Денят на Свети Мина отключва най-дългите нощи през ноември

Българската православна църква почита тази сряда, 11 ноември, паметта на свети великомъченик Мина Котуански, а в народния календар денят бележи началото на така наречените Вълчи празници. Християнският светец е почитан като чудотворец, светец-воин и закрилник на семейството, жените и децата, докато старинните български вярвания му отреждат и ролята на господар на вълците, който отключва най-дългите и опасни нощи в годината.

Чудото край езерото Марют и празникът на именниците

Свети Мина е египтянин по произход и потомствен християнин, живял през трети и четвърти век. Първоначално той служи във войската в Котуанската област под командването на военачалника Фирмилиан, но по-късно избира пътя на отшелничеството. По време на жестоките Диоклецианови гонения срещу християните Мина сам се явява пред местния управител, открито изповядва вярата си и намира смъртта си след тежки мъчения.

За място на неговото погребение се сочи град Абу Мена край Александрия в Египет. Древна легенда свързва установяването на мощите му с местност около кладенец край бреговете на езерото Марют, останала известна като „Спирката на камилите“. Преданието разказва, че при опит тленните му останки да бъдат пренесени в Александрия от временното им местонахождение, натоварената с тях камила внезапно спряла в тази местност и отказала да продължи. Същото се повторило и с всяко друго животно, на което прехвърляли мощите – явление, което вярващите разчели като знак свише светецът да остане именно там.

Днес вярващите отправят молитви към чудотвореца за здраве и закрила на дома. Смята се, че Свети Мина помага на хората, които са загубили нещо ценно – не само материални вещи, но и прекъснати през годините приятелства и човешки връзки, напомняйки, че отношенията с близките стоят над материалните придобивки. Заедно с него църквата прославя и светите мъченици Виктор, Викентий и Стефанида. Празнична трапеза на 11 ноември вдигат хиляди именници, сред които са Мина (име с древни корени, свързвано със значението на „месец“ или „луна“), Минка, Минчо, Минко, както и Виктор и Виктория (от латински – „победител“ и „победа“) и Викентий.

Тотемът на рода Дуло и легендата за Куцалан

В народната традиция денят след Архангеловден поставя началото на Вълчите празници, наричани в различните краища на страната още Вучляци или Дзверини дни. Периодът от Архангеловден до Коледни заговезни носи най-дългите нощи в годината, а дните между 11 и 21 ноември народът нарича „мратински нощи“, вярвайки, че тогава дебнат най-страшните болести. Според регионалните обичаи празниците за умилостивяване на хищниците продължават три, пет, седем или девет дни.

Почитта към вълка стъпва върху дълбока митологична основа, която го свързва с древно божество на гората и отвъдния свят. Животното е било тотем за прабългарите, включително за владетелския род Дуло, както и за редица славянски племена, докато по-късните християнски легенди противопоставят кучето като Божие творение на вълка, свързван с дявола. Според фолклорното предание Архангел Михаил навързал всички вълци и ги повел след себе си, поради което вълчите дни следват непосредствено неговия празник.

Най-страховитият образ в глутницата е сивият водач Куцалан – Куцият вълк, който останал последен и се почита специално на осмия ден (16 ноември, наричан Вълча Богородица). Заради смесването на митологичния страх и реалната заплаха за добитъка, в редица български региони родителите са кръщавали децата си Вълчо, Вълкан, Вълко и Вълкана, за да растат здрави, силни и закриляни от късмет. В същото време народната вяра приема вълчия вой и сънуването на хищника за тежко предзнаменование, вещаещо глад, болест или смърт.

Завързани ножици, кал по огнището и строги забрани

До настъпването на 11 ноември стопаните традиционно са бързали да приключат всички домашни ремонти – поправяли са покриви, стени и огради, за да запушат всяка пролука, през която биха могли да се промъкнат злите сили преди зимата. От този ден нататък влизат в сила строги домашни табута, спазвани най-вече от жените в домакинството.

През Вълчите празници името на хищника не бива да се произнася на глас. Жените не пипат вълна, не кроят и не шият, тъй като поверието гласи, че човек, облякъл дреха, ушита през тези дни, ще бъде нападнат от вълци. Откриването на дупка по дрехата на 11 ноември също се тълкува като знак за предстояща загуба. Забранено е докосването на остри и режещи предмети като игли, ножици, гребени и дараци, за да не стигнат зъбите на звяра до стопаните и стоката им, а прането се избягва, за да не се пенят устата на вълците.

В навечерието на Вълча Богородица стопанките завързват ножиците с червен конец, за да останат затворени челюстите на хищниците, и замазват огнището с кал, за да „залепят“ очите и устата на вълка. След залез слънце никой не излиза от дома, не се ходи на гости дори при близки и не се изхвърля пепел от огнището на двора. Ако на мъжа все пак се наложи да прекрачи прага по тъмно, жената вдява след гърба му три пъти червен конец за защита. Според друго популярно поверие за 11 ноември, ако на излизане от къщи срещнете човек с пълни торби или кофа, годината ще ви донесе пари и придобивки, докато срещата с човек с празна чанта предвещава трудности и изпитания.