Плащаме над шест милиарда евро лихви по дълга до 2029 година

Управляващите изпитват паника от бърза загуба на обществено доверие, а заложените в бюджета за 2027 година дефицит и нов дълг от 8,6 милиарда евро ще бъдат платени от обикновените граждани. Това заяви Владислав Горанов в интервю за вестник "24 часа". Той подложи на остра критика фискалната политика на кабинета, липсата на антиинфлационни буфери и отложените инфраструктурни концесии.

Синдромът на предварително губещия

Според Владислав Горанов държавният бюджет не е просто сбор от макроикономически показатели, а пряко отражение на политическата комуникация между управляващите, опозицията и обществото. По думите му лидерът на управляващата партия Румен Радев вероятно е изненадал дори себе си с разгромяващия изборен резултат, но като свидетел на политическите процеси от 2016 година насам осъзнава колко бързо се стопява електоралната подкрепа след мимолетния възход на формации като ИТН на Слави Трифонов и "Продължаваме промяната" на Кирил Петков и Асен Василев.

"Очевидно новата власт, разполагаща с огромен ресурс към 19 април 2026 година, изпитва паника да не започне да се срива", коментира Владислав Горанов, цитиран от "24 часа". Той припомни, че единствените премиери, задържали над година по-високо доверие от недоверието, са били Иван Костов и Бойко Борисов в първия си мандат, и то точно когато са предприемали най-непопулярните реформи. Според него страхът да се инвестира политическа енергия в реформи днес е продиктуван от така наречения синдром на предварително губещия, а трупането на дефицити и дългове неморално удължава времевия мандат на властта извън конституционната и житейската легитимност.

Дълг от 8,6 милиарда евро и милиарди за лихви

По отношение на макроикономическата рамка за 2027 година Горанов посочи, че вместо обещаната нова визия след политическата криза от периода 2021-2026 година, проектобюджетът залага повече данъци и осигуровки, високи разходи и нов дълг в размер на 8,6 милиарда евро. Макар България все още да не е навлязла в класическа дългова спирала, разходите за обслужване на задълженията растат прогресивно.

Докато през 2020 година разходите за лихви са били около 320 милиона евро, прогнозата за следващата година достига около 1,4 милиарда евро, а за 2029 година сумата набъбва до близо 2,3 милиарда евро. Общият размер на лихвите, които правителството на "Прогресивна България" планира да плати за периода 2026-2029 година, възлиза на 6,6 милиарда евро - сума, която се равнява на всички годишни разходи за здравеопазване в страната.

"Еднократните фискални мерки са като болкоуспокояващите за зъбобол", категоричен е Горанов по повод предложенията за данък върху свръхпечалбите, изземването на дивиденти от държавните дружества и облагането на ваучерите за храна. В отговор на обвиненията на вицепремиера Атанас Пеканов, че е "сценарист на водевил" около отложения опит на финансовия министър Гълъб Донев да прехвърли 2 милиарда от частните пенсионни фондове в НОИ, Горанов определи подобно посегателство над втория пенсионен стълб като недалновидно. Според него това са спестени пари на гражданите за капиталови инвестиции, а прехвърлянето им в Държавното обществено осигуряване само чупи пенсионния модел.

"Ако имах такова влияние върху изпълнителната власт, за да може мои идеи да циркулират между българското правителство и Европейската комисия, бюджетът нямаше да е този, който ни е представен", допълни той.

Задкулисното наследство и спорът за еврозоната

Във връзка с упреците, че ГЕРБ са оставили неразплатени ангажименти и са заблудили Брюксел за реалния дефицит при влизането в еврозоната, Горанов напомни, че през 2020 година е оставил хазната на излишък. След това държавните финанси са били управлявани предимно от служебните кабинети на Румен Радев и от правителства с участието на Асен Василев, с изключение на коалиционния кабинет на Росен Желязков. Той защити присъединяването към единната валута, като посочи, че оценката за еврозоната е направена в началото на 2025 година на база на неоспоримите фискални показатели за 2024 година, и отбеляза ролята на Наталия Киселова, която през май 2025 година не се е поддала на антиевропейски провокации.

"Каквато и сметка да е натрупана от предишните, ако е законна, следва да се плати и да спрем с оправданията. Гласувахме огромен дефицит и дълг за тази година, с които да се стъпи начисто, ако нещо пак не им излиза, значи не могат да смятат и нямат право да имат претенции, че могат да управляват", заяви Владислав Горанов. Той добави, че след проведените консултации между Министерството на финансите, Европейската комисия и "Демократична България" не очаква негативна оценка от Брюксел за плана за 2027 година, но се съмнява дали той е здрава основа за свиване на дефицита до 3% през 2029 година.

Инфлационен натиск, горива и кризата с парното

Относно риска инфлацията да достигне 7% при нови шокове с горивата на фона на сблъсъка между САЩ и Иран, бившият финансов министър отбеляза, че в бюджета липсват каквито и да било антикризисни буфери. Според него България взема заеми, за да финансира чужди икономики, тъй като вносът трайно превишава износа, а промишленото производство и инвестициите бележат спад. По тази причина ГЕРБ предлага временно намаляване на ставките по ДДС за горивата по примера на Испания и Хърватия, тъй като обществената цена на инфлацията и последващите компенсации за доходите са много по-скъпи от временните фискални загуби.

По темата за рекордната санкция на антимонополната комисия срещу търговската верига "Кауфланд" Горанов посочи, че в правовата държава последната дума имат органите за защита на конкуренцията и съдът. Той обаче критикува забавянето на големите инфраструктурни проекти на концесия, чийто списък е бил одобрен още от кабинета на Росен Желязков заради липсата на свободен бюджетен ресурс.

Остра критика беше отправена и към Столичната община заради състоянието на "Топлофикация София". Горанов припомни, че по времето на кмета Йорданка Фандъкова е бил изготвен оздравителен план с финансовата помощ на американското правителство, който е предвиждал привличане на частни инвестиции и технологична модернизация. "Малко не достигна на Фандъкова да привлече и частни инвестиции, които да превърнат предприятието в жизнеспособно. За съжаление, "спасихме" София от разумното управление и последиците са налице", заключи иронично Горанов по повод ремонтите на топлофикационните съоръжения насред отоплителния сезон.