на пазара не представляват целенасочена атака срещу конкретни предприятия. Това заяви заместник-председателят на антимонополния регулатор Радомир Чолаков в студиото на предаването „Събуди се“ по NOVA по повод наложената имуществена санкция от близо 76 милиона евро на „Кауфланд България“ за нелоялни търговски практики спрямо български производители на храни. Според него през последната година и половина ефективността на контролната и регулаторната дейност в страната се е повишила осезаемо, а резултатите по новите картелни разследвания се очакват скоро.

Хронология на нарушенията и рекордната санкция

В основата на рекордната глоба стои траен модел на поведение и повторни нарушения от страна на търговската верига спрямо нейните доставчици, посочи Радомир Чолаков. До момента дружеството е санкционирано три пъти за едни и същи нелоялни практики при договаряне.

"Още 2015 година предишната комисия е установила някои нелоялни практики в тяхното поведение спрямо доставчиците. През 2020 година са санкционирани, а през 2023 година санкцията е потвърдена от Върховния съд", заяви заместник-председателят на КЗК.

Първата глоба от септември 2020 година е била в размер на около 340 хиляди лева (точно 343 417 лева по официални данни на регулатора), което е представлявало законовият максимум към онзи момент. През май 2025 година комисията отново установява две нарушения и налага още две максимални по стария закон имуществени санкции от по 250 хиляди лева. Според Радомир Чолаков тези суми очевидно не са подействали възпиращо и не са довели до промяна в поведението на търговеца.

Именно наличието на рецидив и последвалите законодателни промени, които обвързват наказанията с годишния оборот на компаниите, водят до решението на КЗК от 9 ноември тази година. С него на „Кауфланд България ЕООД енд КО“ са наложени три отделни санкции в общ размер на 75 653 706 евро. Две от глобите се равняват на по 1,58% от оборота на дружеството за 2025 година (по 21 899 757 евро всяка), а третата е в размер на 2,2% от оборота или 31 854 192 евро, при законов таван от 10 на сто за всяко отделно нарушение. От самата търговска верига вече отхвърлиха обвиненията като необосновани и обявиха, че ще обжалват решението пред съда, като предупредиха, че подобен регулаторен натиск може да ги принуди да преразгледат планирани инвестиции за 200 милиона евро в България.

Заместник-председателят на регулатора подчерта, че големите имуществени санкции са стандартна европейска практика при подобни нарушения на пазара.

"В Полша последната такава глоба за сходно нарушение е 170 милиона евро. В Португалия са налагани глоби, френският регулатор редовно налага глоби, така че има най-разнообразна практика", коментира Чолаков.

Натиск върху производителите и ефект върху цените

Въпреки сериозния размер на финансовата санкция, опасност от затваряне на магазини няма, нито се очаква краткосрочно поскъпване на хранителните продукти за крайните потребители с цел компенсиране на разходите.

"Магазинът няма да затвори и те го казаха. Няма абсолютно никакви притеснения", посочи Радомир Чолаков и допълни, че решението неминуемо ще промени взаимоотношенията между големите вериги и родните производители в посока спазване на правилата. По думите му пазарната логика предполага някои големи търговци дори да намалят своите маржове на печалба.

Като показателен пример за нелоялен натиск в сектора той разказа за случай с друга търговска верига и български производител на яйца. Доставчикът е имал сключен договор да предоставя продукция на ишлеме, но впоследствие от него е било поискано да заплаща допълнително за реклама.

"Той е отказал и те са му прекратили договора. Това нещо няма да бъде толерирано. Вече има нови изисквания в законодателството, които веригите и търговците ще трябва да започнат да спазват", категоричен беше заместник-председателят на комисията.

Защита на подателите на сигнали и разследвания за картели

Основна пречка пред разкриването на пазарните изкривявания доскоро е бил страхът сред българските производители да сезират контролните органи заради риск от загуба на договори и достъп до търговската мрежа. Според Радомир Чолаков доверието в институцията постепенно се връща, но регулаторът следи строго за евентуални репресии срещу коректните доставчици.

"Много голямо следващо нарушение, което би било направено, е в момента някой да започне да отмъщава на хора, които са ни дали информация, защото са били длъжни по закон да я дават. Ако се повиши доверието в комисията, а то се повишава, започват сигналите", предупреди Чолаков.

В резултат на тази повишена активност и постъпилите сигнали от бизнеса, в момента в Комисията за защита на конкуренцията са образувани производства за осем картела в различни сектори, като заключенията и решенията по тях предстои да бъдат обявени в близко бъдеще.