Филип Гунев: Критичните пътни участъци у нас са без автоматизирана система за предупреждение
- Редактор: Мирослава Бонева
- Коментари: 0
Заплатите на полицаите се плащат със заеми заради резкия скок на разходите
България на практика не разполага с автоматизирана комуникационна система, която да предупреждава шофьорите за опасности в критични участъци от пътната мрежа. Това заяви бившият заместник-министър на вътрешните работи Филип Гунев в студиото на предаването „Денят на живо“ по NOVA NEWS. Коментарът му дойде часове след тежките верижни катастрофи в гъстата мъгла на автомагистрала „Тракия“, които отнеха живота на дузина граждани и пратиха десетки ранени в болница. По думите на експерта след всяка подобна трагедия институциите започват да търсят спешни мерки, но дългогодишните опити за изграждане на работеща информационна инфраструктура така и не са дали резултат.
Липсата на връзка между камерите и полицията
В разговора в ефира на телевизията Филип Гунев коментира позицията на министъра на вътрешните работи Иван Демерджиев, който по-рано през деня посочи липсата на пряка свързаност между камерите на Агенция „Пътна инфраструктура“ и екипите на Пътна полиция като един от сериозните пропуски в пътната безопасност. Според вътрешния министър такава връзка се изгражда едва сега, а по магистралата липсват електронни информационни табла, които да подават данни в реално време към пътуващите и да позволят превантивна реакция при инциденти.
Бившият заместник-министър на вътрешните работи потвърди, че подобна единна комуникационна мрежа реално не съществува. Той обясни, че наличната система не е автоматизирана и няма технически капацитет да покрива рисковите точки от републиканската пътна инфраструктура. Въпреки многократните заявки на различни правителства през годините проектът така и не е бил завършен, като сега кабинетът отново поема ангажимент да изгради липсващата връзка.
Заплатите в МВР и бюджетът за 2027 година
По отношение на финансовата рамка за 2027 година Филип Гунев разкритикува разделението по сектори при планираното увеличение на доходите в публичната сфера. Като пример за този дисбаланс той посочи предвидения ръст на месечните възнаграждения за учителите, докато за полицейските служители такова повишение не е заложено.
Експертът припомни, че между 2024 и 2025 година заплатите в Министерството на вътрешните работи са нараснали рязко с близо 50%, без държавата да разполага с реално обезпечени средства за този разход. По думите му сумите тогава са били осигурени чрез поемане на дълг. Тъй като в момента не се планира нито съкращаване на щата в системата, нито намаляване на възнагражденията, поддържането на текущите нива неизбежно ще наложи тегленето на нов държавен заем.
"Намаляването на броя на хората ще доведе до липси и недостатъци в различни области, освен ако не се направи с други инвестиции - по-добри системи, оптимизиране на структури и други, а такива неща също не се планират", допълни Филип Гунев в ефира на „Денят на живо“. Той уточни, че единствената обсъждана стъпка за оптимизация на състава остава освобождаването на служители, които вече са навършили възраст за пенсиониране.
Сигурността в Черно море и миграционният натиск
Гостът в студиото коментира и посещението на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен в България. По време на визитата си във Варна тя обяви отпускането на 50 милиона евро за ускорено изграждане на съвместен българо-румънски център за морска сигурност в Черно море и още 10 милиона евро за спасителни операции след зачестилите рискове за корабоплаването в региона. Според Филип Гунев основният фокус на срещата е бил сигурността, но Европейската комисия е отпуснала „скромни суми“, а самият център няма да допринесе съществено за реалната защита на черноморската зона.
По темата за миграцията бившият заместник-министър отчете, че обстановката в страната остава спокойна заради липсата на силен мигрантски натиск по границите, а самите чужденци нямат желание да остават трайно на българска територия. Според него това затишие дава рядка възможност на институциите да проведат наложителните структурни реформи в сектора за сигурност.






















