Веригата притискала български производители за ежегодни отстъпки

Комисията за защита на конкуренцията наложи санкция от над 75 милиона евро на търговската верига „Кауфланд“ заради три установени нарушения спрямо български производители. Мотивите за решението и механизмите за оказване на търговски натиск обясни председателят на антимонополния регулатор Росен Карадимов в студиото на предаването „Лице в лице“ по bTV.

Схемата с отстъпките и блокираните преговори

Първото установено нарушение засяга директен натиск върху родните доставчици да свалят цените на своята продукция. Под формулировката за оптимизиране на цената търговската верига е поставяла условие на производителите да правят отстъпки в размер между 3% и 5%. По думите на Росен Карадимов тази практика се е превърнала в почти ежегодно изискване, което компанията е оправдавала със своята инвестиционна програма.

Второто нарушение е свързано с изискването на допълнителни отстъпки от производителите в замяна на съпътстващи услуги като маркетинг, реклама и позициониране на стоките в търговските обекти. Проверката на Комисията за защита на конкуренцията обаче е показала пълна липса на ясни правила за определяне на тези ценови намаления. Наред с това е липсвала и отчетност какви реални услуги получава съответният доставчик срещу парите си.

Третата нелоялна практика е била насочена към протакане на преговорите в случаите, когато български производител поиска да увеличи доставната си цена. Според данните, изнесени от Росен Карадимов в ефира на bTV, подобни преговори са били забавяни умишлено в продължение на повече от осем месеца. Председателят на комисията уточни, че регулаторът разполага със събрани писмени доказателства и преки свидетелства от потърпевши производители, въпреки че сред доставчиците все още съществува сериозен страх да подават официални сигнали срещу големите търговски вериги.

Защо санкцията можеше да бъде още по-голяма

Ръководителят на антимонополната комисия определи наложената финансова санкция от над 75 милиона евро като умерена на фона на законовите правомощия на институцията. Действащото законодателство позволява за всяко едно от трите нарушения да бъде наложена глоба в размер до 10% от годишния оборот на търговеца за предходната година. В конкретния случай регулаторът е определил далеч по-ниски нива по трите точки — съответно 1,5%, 1,5% и 2,2% от оборота.

Като база за сравнение Росен Карадимов посочи друг скорошен казус — този с фалшивото масло, пакетирано и продавано като германски продукт, при който наложената санкция е достигнала 5% от оборота на нарушителя. Според него европейската практика познава и по-строги мерки при идентични нарушения на пазара. През 2020 година антимонополният орган в Полша е наложил глоба от 163 милиона евро на търговска верига за сходни практики спрямо доставчици, като впоследствие сумата е била редуцирана до 120 милиона евро.

„Законът е еднакъв за всички – без значение дали налагате глоба на търговска верига или на кварталния магазин“, подчерта Росен Карадимов в студиото на „Лице в лице“. По повод официалната позиция на „Кауфланд“, според която санкцията може да повлияе негативно върху инвестиционния климат и бъдещите вложения на компанията в България, той коментира, че това представлява политически, а не юридически аргумент, а комисията е длъжна да прилага закона еднакво спрямо всички пазарни участници.

Проверка на „Лукойл“ и пазара на горива

Освен сектора на хранителните вериги, Комисията за защита на конкуренцията анализира и ценообразуването при горивата. Росен Карадимов съобщи в ефира на bTV, че още през април регулаторът е започнал проверка на пазара на едро в страната. В края на октомври и началото на ноември компанията „Лукойл“ е предала изисканата от комисията документация, която предстои да бъде детайлно обработена от експертите на ведомството.

„От нея ще стане ясно каква е била политиката на цените на едро“, обясни председателят на Комисията за защита на конкуренцията. Той допълни, че анализът на данните трябва да установи дали съществуват пазарни изкривявания в ценовата политика на компанията, или движението на цените на горивата се дължи на обективни външни фактори.