Черна гора става първият тест за временно отнемане на правото на глас

Правителствата на държавите от Европейския съюз започнаха обсъждането на нови правни механизми за строг контрол върху бъдещите страни членки, които предвиждат до 15-годишен изпитателен период и временно отнемане на правото на глас при сериозни нарушения. Черна гора, която в момента е най-напреднала в преговорния процес, се очаква да бъде първата държава с подобни защитни клаузи, заложени директно в договора за присъединяване.

Защитни клаузи, които „хапят здраво“

Европейската комисия представи новите гаранции като част от стратегията за подготовка на общността за следващата вълна на разширяване. В подготвителния документ се посочва, че Съветът на ЕС трябва да изработи единна позиция, която да осигури пропорционалност на мерките, ясни основания за задействането им и конкретни срокове за изпълнение.

Сред основните обсъждани новости е специална институционална защитна клауза. Тя ще позволи на Брюксел да реагира бързо при потъпкване на основните европейски ценности или при нарушаване на принципа за лоялно сътрудничество. Още през юни стана ясно, че се подготвят механизми, които да „хапят здраво“ при евентуално неподчинение от страна на новоприетите държави.

Ключов елемент в дебата остава продължителността на т.нар. изпитателен период след самото влизане в съюза. Предложението на Европейската комисия е този срок да достига до 15 години, но сред правителствата все още няма пълно единство по параметрите. По-строгите гаранции за демокрацията са пряко вдъхновени от досегашния труден опит на европейските институции с държави като Унгария.

Сблъсък между Рим, Виена, Париж и Хага

Дискусиите в Брюксел вече очертават ясни разделителни линии между старите държави членки относно подхода към кандидатките. Неформалната група „Приятели на Западните Балкани“, в която влизат страни като Италия и Австрия, предупреждава, че прекалено тежките и рестриктивни механизми могат да обезсърчат кандидатите и да забавят целия процес на разширяване.

На обратния полюс са Нидерландия и Франция. Двете държави настояват за максимално силни и безкомпромисни гаранции по отношение на върховенството на закона преди отварянето на вратите за нови членове.

Отлагане на членството без право на вето

Проектът на Брюксел въвежда и строг механизъм за наблюдение в междинния период след подписването на договора за присъединяване, но преди фактическото влизане в ЕС. Този етап ще включва редовни мониторингови доклади и изпращане на официални предупредителни писма при установени пропуски. В краен случай присъединяването на съответната държава ще може да бъде отложено.

Подобна предпазна разпоредба съществуваше и в договорите при приемането на България и Румъния. Тогава обаче задействането на крайната мярка изискваше пълно единодушие. Новият модел променя правилата из основи и предлага решенията за отлагане на членството да се вземат само с квалифицирано мнозинство от държавите в съвета.

Бъдещите членки ще трябва да поемат и писмен ангажимент да не блокират следващо разширяване на съюза заради свои двустранни исторически или териториални спорове със съседни страни. По отношение на бъдещото им влизане в Шенгенското пространство се залага изискване за постоянно спазване на върховенството на закона и доказана ефективна борба с корупцията. Работата по правните текстове продължава на експертно и техническо равнище, а през ноември темата отново ще влезе в дневния ред на постоянните представители на държавите членки в Брюксел.