Учени преосмислят оценката на глобалния сеизмичен риск

Две мощни земетресения с магнитуд 7,5 и 7,6 разтърсиха смятана досега за напълно неактивна тектонична зона в пролива Дрейк между Южна Америка и Антарктида, съобщават „Нешънъл Джиографик". Трусовете са регистрирани през 2025 година в рамките на едва 49 дни, а епицентровете им се намират само на 15 километра един от друг. Откритието на международен научен екип поставя под въпрос досегашните представи в геологията и доказва, че спрелите да се движат тектонични плочи все още могат да крият сериозна сеизмична опасност.

Белезите на изчезналата плоча Феникс

Земната повърхност е разделена на огромни тектонични плочи, които се движат бавно върху мантията на планетата. Основните сеизмични зони се намират именно по техните граници, където в скалите се натрупва напрежение и периодично се освобождава под формата на земетресения. В продължение на милиони години обаче някои плочи изчезват напълно като самостоятелни структури, тъй като потъват под други в процес, известен като субдукция, или се сливат в по-големи тектонични системи.

Подобен е случаят с древната плоча Феникс, чиито останки днес лежат край Антарктическия полуостров. Изследването, публикувано на 30 октомври 2026 година в научното списание „Къмюникейшънс Ърт енд Енвайрънмънт", е ръководено от Емануеле Лодоло от Италианския национален институт по океанография и експериментална геофизика. Неговият екип установява, че епицентровете на двата силни труса от 2025 година съвпадат точно с местоположението на древен разлом от тази структура.

Такива разломи се формират, когато две части от океанската кора се плъзгат в противоположни посоки. След като движението спре, на дъното остават така наречените океански фрактурни зони. Досега геолозите ги смятаха за тектонично мъртви, но новите данни показват, че тези древни геоложки „белези" запазват своята крехкост за изключително дълги периоди и могат да се активират отново.

Защо се пробуждат старите пукнатини

За да възстановят точната картина на събитията, изследователите комбинират сеизмични данни с геофизична информация за океанското дъно, включително профили на сеизмично отражение. Чрез този метод звукови вълни проникват дълбоко в подпочвения слой и се отразяват обратно от различните геоложки пластове, разкривайки подземната архитектура. Анализът доказва, че деформациите все още се концентрират по протежението на старата разломна зона.

Учените обясняват повторното „възкръсване" на отдавна затихналата структура с комбинация от два ключови фактора. От една страна, самата геометрия на наследения древен разлом улеснява струпването на напрежение в определени точки. От друга страна, съвременните взаимодействия между Скотийската и Антарктическата плоча пренасят това напрежение дори към отдалечени региони.

В хода на проучването са открити и доказателства, че през тези отслабени участъци в скалите могат да проникват вулканични материали. Според научния екип старата пукнатина в момента действа като масивна зона на срязване от плочата Феникс, която продължава бавно да потъва под Южните Шетландски острови. Земната кора не започва на чисто след всяка тектонична промяна, а наследява старите си пукнатини и механични слабости.

Предизвикателство пред картите за сеизмичен риск

Изводите от проучването имат значение далеч отвъд ледените води край Антарктида. Съвременните модели за оценка на сеизмичната опасност се фокусират основно върху активните граници на плочите, където се случват повечето разрушителни трусове. Съществуват обаче и вътрешноплочни земетресения, които възникват във вътрешността на самата тектонична плоча.

Новите данни показват недвусмислено, че древните океански разломни зони са способни да генерират много мощни земетресения, дори когато вече не са активни граници. Изследователите уточняват, че това не прави всеки стар разлом автоматично опасен, нито дава възможност за точно прогнозиране на следващия трус. Дали една древна структура ще се събуди, зависи от текущото напрежение в кората, ориентацията на скалните пластове и техните механични свойства. Въпреки това откритието променя фундаментално разбирането за местата, където може да се натрупва и освобождава огромна сеизмична енергия, тъй като континентите и океаните пазят физическа памет за своето геоложко минало.