Чуждестранните шофьори дължат една трета от всички наложени санкции

Около половината от обжалваните електронни фишове за превишена средна скорост в България се отменят от съдилищата, а броят на загиналите по пътищата бележи ръст от 11 процента след въвеждането на новия контрол, показва проучване на вестник "24 часа". За една година от старта на системата – от 7 септември 2025 година до 7 септември 2026 година – камерите са засекли общо 78 457 нарушители в страната, но реално връчените санкции са едва 37 624. Неясните нощни снимки, липсващите данни за точния час на преминаване и различният прочит на закона от районните съдии се оказват основните причини глобите да не издържат пред магистратите.

Милиони евро на хартия и недосегаеми чужденци

Финансовата равносметка от първата година на секционния контрол показва сериозно разминаване между наложените и реално събраните суми. Общият номинален размер на издадените глоби възлиза на 3 192 278,59 евро, но от всички съставени документи платените са само 27 212 броя. Сериозна пробойна в събираемостта се оказват автомобилите с чуждестранна регистрация, на които се пада точно една трета от всички засечени нарушения – 26 413 фиша. Голяма част от тези превозни средства са от държави извън Европейския съюз и шофьорите им практически не могат да бъдат открити, освен ако не влязат отново на българска територия.

От пресцентъра на МВР са отказали да предоставят на изданието официална статистика за точния брой на обжалваните и паднали в съда глоби, както и данни за броя на катастрофите в контролираните участъци. През лятото на тази година вътрешният министър Иван Демерджиев обяви, че с помощта на НАП са събрани над 80 процента от издадените през 2025 година глоби за средна скорост, което се равнява на 17 822 евро. Данните за периода от септември до декември 2025 година обаче показват, че от издадените от "Пътна полиция" 1 140 електронни фиша на стойност 46 509 евро, до 3 август 2026 година в сила са влезли едва 531 за 21 437 евро след масово обжалване в законовия седемдневен срок.

Призрачни снимки и липсващи формули в съда

Юристите, които защитават санкционирани шофьори, посочват редица технически и документални пропуски, водещи до отмяна на глобите. За разлика от стационарните радари на полицията, които заснемат колата в конкретна точка с точната скорост, секционният контрол на Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ) изчислява средната стойност между две точки на базата на времето за вход и изход.

"Едно от основанията, което ние реализирахме, но все още нямаме окончателни съдебни решения, е, че на входната снимка, когато автомобилът влиза в отсечката, регистрационният номер е трудно четим", обяснява адвокат Петър Бозов, специалист по наказателно и административно право, цитиран от "24 часа". Той допълва, че системата е сравнително нова и съдебната практика в страната все още е противоречива – районните съдилища в Свиленград и Чирпан например тълкуват реквизитите на фишовете по различен начин, докато се чака уеднаквяване от административните инстанции.

"Едно от нещата, които съдът казва, е, че в самите електронни фишове не се посочва конкретно начинът, по който е изчислена тази скорост и не се дава възможност както на лицето да провери как е установено превишаването, така и на самия съд да се убеди дали това е правилно. Защото във фишовете се посочва само каква е установената скорост, а не и начинът, по който е достигнато до извода, че това е така", посочва още адвокат Петър Бозов.

Съдиите отменят санкции и заради липса на посочен точен час на влизане или излизане от отсечката, липсващи данни за изминатото разстояние, както и при неотчетени временни ограничения на скоростта в участъка. Очаква се пред магистратите да възникне и спорът за разделението на функциите, тъй като нарушенията се засичат от камерите на АПИ, а наказанията се налагат от МВР.

Най-сериозният технически проблем остава лошото качество на нощните кадри. В тъмната част на денонощието камерите заснемат единствено регистрационната табела като светещ контур, без да се вижда самият автомобил. Това вече води до абсурдни казуси – собственик на кола, която е паркирана от месеци и не е помръдвала, е получил глоба за средна скорост и в момента води дело. Предполага се, че става дума или за клонирани табели, или за грешка при разпознаването на украински регистрационни номера, чиито символи дублират българските.

Рекорди от 223 км/ч и повече жертви на пътя

Въпреки проблемите в съда, от МВР определят модела като успешен и отчитат разширяване на мрежата от първоначалните 23 отсечки през септември 2025 година до 73 участъка в момента. Статистиката за нарушенията показва, че 70 на сто от засечените случаи (54 709 фиша) са за превишение до 20 километра в час, като пикът е бил през отпускарските месеци май, юли и август. Не липсват и екстремни рекорди – издадени са 1 142 фиша за скорост с до 50 километра в час над лимита, а между Радиново и Цалапица са засечени автомобили със средна скорост от 223 и 222 километра в час в двете посоки, както и 219 километра в час в отсечката между Ихтиман и Вакарел. Най-много нарушители са хванати в участъците Илиянци – Чепинци (15 446), Цалапица – Радиново (12 554), Трилистник – Опълченец (9 388) и Телиш – Долни Дъбник (8 001).

Данните за тежките пътни инциденти обаче опровергават тезата за повишена безопасност. Докато за цялата 2025 година при катастрофи в страната са загинали 456 души, само до 1 ноември 2026 година жертвите вече са 413. Сравнението със същия десетмесечен период на 2025 година, когато загиналите са били 372 души, показва увеличение със 41 жертви, или ръст от около 11 процента.

"Системата за средна скорост не работи. Тя не е ефективна. Още през 2019 година АПИ официално съобщиха, че са изгубили официалния код на камерите. А обжалването на тези фишове е едно от най-простите в съда", коментира Христо Радков, председател на Българското обединение на шофьорите, цитиран от "24 часа". Според него психологическият ефект от подобни ограничения често е обратен – след като шофьорите бъдат принудени да карат бавно в контролирана зона или в участъци с колчета като Кресненското дефиле, веднага след края на зоната те натискат газта, за да наваксат изгубеното време.

Експертът е категоричен, че ключовите проблеми у нас са липсата на адекватна пътна настилка и отсъствието на подвижни полицейски патрули, които да следят трафика в реално време. Като пример за опасното състояние на инфраструктурата в Северна България той посочва скорошната тежка катастрофа край Велико Търново.

"Първото е пътищата, които ние явно нямаме. Наскоро при Велико Търново челно се удариха два камиона и двамата водачи загинаха, а автобус се вряза в тях. Там просто няма път. Заваляло е малко и идващият, който трябва да предприеме десен завой, навлиза в насрещната лента, защото няма сцепление с асфалта. Ако тръгнете от Варна за Лисабон или за Лондон, ние сме единствената държава, в която няма да карате по магистрали", заявява Христо Радков.

Той обръща внимание, че според средногодишната статистика на МВР инцидентите с пияни, дрогирани или каращи с превишена скорост шофьори формират едва до 2 процента от общия брой на загиналите. Останалите 98 процента се дължат на други фактори, сред които над 30 на сто са неправилни маневри при изпреварване и несъобразена скорост спрямо разбитите настилки. По думите му при наличие на дълбоки коловози и липса на сцепление ремаркетата на тежкотоварните камиони и ТИР-овете започват да се занасят, какъвто е бил и случаят с фаталния инцидент със Сияна.

Европейският опит също показва, че камерите за средна скорост дават резултат само когато са част от цялостна система за контрол, каквато действа във Великобритания, Италия и Нидерландия. В Германия и Швеция пък разчитат на глоби в реално време и постоянни полицейски патрули през няколко километра, докато в Полша и Чехия секционният контрол страда от законодателни пропуски и недостиг на персонал, поради което повечето санкции там изтичат по давност.