Народните поверия забраняват дълги пътувания и важни сделки

Българската православна църква почита паметта на преподобни Иларион Велики и на българския духовник свети Иларион, епископ Мъгленски, тази сряда, 21 октомври. Празникът, известен в народния календар като Иларионовден, бележи прехода към зимата и носи имен ден на хората с редки имена с гръцки корен, означаващ „радостен“.

Основателят на монашеството в Палестина

Преподобни Иларион Велики е роден през 291 година край палестинския град Газа в семейство на езичници. Родителите му го изпращат да получи високо образование в Александрия, където младият мъж се запознава с християнското учение и приема светото кръщение. Привлечен от примера на египетския отшелник свети Антоний Велики, той прекарва известно време като негов ученик, за да усвои духовния живот.

След смъртта на родителите си Иларион се завръща в родината си, раздава цялото си наследство на бедните и се оттегля в пустинята между Газа и Египет, край пристанището Маюма. Там той се отдава на строг пост и непрестанна молитва, преодолявайки тежки духовни изкушения. Според църковното предание заради своето смирение той получава от Бога дар да лекува болни. Постепенно около него се заселват множество ученици и последователи, с което се поставя началото на първите монашески обители в Палестина. След десетилетия на странстване и проповеди духовният наставник умира на 80-годишна възраст през 371 година в град Пафос на остров Кипър.

Защитникът на вярата от Мъглен и Търново

Заедно с палестинския отшелник църквата прославя и един от значимите български духовници от XII век – свети Иларион Мъгленски. Добре образован още от младежките си години, той постъпва в манастир едва на 18-годишна възраст. Заради строгия си праведен живот и грижата за монашеското братство по-късно е избран за игумен на обителта.

През 1134 година Охридският архиепископ Евстатий ръкополага Иларион за епископ на Мъглен – богата българска епархия, разположена северно от град Воден (днешна Едеса в Гърция). Като духовен пастир той се прочува с усилията си да просвещава населението и да защитава православната вяра от широко разпространените по онова време еретически учения. Чрез проповеди и разяснения на християнските книги епископът успява да върне мнозина към официалната църква.

Свети Иларион Мъгленски умира на 21 октомври 1164 година. Четири десетилетия по-късно, през 1206 година, българският цар Калоян тържествено пренася нетленните му мощи в столицата Търново, където те се съхраняват като народна светиня. В наши дни местонахождението на реликвите остава неизвестно, уточнява богословът професор Иван Желев в справка за БТА.

Забрани за сделки и именници на празника

В българската фолклорна традиция Иларионовден се възприема като предвестник на предстоящите зимни студове, като по времето на 21 октомври стопаните гадаят колко сурова ще бъде зимата. Народните поверия, които нямат връзка с официалния църковен канон, налагат редица ограничения за предпазване от лош късмет.

Според старите вярвания на този ден не бива да се предприемат дълги пътувания, тъй като пътят може да бъде съпроводен с препятствия и неприятности. Не се препоръчва и започването на нови начинания или сключването на големи финансови сделки. Традицията повелява човек да пази плановете и намеренията си в тайна, за да не попречи на тяхното осъществяване, да избягва кавгите и да не отказва помощ на изпадналите в беда.

На 21 октомври празнуват всички, които носят имената Иларион, Илария, Иларий, Ларион, Лариона и техните производни форми. Самото име произлиза от старогръцката дума за „весел“, „тих“ и „радостен“.