Д-р Петър Иванов: Шизофрения тресе държавицата ни!
- Редактор: Петя Георгиева
- Коментари: 0
Психологът акад. д-р Петър Иванов е роден през 1946 г. в Русе. Той е един от основателите и пръв ръководител на катедрите по психология във Великотърновския университет и Варненския свободен университет. Преподавал е психология и в Русенския университет. Директор е на Демографския институт към Българската академия на науките и изкуствата (БАНИ), ръководител на филиала на БАНИ в Русе, академик.
Автор е на много книги и учебници, научни статии, изследвания в областта на приложната психотерапия, психоанализа и на социалната психология, монографии, публикувани у нас и в чужбина. Учебникът му по бързо четене на текст Speed reading е издаден в САЩ. Ръководител е на около 30 национални изследвания и проекти. Акад. Петър Иванов е включен в Златния фонд на българската наука.
Представяме ви интервю на Милена Василева в svobodnoslovo.eu:
– Акад. Иванов, какво заболяване е шизофренията?
– Шизофренията е царицата на психичните страдания. Заедно с параноята тя образува основната двойка налудности, които по принцип се отличават от почти всички останали психични болести и проблеми.
Човекът с определена налудност не й се противопоставя, а напротив така да се каже, се бори за нея. Докато например обхванатият от даже най-силно изразена мания (или фобия) разбира донякъде своето състояние и се мъчи по някакъв начин успешно или безуспешно да му се противопостави, да го надмогне.
– Има ли статистика, колко човека страдат от това заболяване?
– Шизофренията по принцип поразява 1% от населението. Така е прието да се счита по целия свят. Съществуват доказателства, че разпространението й почти не се влияе от национални особености. Но се влияе от наследствени фактори. За това способства и фактът, че много от пълноценното население, главно здрави и образовани млади хора, през последните 27 години напуснаха завинаги България. Така че според мен страдащите от шизофрения са между 1,3% и 1,6% или около 100 000 души.
Аргумент за това по-голямо число е и доста повечето самоубийства (1600 годишно) и опити за самоубийства (около 6-7000 годишно) у нас в сравнение със средните европейски параметри.
– Отбелязва ли се тенденция за увеличаване на заболеваемостта в България?
– Мисля, че съществува тенденция за увеличаване на разпространението на шизофренията. Тази тенденция е свързана с известната хипотеза за спускане надолу (downward drift), според която повече шизофреници има в по-ниските социални слоеве, в ъндърграунда. А той в нашето отечество, както знаем, е огромен.
Концентрацията на населението само в няколко български града (София, Варна, Пловдив, Бургас) също способства за увеличаването на разпространеността на шизофренията. Наследената шизофрения в големите градове, особено в столицата, е два пъти по-висока, отколкото по селата и в малките български градове.
Ето и още един печално известен факт: две трети от бездомниците и несретниците фактически страдат от шизофрения, шизоидни и шизоптипни разстройства.
Най-много (90% от случаите) са шизофрениците във възрастовия диапазон 15-54 години. Около половината от тях извършват опит за самоубийство.
– Освен суицида към кои други крайности са склонни да изпадат шизофрениците?
– Освен към суицида (самоубийството), шизофрениците имат склонност и към хомоцид (убийство на друг човек).
– Достигна ли съвременната наука до изясняване корените на болестта?
– Счита се, че етиологията (причиняването) на болестта, както и нейното протичане (патогенеза) са неизвестни. Но все пак съществуват доказателства, че равнището на стреса в обществото е значим фактор. Тревожността в мъчителния и безкраен нашенски преход, както знаем, е на пределно високи равнища. Има виждания, които свързват шизофренията и с недостатъци в обучението и възпитанието в детството, особено в ранното детство. В този контекст може да очакваме значителна част от изключително големия и нарастващ брой на отхвърлените деца (2000 годишно) да са (или да станат) шизофреници.
Ако имаме предвид състоянието на обучението и възпитанието в ъндърграунда, както и увеличаващата се фактическа неграмотност на цели социални пластове, можем да видим (и да прогнозираме) още по-голяма разпространеност на страданието.
– Има ли различни видове шизофрения?
– Разновидностите на шизофренията са многобройни: депресивна, галопираща, параноидна и др.
– Кога можем да сме сигурни, че даден човек страда от шизофрения?
– Можем да считаме, че един човек е болен от шизофрения, ако в продължение на месец се наблюдават най-малко два от следните пет симптома:
► налудност;
► халюцинации;
► дезорганизирана реч;
► дезорганизирано или кататонно (ступор или възбуда) поведение;
► негативни симптоми като обедняване на емоциите, безволие и др.
– Има ли своя особеност на проява шизофренията в България?
– От обществена гледна точка по-значими у нас са така наречените шизоидни и шизотипни разстройства на личността, чийто сегашен доста по-голям социален обхват и нарастване би трябвало твърде много да разтревожат цялата система на здравеопазването, безхаберното правителство, обществото.
Независимо от това, че за разлика от шизофрениците, хората с тези психични разстройства, особено при по-леките шизоидни проблеми, могат да бъдат социално-активни и даже да имат относително успешна житейска и професионална реализация.
При шизоидните разстройства у болните се разкриват патерни (модели, еталони) на поведение, чиито основни характеристики са социалната затвореност и своеобразната самоизключеност от обществото. Те често са придружени от интроверсия, от ексцентричност и причудливост на постъпките, от самота.
Тези хора са неспособни да изпитат удоволствие (анхедония), безразлични са към похвали и критика, не изпитват нито обич, нито омраза, нито гняв. Склонни са към фантазиране. Счита се, че шизоидните разстройства поразяват около 7,5% от населението. Мисля, че у нас по същата логика, както при разпространеността на шизофренията, този процент е доста по-голям и е около 8-8,5%. Значи у нас около 600 000 души са шизоиди. Изключително голям е относителният им брой при безработните и при по-възрастните мъже и жени, особено при пенсионерите, които са силно недоволни от собствения си социален статус и от живота си.
– Колко са българите с шизотипно разстройство?
– Не е известен относителният брой на хората с шизотипно разстройство, но може да се счита, че е някъде в рамките на 2-2,5%. С други думи става въпрос за още около 170 000 души.
Можем да обобщим, че от въпросните 20% българи с психични проблеми, официално признати от здравната ни система, повече от половината имат диагноза, в чиито корен стои понятието “шизо”. Струва ми се, че имаме пълно основание да приемем този термин и като основна характеристика на самото българско общество, на уредбата му, на функционирането му и уви на перспективите му.
– Опасна ли е шизофренията и в кои свои направления?
– Шизофренията наистина е много опасна, особено, когато влезе в политическата сфера, когато заемащ най-висока политическа позиция болен предостави на шизофренната си мисловна продукция и на шизофренните си преживявания своята практическа дейност, допусне тя да бъде ръководена от шизофренно и параноялно (често двете психични страдания са свързани, “параноялна шизофрения“ е доста обичайна диагноза) мислене. Създава се ситуация, при която, както знаем от историята (Ленин, Хитлер, Кадафи и др.), възникват обществени бедствия, мор, глад, войни, насилие.
– Разпространена ли е “политическа лудост” сред нашите политици?
– За съжаление, нашата политическа класа, особено при един нашенски големец, далеч не е имунизирана срещу политическа лудост, която може да ни въвлече в спирала от неописуеми обществени страдания, включително и абсурдна война с близки нам страни и народи.
– Акад. Иванов, защо определяте българския генофонд като един от най-страшните ни проблеми?
– Един от най-страшните проблеми на България действително е състоянието на нейния генофонд.
Това отдавна е табуирана тема, подобно на темата за етническата структура на населението и за Чернобил. Няма никакви данни за разпространението и динамиката на вродените аномалии, дефекти и хромозомни аберации, няма данни за децата с увреждания, няма изследвания на кръвосмесителните връзки при определени етнически общности, няма точна статистика на ражданията от малолетни и непълнолетни майки и на ражданията без известен биологичен баща и т.н. Всичко това скрива плачевното състояние на националния генофонд.
– Бихте ли дали пример за такива връзки?
– Например, в небезизвестното с. Мечка в преобладаващото циганско население, което сега почти цялото е на социални помощи, процентът на децата с увреждания и вродени аномалии е изключително висок, тъй като циганите от този клан се женят само помежду си. Тяхната общност пристига в България през 1964 г., един род от около 50 души, които идват от гръцкото село Софу, откъдето са изгонени. От тези 50 души започва възпроизвеждане, стигнало до около 3000 човека в момента. Процентът на децата с увреждания при тях е доста висок, но официална статистика за това няма, тъй като не е правено изследване върху тази общност.
Друг е въпросът, че децата с увреждания са желан подарък за този тип родители, защото получаваните социални помощи за тях от бюджета на държавата са значително по-големи. Държавата никога не е потърсила причините за многото увредени деца при циганите.
– Защо?
– Повечето деца от общността се записват с неизвестен баща, а майката получава като самотна майка солидна сума от данъкоплатците.
Общността си извършва сватбени ритуали между роднини по свои вътрешни традиции, извън контрола на властите.
Обикновено младоженците са малолетни и са братовчеди, даже и първи братовчеди.
Не са редки и случаите на сексуални контакти между още по-близки роднини, включително баща и дъщеря. Интимни отношения между родители и деца никак не са табу в общността.
Това се наблюдава общо взето във всички цигански анклави, гета и автохтонни групи, навсякъде в България. Кръвосмешенията, както и ранните раждания на малолетни майки, водят до генетични увреждания. У нас вече се раждат най-екзотични изроди, имаме си Богданянко (сиамските близнаци Богдан и Янко), чиято майка е 13-годишна малолетна циганка, нейната майка също се оженила на 13 години, налице е семейна (етническа) традиция, която не интересува властите, въпреки че съвкупяването с малолетен или малолетна е престъпление по чл.151, ал.1, вр. чл.26, ал.1. от НК, и се носи наказателна отговорност.
В бъдеще трябва да очакваме още много “богданянковци”. Демографските екстраполации показват, че доста скоро циганският етнос ще е по-многоброен от българския. И сега около 55% от новородените за една година са от майки, които нямат за майчин език българския.
Следователно, при запазване на циганските традиции за ранни бракове и раждания, при високата циганска раждаемост, както и при наличието на разнообразни форми на инцест, това етническо мнозинство от населението ще допринесе за още по-трагичното състояние на националния генофонд.
Под названието цигани и цигански навсякъде се има предвид думата от гръцки: αθίγγανοι, асингани – “недосегаеми” – събирателно название на няколко сродни етнически групи, разпръснати неравномерно по света.
Симптоми на болестта?
Основните симптоми на шизофренията, известни като четирите “А” са:
♦ особено разстройство на мисленето с дефект в Асоциативната система
♦ Аутизъм
♦ неудържими Афекти
♦ Амбивалентност (двойственост) на психичните процеси.
Страданието се придружава от халюцинации, бълнувания и социална самоизолация.
Самият термин “шизофрения” в превод от латински означава разкъсана, разцепена душа. Има се предвид особеното неподредено, разцепено мислене на болния, водещо го към деградация и разпад на личността.
Протичането на това най-сериозно психично страдание е драматично, а перспективите за лечение на практика са твърде нищожни.
Кои са основните причини за влошеното състояние на генофонда ни?
Напускането на отечеството от най-кадърните му млади граждани (по 30-40 000 годишно), с интелект и добри лични характеристики, които предпочитат да живеят в чужбина и там да раждат и отглеждат децата си, техните наследници в генетичен план, фактически изнасяйки навън най-доброто от генофонда на България, както и оставането у нас в повечето случаи на по-неспособните, на некадърниците и на лузерите, които нямат нужните лични качества, за да учат и да се справят с живота на Запад, влияе негативно върху общото състояние на наследствеността при българите в България.
Освен това разпространените най-разнообразни, всичките допустими, даже толерирани форми на кръвосмешение (инцест) са в основата на многобройните раждания на деца с генетични увреждания и малформации. Ние си затваряме очите и ушите, но в много цигански гета кръвосмесителните връзки са честа практика, даже обществено подкрепяна традиция.
Нешка Робева празнува рожден ден
България решава дали да има военна служба за цивилни
Русе бе домакин на инициативата „Спортувай с президента“
Мария Дуканова получи награда „Златен век“
Венцислав Василев - Зико: Тъпотата е на мода сред младите...