Съветите на д-р Атанас Калайджиев от ВМА

Бодеж, парене, зачервяване и неприятно чувство, че „имаш нещо в окото“. Това са типичните белези на т.нар. „сухо око“. Проблем, който в „ерата на екраните“ става все по-често срещан и сериозен. Само взирането в смартфоните и компютрите ли го предизвиква? Как влияят възрастта, „капризите“ на хормоните, хроничните заболявания и вредните навици? Възможна ли е превенцията на „сухото око“ и какви терапии се прилагат в лечението му? Отговорите дава полк. доц. д-р Атанас Калайджиев, д.м., който е начело на Катедра „Очни болести, ушни, носни и гърлени болести и орална хирургия“ и на Клиниката по очни болести във Военномедицинска академия (ВМА) в София.

„Сухото око“ е често срещан очен проблем, причинен от липса или недостиг на слъзна секреция. В нормално състояние, непрекъснато се произвеждат малко количество сълзи, които образуват т. нар. слъзен филм. Той се разстила върху окото между всяко мигване и прави повърхността му гладка и чиста. Без този слъзен филм доброто зрение не е възможно“, подчертава полк. доц. Атанас. Калайджиев.

И уточнява, че при недостатъчно отделяне на сълзи, които да поддържат влагата и комфорта на окото, се наблюдават:

- Бодеж;

- Парене;

- Сухота;

- Чувство за чуждо тяло;

- Зачервяване на очите.

Началникът на Клиниката по очни болести във ВМА признава, че въпреки дискомфорта, който „сухото око“ предизвиква, пациентите обикновено търсят помощ едва 1-2 години след началото на заболяването. „През този период са облекчавали страданията си с някакви овлажняващи очни капки. Ако не се предприеме лечение обаче, съществува повишен риск от ерозии и инфекции на роговицата“, предупреждава офталмологът.

И климатиците са причина

Кои са основните „виновници“ за сухото око? „Очната повърхност е овлажнена и защитена от слъзния филм, но много фактори могат да компрометират това. Дори слъзните жлези все още да произвеждат достатъчно количество слъзна течност, нарушаването на външния липиден слой често предизвиква прекомерно изпарение. Случва се обикновено при: пътуване с влак или кола с отворени прозорци; продължителен престой в помещение със сух въздух при използване на климатик; при употребата на някои медикаменти – бета блокери, антипсихотици, много често и след химиотерапия“, обяснява полк. доц. Калайджиев.

Офталмологът допълва, че оплакванията могат да бъдат провокирани и от генерализирани заболявания на кожата, засягащи и клепачите – например розацея, диабет, ревматизъм, трайно възпаление на клепача (блефарит), както и от продължително четене или работа с компютър. Напредването на възрастта или промените в нивата на определени хормони също могат да доведат до поява на синдрома. „Затова бременните и кърмещите жени са уязвими, както и тези в климактериума или приемащите противозачатъчни“, не пропуска да отбележи полк. доц. Калайджиев.

Цигари и некачествен грим пречат

Диетата, начинът на живот и вредните навици също не са за подценяване. „Неправилното хранене оказва голямо влияние върху очното здраве, затова се уверете, че приемате достатъчно витамини и включвате различни хранителни групи в режима си. Тютюнопушенето е основен фактор, който се свързва с развитие или задълбочаване на състоянието. Слъзният филм се разрушава от дима, което води до изсушаване на очите и поява на синдрома.

Нискокачествената козметика също може да доведе до „сухо око“, затова трябва да сте внимателни при избора на спирали, очни линии, молив за очи и кремове“, обръща се към дамите началникът на Клиниката по очни болести във ВМА.

Как се поставя диагнозата?

Как се поставя диагнозата „сухо око“? „В офталмологичната практика се използват тестове, измерващи както количеството, така и качеството на слъзната секреция“, разкрива полк. доц. Калайджиев и подробно се спира на методите за диагностика:

Тест на Ширмер – това е широко прилаган метод, изпълнен в различни варианти и оценяващ количеството на сълзата чрез поставяне на лентичка филтърна хартия в долния форникс;

Биомикроскопско изследване на предния очен сегмент – задължително е при установяване тежестта на заболяването;

Диагностично оцветяване с флуоресцин, бенгал роз и лизаминово зелено – времето за разкъсване на слъзния филм се отчита от последното примигване до появата на неоцветени от флуоресцеина точки или полета /сухи петна/. Бързото разкъсване на слъзния филм /под 10-12 секунди/ е сигурен белег за проблем в стабилността на сълзата. Тестовете с бенгал роз и лизаминово зелено показват увреди, различни от лезиите, видими с флуоресцеина;

Осмометрия (изследване осмоларитета на сълзата) – оценява се качеството на сълзата.

„Съществува и модерна апаратура – корнеален топограф, за комплексен, обективен и цялостен анализ на качеството и количеството на слъзния филм. Изследването предоставя бързи, точни, достоверни и повторяеми резултати, комфорт за пациента и лекаря, рапорт за сухо око, мейбография, време на разкъсване на слъзния филм, височина на слъзния мениск и корнеална топография“, посочва офталмологът.

Ползата от „изкуствените сълзи“

Лечение на сухото око в истинския смисъл на тази дума няма, признава полк. доц. Калайджиев. А офталмолозите използват комплексен подход – поради многофакторната етиология и патогенеза на заболяването. „Лечението зависи изцяло от съответната причина за поява на „сухо око“, която трябва да бъде изяснена чрез преглед и изследвания, назначени от специалист-офталмолог“, напомня началникът на Клиниката по очни болести във ВМА. Заменянето на недостатъчните естествени сълзи с изкуствени е най-често практикуваната терапия. Обикновено се използват овлажняващи очни капки, гел или мехлем. „В най-честите случаи се назначава прилагане на капките през 3 часа, в продължение на 2-3 седмици, за да може слъзният филм да възстанови своята функция. Изкуствените сълзи са достъпни без лекарска рецепта и се използват под формата на капки (стандартно) или гел (при по-тежки случаи), като осигуряват необходимата смазка на окото“, уточнява полк. доц. Калайджиев.

„Такова лечение е заместително и при спиране на изкуствените сълзи отново се появяват симптомите на сухо око“, признава обаче опитният офталмолог.

„Тапички“ и фототерапия помагат

Запазването на естествено произведените сълзи е друг метод за поддържане на влагата в очите. „Нормално, сълзите се оттичат през слъзните каналчета на горния и долния клепач към слъзната торбичка. Възможно в поставяне на временни „тапички“ на отводящите слъзни каналчета – с цел стопиране на дренажа на сълзите. Към манипулацията се прибягва само в краен случай, поради риск от сълзене при леко до умерено намалена слъзна секреция. Също така е необходима периодична подмяна на „тапичките“, отбелязва полк. доц. Калайджиев. И допълва, че съвременното лечение на „сухо око“ се базира и на въздействие върху мейбомиевите жлези в клепачите – като стремежът е да се нормализира функцията им и да се възстанови липидният слой на сълзите. „За тази цел са разработени хранителни добавки, почистващи хигиенни процедури и специфично насочена фототерапия, като последната играе ключова роля за облекчаване на симптомите на „сухо око“, уточнява офталмологът.

15 минути почивка за всеки час пред екрана

Хубавото е, че превенцията на сухото око е възможна. „При работа с екрани не трябва да се прекалява с престоя пред тях. Нормалното око не може да издържи повече от 4 часа на ден, а още по-малко – целия 8-часов работен ден. Обикновено при 45 минути пред екран е необходима 15-минутна почивка за зрението, която се изразява в гледане в далечина“, подчертава полк. доц. Калайджиев. Защо? „При взиране в екрани човек премигва по-рядко, сълзите не могат да се разстилат равномерно и слъзният филм се разкъсва по-рано, получава се дискомфорт. Затова е необходимо използването на изкуствени сълзи при работа с екрани“, разяснява офталмологът. А по отношение на модерната в последните години „гимнастика за очите“ коментира: „Може да се практикува, но не се не се препоръчва – няма научно доказани проучвания в тази посока“. Т.нар. очила за компютър също не са за всеки. „Използват се само в случай, когато съществува някаква рефракционна аномалия (миопия, хиперметропия, астигматизъм или пресбиопия), която е нужно да се коригира“, отбелязва началникът на Клиниката по очни болести във ВМА.

Защо съхнат очите?

Сълзите защитават очите от неблагоприятните външни условия, като ги овлажняват и „смазват”. „Те са сложна смес от вода, мазнини и мукус. Тази смес прави повърхността на очите гладка и ясна и ги предпазва от инфекции. Основната част от сълзите представлява вода, а останалата е съставена от други неорганични вещества: натриев хлорид, натриев карбонат, магнезиев карбонат и калций. В сълзите се съдържат белтъци и въглехидрати“, подробно обяснява полк. доц. Калайджиев.

Причините за сухота в очите при някои хора е намаленото производство на сълзи. При други тя се дължи на увеличено им изпарение и дисбаланс в състава им. „Установено е, че в над 85% от случаите на сухи очи се касае за проблем в липидния слой на сълзите, който се произвежда от мейбомиевите жлези в клепачите“, уточнява офталмологът от ВМА.