Хората пазят разходите за образование и имотите си до последно

Българите ограничават първо разходите си за здравни и стоматологични услуги, когато парите в семейния бюджет престанат да достигат. В същото време семействата запазват инвестициите в образованието на децата си почти до последно, а най-трудно се разделят с недвижимата си собственост в очакване на по-добри времена. Това заяви антропологът Харалан Александров в студиото на предаването „Офанзива с Любо Огнянов“ по NOVA NEWS.

Стратегии за оцеляване при спад на доходите

По думите на изследователя предишните периоди на обедняване в България са принудили хората да изградят различни стратегии за справяне с финансовите затруднения. При свиване на доходите домакинствата започват внимателно да преценяват кои разходи могат да отпаднат веднага и кои да бъдат отложени във времето.

„Едно от нещата, които правят изследователите като мен, е да видят от какво първо се отказват хората, когато започват да обедняват. Дали спират да ходят на почивка, спират да излизат на заведения или се отказват от културен живот“, обясни Харалан Александров.

Антропологът припомни масовото обедняване през 90-те години на миналия век и направи пряк паралел с настоящите икономически и геополитически процеси. Според него вече се наблюдават ясни индикации за навлизане в нов период на обедняване.

Загубата на престиж боли повече от самата бедност

Отстъплението от вече постигнатия жизнен стандарт се преживява особено тежко от гражданите, тъй като ударът не засяга единствено банковите им сметки, предупреди експертът.

„Процесът на обедняване е много по-травматичен от устойчивата бедност. Когато започнеш да губиш ресурси, не само материални, не само финансови, започваш да губиш и статут, престиж, идентичност. Сриват се плановете за бъдещето и това се преживява изключително тежко“, посочи Александров.

Капанът на работата по проекти

Специален акцент в анализа на антрополога падна върху нарастващата група от хора, които той определя като „прекариат“. В тази категория влизат работещите без сигурна заетост и без постоянни трудови договори, които се издържат основно от временни проекти. В периоди на икономически подем подобен модел често се възприема като лична свобода и гъвкавост, но при финансов спад бързо се превръща в източник на сериозна несигурност.

„Когато започне да запада икономиката и то доста бързо, когато свършват ресурсите, тази позиция те прави свръхтревожен. Много от тези хора вече показват ясни симптоми на тревожни и депресивни разстройства по чисто социални причини. Това не е психична болест, а реакция на ситуация, в която психиката ти не може да преработи всички тревоги, с които те е натоварила реалността“, коментира Харалан Александров.