Градът се намира в тектонски най-стабилната територия на България

Град Русе се намира в тектонски най-стабилната територия на България – Мизийската платформа, но въпреки ниската си вътрешна сеизмична активност, градът е бил разтърсван от силни земетресения през годините, съобщава в свой анализ Румяна Главчева - експерт-сеизмолог, дописен член на БАНИ и дългогодишен ръководител на секция “Сеизмология” в Геофизичен институт (дн. НИГГГ-БАН). Най-голямото регистрирано въздействие остава от Исперихското земетресение през 1892 година, докато най-опасният източник днес е сеизмичната зона Вранча в съседна Румъния.

Вътрешна сеизмична активност и Исперихското земетресение

След изграждането на сеизмологична служба в България в края на деветнадесети век, най-силното въздействие в Русе е документирано по време на Исперихското земетресение. Събитието от 14 октомври 1892 година е с епицентър на около 80 километра от центъра на града, като огнището е на 50 километра дълбочина, а магнитудът достига 7. В Русе трусът предизвиква сътресения от седма степен.

„Русенският ни дописник ни съобщава, че земетресението на 2/14 октомврий било толкова силно, щото той и домашните му се люлеяли в къщи като пияни. Един куп книги изпадали от масата му. За щастие повреди нямало.“, пише вестник „Зорница“ в свой брой от същия период.

Сходна картина описва и вестник „Свобода“: „Землетресението в града и окръга бе доста силно, каквото до сега не се помни да е бивало... Големите здания в града са напукани, слабите части над вратите в двореца са напукани, в клуба има малко повреди на стените. Най-големи повреди са станали в зданието на Ислахането и на някои частни здания.“

В следващите десетилетия Русе усеща слабо и други локални трусове. Земетресението в Разград на 23 август 1942 година с магнитуд 5,1 е усетено с интензивност до четвърта степен, без да нанесе щети. Трусът край Хлебарово от юли 1981 година изобщо не е усетен в крайдунавския град.

Влиянието на силните земетресения от територията на страната

Разрушителните земетресения от други краища на България също оставят своя отпечатък върху Русе. Трусът в района на Шабла от 31 януари 1901 година, който е с магнитуд 7,2, причинява въздействия от шеста-седма степен от разстояние над 200 километра, като води до леки напуквания по кирпичените домове в града.

Катастрофалните земетресения в Крупнишко през април 1904 година, когато два труса с магнитуди 7,1 и 7,8 разтърсват Югозападна България, са усетени несъществено в Русе, отстоящ на над 300 километра от огнището.

По-осезаемо е въздействието от Горнооряховската зона. На 14 юни 1913 година земетресение с магнитуд около 7 разрушава Горна Оряховица и Велико Търново. В Русе откликът е от шеста степен, изразяващ се във възстановими напуквания по външността на сградите. Стражишките земетресения от 1986 година също предизвикват масово усещане, но без сериозни повреди.

Ефектът от пагубните трусове в Горна Тракия през април 1928 година достига Русе като масово усещане от пета степен, макар епицентърът да е на 200 километра на юг. Подобна интензивност е породена и от външни източници като силните земетресения по Северно-Анатолийската разломна система в Мраморно море през 1912 и 1999 година.

Ударът на Вранча и местната геология

Най-опасният сеизмичен източник за Русе остава регионът Вранча, намиращ се в обсега на Карпатската орогенна дъга. Разрушителните среднодълбоки земетресения там се генерират на дълбочина между 60 и 180 километра, а епицентрите отстоят на повече от 200 километра от русенския център.

Докато изминават разстоянието от Вранча до България, сеизмичните вълни се филтрират от земните пластове. Високочестотните трептения затихват, но нискочестотните проникват. Те не влияят пагубно на ниските еднофамилни къщи, но влизат в опасен резонанс с високите конструкции – многоетажни блокове, промишлени комини и мостове.

Сеизмичният риск в Северна България се увеличава драстично под влияние на местната геология. Дунавската равнина е покрита с дебели слоеве от речни наноси, льос и меки кватернерни седименти. Когато нискочестотните осцилации от Вранча навлязат в тези меки повърхностни почви, скоростта им намалява, а амплитудата се увеличава, което води до много по-продължително и силно сътресение.

Във Вранча се освобождава най-голямата сеизмична енергия в континентална Европа. Историческите каталози открояват мощни трусове през 1471, 1516, 1620 и 1838 година. При земетресението от 10 ноември 1940 година с магнитуд 7,7 територията на Русе понася сътресение от шеста-седма степен. По време на катастрофалния трус от 1977 година, който отне живота на над 100 души в Свищов, интензивността в Русе достигна до седма-осма степен.