Празникът слага край на стопанската година и отваря сезона на сватбите

Българската православна църква и миряните в страната почитат паметта на преподобна Параскева Епиватска, известна сред народа като Света Петка Българска, на 14 октомври. Един от най-големите есенни празници, наричан във фолклорния календар Зимен Петковден, бележи края на топлото време, приключването на активната земеделска работа и прехода към зимния цикъл. В народните вярвания светицата се приема за закрилница на децата, жените, родилките, дома и семейството, а самият ден поставя началото на зимните семейни служби, сгледите, годежите и сватбите.

Край на полската работа и гадания за зимата

Традициите на този ден носят древни предхристиянски белези от епохата на ранните аграрни култове, когато плодородието на земята е олицетворявано от даряващата живот жена. Според народните разбирания Света Петка покровителства раждането и плодовитостта както при хората, така и при животните. До празника трябва да са приключили последната есенна сеитба и прибирането на реколтата, което е отразено в народната поговорка „На Петковден ралото да ти е под стрехата“.

На този ден стопаните се разплащат с наетите през лятото ратаи и овчари, а стадата се прибират в кошарите. Освобождаването на овчарите съвпада с началото на оплождането на домашния добитък — обичай, наричан от народа „мърлене“ или „овча сватба“. Хората следят внимателно и природните знаци за предстоящите студове. Поверията гласят, че ако на празника грее слънце, листата на дърветата все още не са окапали, а овцете се скупчват на едно място, предстои тежка и снежна зима.

Забрани за работа и празнична трапеза

За да се роди здрав и читав добитък и да не навлязат болести в дома, на самия празник и в дните около него — наричани „Мръсни дни“ — жените не бива да похващат домакинска работа. Напълно забранени са преденето, плетенето, шиенето, прането и месенето на тесто. Ограниченията за обработка на вълна, кроене и шиене продължават от Петковден чак до Димитровден на 26 октомври. В българския фолклор съществува суеверие, че ако човек носи дрехи, скроени през този период, ще се разболее тежко, а след смъртта си ще се превърне във вампир.

В чест на светицата семействата правят родови курбани. Къщата се поръсва със светена вода и се месят обредни хлябове. Най-големият от тях, наречен „Света Петка“, се поставя на масата върху мъжка риза, заедно с паничка сол и чаша вино. След като хлябът се прекади, цялото семейство му се покланя три пъти, а най-възрастната жена го вдига високо, благославя дома и раздава парченца на близките. Празничната трапеза традиционно включва курбан чорба, гювеч с овнешко, яхния с овче месо и праз, шкембе и сарми от лозови листа.

Пътят на мощите от Търново до Яш

Историческият образ на преподобната Параскева Епиватска е тясно преплетен с българската средновековна история. Тя е живяла през десети – единадесети век и е родена в тракийския град Епиват на брега на Мраморно море в семейство на българи. Още от ранна възраст избира аскетичния живот и се оттегля в пустинята, където прекарва дълги години в пост и молитва. Преданията разказват, че малко преди края на земния си път ангел Господен се явява пред нея и ѝ заповядва да се завърне в родния си край, където скоро след това тя предава духа си.

Животът и посмъртните чудеса на светицата са описани подробно от българския патриарх Евтимий. След чудодейното откриване на нейните мощи, те първоначално са положени в Цариград. През 1238 година българският цар Иван Асен II ги пренася тържествено в столицата Велико Търново. Реликвите остават в църквата „Света Петка Търновска“ близо два века и се превръщат в символ на небесната закрила над българския народ. След падането на България под османска власт мощите преминават през дълги странствания през Видин, Белград и отново Цариград. От 1641 година до днес те почиват в катедралата в северния румънски град Яш, привличайки поклонници от цял свят.

На 14 октомври имен ден празнуват хиляди българи, носещи имената Петко, Петка, Петкан, Петкана, Параскев, Параскева, Пенчо, Пенко, Пенка, Пеньо, Паруш, Петричка, Петрана, Кева и техните производни.