Православната църква почита свети Евтимий Нови и свети Лукиан

Православната църква почита паметта на преподобни Евтимий Нови Солунски и свети мъченик Лукиан, презвитер Антиохийски, на 15 октомври, четвъртък. Денят съчетава древната християнска история за духовна твърдост с богати народни традиции, свързани с подготовката за студените месеци и гадаенето за предстоящата зима.

Пътят на преподобни Евтимий от семейния дом до Света гора

Преподобни Евтимий Солунски е живял през девети век в град Анкира, в тогавашната област Галатия, където днес се намира турската столица Анкара, посочват от Actualno.com. При своето раждане той получава светското име Никита. След като губи баща си в ранна възраст, младият мъж се жени по настояване на майка си и скоро след това му се ражда дъщеря. Въпреки семейния живот, той решава тайно да напусне дома си и приема монашество под името Евтимий.

Първите си монашески години той прекарва в манастир на планината Олимп в областта Писидия. По-късно приема Великата схима и се оттегля в Света гора. Там води строг отшелнически живот в продължение на петнадесет години, като три от тях прекарва в пълно мълчание. След този период монахът се уединява за още дванадесет години, а впоследствие се установява на стълб в близост до Солун. По-късно се премества в планината Перистера, където основава мъжки и женски манастир. Преподобният става известен със своя дар на чудотворство и със способността си да изцелява болни, а неговите мощи са пренесени в гръцкия град Солун, където вярващите ги почитат и до днес.

От изданието Ladyzone.bg допълват, че според службата в църковния Миней не са известни точни подробности кога се е родил преподобни Евтимий Нови и през кои години се е подвизавал. Той е описан като благочестив човек, живял в честно съпружество, чиято душа силно закопняла за Бога. Оставяйки светските съблазни, той заживява в пустинята в непрестанна молитва, пост и труд. Неговите духовни подвизи удивляват ангелите и плашат демоните, а монасите от околните места го избират за свой началник и учител.

Мъченичеството на свети Лукиан Антиохийски

На същата дата църквата отбелязва и паметта на свети Лукиан Антиохийски, чието житие е представено от Ladyzone.bg. Той е роден в сирийския град Самосат в богато и знатно семейство. Въпреки че получава отлично образование и родителите му го подготвят за светска служба, Лукиан обиква Бога още от ранна възраст. След смъртта на своите родители той раздава цялото си богатство на бедните и избира строгия подвижнически живот. Неговата мъдрост, ученост и благочестие му носят широка известност и християните в Антиохия го канят да стане свещеник в техния град.

Като антиохийски презвитер Лукиан проповядва Евангелието, обръща множество езичници към християнската вяра и открива църковно училище, в което самият той преподава. Неговата мирна просветна дейност е прекъсната в началото на четвърти век, когато римският император Диоклетиан започва тежки гонения срещу християните, насочени с особена ярост към епископите и презвитерите. По това време мъченическа смърт вече са намерили свети Антим Никомидийски и свети Петър Александрийски.

Славата на антиохийския проповедник стига до императора, който го извиква в Никомидия, където репресиите, подобно на тези в Александрия, са изключително жестоки. Лукиан е осъден на заточение и изтезания, но неочаквано е освободен и се завръща към своите трудове в Антиохия. След смъртта на Диоклетиан обаче преследванията се разгарят с нова сила при управлението на император Максимиан. Презвитер Лукиан проявява смелост и изпраща до управителя на Антиохия писмена апология в защита на християнството, заради което е арестуван и подложен на тежки мъчения.

С наближаването на празника Богоявление мъченикът усеща, че краят на земния му път настъпва, и пожелава за последен път да приеме причастие заедно със своите братя по вяра. Духовници и миряни успяват да влязат в затвора с хляб и вино. Те обкръжават лежащия затворник като жива църковна стена и поставят хляба и виното директно върху гърдите му вместо върху евхаристичен престол, за да отслужат светата Литургия. На следващия ден пратеници на императора идват да проверят дали свещеникът е все още жив. Едва дишащ от раните си, той изрича три пъти своите последни думи:

"Християнин съм!"

Веднага след това мъченикът издъхва. По заповед на императора тялото му е хвърлено в морето, но по-късно делфини го изнасят на брега, където вярващите го погребват с почести през 311 година.

Традиции, забрани и поличби за зимата

В народния календар 15 октомври е отреден за размисъл върху миналото и за активна подготовка на домакинството за настъпващите студове, информират от Actualno.com. Църквата припомня, че на този празник вярващите трябва да избягват кавгите, алчността, завистта и осъждането на ближния. Според поверията човек не бива да отказва помощ на нуждаещите се, тъй като добрите постъпки носят благословия, а в дома трябва да царят мир и спокойствие, за да бъде предпазено семейството от зли сили.

Народната традиция строго забранява мързела на този ден. Вярва се, че всеки, който извърши поне три полезни дела на 15 октомври, ще привлече късмет и благополучие през цялата следваща година.

Времето през празничния ден служи и като сигурен ориентир за характера на предстоящата зима. Ако на 15 октомври вали дъжд и духа силен вятър, хората очакват сурова и студена зима, а падането на първия сняг точно на тази дата предвещава люти студове. Ясното небе през деня е знак за скорошна слана, а напълно оголените от листа дървета подсказват бързо застудяване. Обратно, ако звездите на нощното небе са бледи, народните поличби обещават мека зима.