НАТО задейства изтребители заради обекти откъм Русия и Беларус

Литва и Латвия призоваха жителите на няколко района да потърсят укрития в бомбоубежищата заради неидентифицирани дронове, навлизащи във въздушното им пространство от територията на Русия и Беларус, съобщават от Ройтерс и литовската национална медия LRT. Заради заплахата двете балтийски държави активираха изтребители на НАТО от мисията за противовъздушна отбрана, работата на летището във Вилнюс беше временно спряна, а Финландия въведе ограничения за въздушното и морското пространство в източната част на Финския залив.

Жълт код и спряно летище в Литва

Военновъздушните сили на Литва засякоха няколко безпилотни летателни апарата през нощта, което наложи обявяването на въздушна тревога от втора степен – жълт код. Предупреждението обхвана районите на столицата Вилнюс и Утена, както и втория по големина град в страната Каунас с население от около 300 000 души, информират от литовските служби за управление на кризи. Местните власти призоваха гражданите в засегнатите зони да имат готовност за незабавно укриване.

Единият от засечените обекти се е движил от района на беларуската граница и е навлязъл в литовското въздушно пространство край Игналина. Екипажите на изтребителите от мисията на НАТО бяха приведени в пълна готовност за излитане и прехващане на целта, но военното командване взе решение дронът само да бъде наблюдаван дистанцирано. Под строг радарeн контрол останаха и още няколко въздушни цели непосредствено до държавната граница.

Заради обявената тревога летището във Вилнюс преустанови работа за кратко. Няма данни за пострадали хора или нанесени материални щети на територията на Литва и Латвия, а след отминаване на непосредствената опасност предупрежденията за въздушна атака бяха отменени.

Извънредни мерки във Финския залив

Паралелно със сигналите в балтийските републики още една съседна на Русия държава предприе спешни действия за сигурност. Въоръжените сили на Финландия въведоха временни ограничения за корабоплаването и полетите в източната част на Финския залив.

"Това е предпазна мярка, която има за цел да се гарантира безопасността на хората в района и да се даде възможност на властите да противодействат на евентуални дронове", заявиха от финландските въоръжени сили в официална позиция в социалната мрежа X. По-късно през деня, след нормализиране на обстановката в региона, ограниченията бяха вдигнати.

Удари по руски петролни пристанища и взаимни обвинения

Поредицата от тревоги по източния фланг на НАТО се разигра на фона на масирана украинска атака с дронове срещу северозападната част на Русия. В този регион са разположени ключовите руски пристанищни терминали за износ на петрол и зърно през Балтийско море, както и една от най-големите руски петролни рафинерии в Кириши. При нощните удари избухна пожар в района на пристанището Уст-Луга, където бяха ранени трима души, а губернаторът на Ленинградска област Александър Дрозденко обяви в приложението Telegram, че руската противовъздушна отбрана е свалила 92 безпилотни апарата над областта. В руската Смоленска област, граничеща с Беларус, отломки от дронове отнеха живота на двама души, а при руски въздушни удари в Украйна беше прекъснато електрозахранването в части от индустриалния център Кривой Рог и бяха ранени общо седем души в Харков и Запорожие.

Украински военни дронове вече нееднократно са навлизали във въздушното пространство на Финландия, Естония, Латвия и Литва по време на удари срещу руската петролна инфраструктура на Балтийско море. Отклоняването на част от безпилотните апарати от техните цели предизвиква регулярни предупреждения към населението в съседните страни и засилва опасенията, че военният конфликт се пренася върху територията на държави от НАТО. По-рано през тази година подобен инцидент с навлязъл дрон дори доведе до падането на правителството в Латвия.

Зачестилите нарушения на въздушните граници са обект на остри дипломатически сблъсъци, които продължават и по време на провеждащите се тази седмица двудневни преговори между руски и украински представители в Абу Даби, организирани като част от новата американска дипломатическа инициатива на президента Доналд Тръмп за прекратяване на войната. Москва обвинява Киев, че умишлено използва въздушното пространство на НАТО като прикритие за своите атаки. Украинската страна от своя страна твърди, че част от дроновете се отклоняват от първоначалния си курс единствено вследствие на мощното радиоелектронно заглушаване на сигналите за управление и навигация от страна на руската армия. Държавите членки на НАТО хвърлят вината за опасните инциденти изцяло върху Русия, като подчертават, че именно тя е започнала войната.