Бавните деформации се засичат чрез прецизни GPS измервания

Земната кора в района на Мизийската платформа и Южните Карпати, обхващаща части от Румъния и Северна България, продължава да се измества на юг със скорост до 2 милиметра годишно. Това показват данните от мащабно проучване, базирано на над две десетилетия непрекъснати GPS измервания и публикувано в международното научно списание Solid Earth, пише Meteo Balkans. Изследването доказва, че въпреки класификацията си като стабилен регион, територията непосредствено на север от нас е подложена на постоянна тектонична деформация.

143 станции следят движения от милиметри

За да изгради високоточна картина на хоризонталните и вертикалните движения на земната кора, екипът анализира данните от 143 постоянни GPS станции. Подбрани са устройства, които са продължавали да работят без прекъсване и след 1 януари 2024 г., като измерванията са правени през интервали от едва 30 секунди.

Част от станциите функционират от самото начало на века. Този дълъг период от време позволява на учените да изолират дългосрочното движение на кората от временните колебания и техническите отклонения. Според авторите на доклада, това е най-подробният досега модел на съвременните тектонични процеси в района.

Мизийската платформа се плъзга преимуществено на юг

Един от най-ясните изводи в изследването касае поведението на Мизийската платформа. При голяма част от GPS станциите върху нея е отчетено движение, ориентирано на юг, като векторите се отклоняват с около 20 градуса към югоизток или югозапад.

Скоростта и посоката не са еднакви навсякъде. Около големите разломни структури, като Вътрешномизийския разлом, се наблюдават значителни промени. Това доказва, че платформата не се държи като един изцяло неподвижен и твърд блок, а отделните ѝ части реагират по различен начин на натрупаното напрежение и геоложките процеси.

Връзката със Северна България

Мизийската платформа не приключва при река Дунав. Тя е мащабна тектонична единица, разположена между Карпатите на север и Балканидите на юг, и обхваща значителна част от Северна България.

Научните екипи разглеждат платформата като обща структура от двете страни на границата, като проследяват Вътрешномизийския разлом и през българска територия. Важно е обаче да се отбележи, че новото изследване се базира основно на румънската GPS мрежа. Поради това скоростта от 2 милиметра годишно не бива автоматично да се приписва на всяка точка в Северна България, макар процесите в общата структура да са неразривно свързани.

Вертикални движения и влиянието на Вранча

Освен хоризонтално изместване, GPS данните отчитат и вертикални процеси. Карпатите показват предимно издигане (между 0,5 и 2 милиметра годишно), докато южната част на Мизийската платформа към Дунав демонстрира тенденция към леко потъване.

Учените търсят обяснението на тези сложни процеси стотици километри под повърхността. Под сеизмичната зона Вранча се намира остатък от потънала литосферна плоча. Тази дълбока структура продължава да се спуска в мантията и да се деформира, което неизбежно взаимодейства с кората над нея. Според авторите на изследването процесите, свързани с това потъване, вероятно играят ключова роля във вертикалните движения и локалните зони на разтягане и свиване.

Отчетените 2 милиметра годишно не са прогноза за предстоящо силно земетресение и не могат да посочат кога или къде ще се случи нов трус. Данните обаче дават безценна информация за локализиране на областите, в които земната кора се срязва или напряга – ключов фактор за дългосрочната оценка на сеизмичната опасност в региона.