Заместник-председателят на парламента обеща замразяване на сметките за ток и парно

Управляващите не предвиждат намаляване на вноските във втория пенсионен стълб, нито пренасочване на част от тези средства към Националния осигурителен институт (НОИ). Това заяви заместник-председателят на Народното събрание и икономист от „Прогресивна България“ Иван Ангелов в студиото на предаването „Лице в лице“ по bTV. Той категорично отхвърли разпространената по-рано през деня информация, че кабинетът обмисля да свие наполовина отчисленията за допълнително задължително пенсионно осигуряване в полза на държавното обществено осигуряване.

Спекулациите за втората пенсия и параметрите на Бюджет 2027

Реакцията на заместник-председателя на парламента идва часове след като в публичното пространство се появиха твърдения, включително от опозиционния депутат Божидар Божанов, че управляващите планират да орежат вноската за универсалните пенсионни фондове от 5% на 2,5%. Подобна стъпка би засегнала пряко над 4 милиона осигурени българи, родени след 31 декември 1959 година, чиито лични партиди в частните фондове акумулират близо 13,9 милиарда евро, а пренасочването би вляло около 1 милиард евро в бюджета на НОИ.

„Няма такова нещо, което се лансира по медиите днес“, заяви Иван Ангелов в ефира на bTV. Той припомни, че проектобюджетът за 2027 година все още не е внесен в Народното събрание, и определи тиражираните твърдения като неверни. На изричен въпрос дали парите, които гражданите внасят за втора пенсия, ще бъдат орязани наполовина, икономистът отговори: „Не, няма да бъдат намалени парите във втория пенсионен стълб.“

Ангелов отхвърли и опасенията за скрита национализация на пенсионни средства или на бъдещи вноски. Той призна, че се обсъждат различни варианти за оптимизиране на пенсионната система, но увери, че подобна крайна мярка не стои на дневен ред. По отношение на финансовата рамка за 2027 година той посочи, че държавата ще запази всички социални плащания и планираното увеличение на пенсиите. Заложено е и повишаване на доходите в бюджетния сектор, включително на учителските заплати.

„Политиката на правителството се изразява чрез бюджета“, коментира Ангелов и допълни, че управляващите ще изпълнят всички поети социални ангажименти.

Цените на газа, сметките за бита и компенсациите за бизнеса

Икономистът коментира и напрежението около поскъпването на природния газ и риска то да повлече нагоре сметките за електроенергия и топлоенергия. Според него дори след отчетеното увеличение цената на синьото гориво в България ще остане с около 40% по-ниска спрямо котировките на водещия европейски борсов хъб TTF. Макар че страната няма как да остане изолирана от международните енергийни пазари, правителството вече подготвя буфери за овладяване на ценовия натиск.

„Няма да има увеличение нито на тока за потребителите през следващия сезон, нито на отоплението за потребителите“, увери Иван Ангелов пред водещата на предаването. По думите му разликата в разходите ще бъде покрита чрез действащите правителствени механизми, а за домакинствата, които се отопляват директно на природен газ, както и за ограничаване на вторичния ефект върху цените на стоките и услугите, предстои да бъдат обявени допълнителни мерки.

По отношение на индустрията и работодателите заместник-председателят на парламента потвърди, че държавата ще задейства компенсаторни механизми, включително чрез ресурса на Фонда за сигурност на електроенергийната система. Той не се ангажира с конкретни прагове на подпомагане или с график за ежемесечно изплащане, но определи част от острите политически реакции по темата като „чист популизъм“ и призова да се изчакат окончателните разчети на кабинета.

„По отношение на бизнеса ще бъдат приложени компенсаторни механизми, ще бъдат взети мерки, които да смекчат в много голяма степен увеличението на цените за бизнеса“, заяви Ангелов.

Бюджетният дефицит, външният дълг и диалогът в парламента

В разговора бяха засегнати и данните за инфлацията и състоянието на публичните финанси. По думите на Иван Ангелов очакваният бюджетен дефицит за 2026 година възлиза на 5,7% при първоначални предварителни оценки от 7,4%. Целта на управляващите за следващата 2027 година е дефицитът да бъде свит до около 3,5%.

Депутатът от „Прогресивна България“ разкритикува управлението на държавните финанси през предходните години. Според изнесените от него данни за последните три години страната е изтеглила над 30 милиарда лева външен дълг, без това да доведе до реален ръст в производителността на труда. „Къде отидоха тези пари?“, попита той в студиото на bTV и обясни, че голяма част от днешните финансови затруднения се дължат на разходи и задължения по инфраструктурни и пътни проекти, които не са били отчетени навреме в предишни периоди, което е наложило и ревизии на данните за дефицита.

Ангелов определи присъединяването на България към еврозоната като ненавременно и оспори прогнозите, че смяната на валутата няма да повлияе върху поскъпването на живота. На въпрос на водещата къде точно са публикувани официалните европейски данни за ревизираните дефицити, на които се позовава, той насочи към информационната система на Европейската комисия, без да цитира конкретен документ.

В края на участието си заместник-председателят на Народното събрание коментира и шансовете за парламентарно мнозинство с опозицията при избора на нов Висш съдебен съвет. Той подчерта, че „Прогресивна България“ търси конструктивен диалог още от старта на 52-рото Народно събрание и ще запази този тон въпреки политическото напрежение около президентския вот. Като положителен знак за нормализиране на отношенията между институциите той посочи жеста на новоизбрания президент Илияна Йотова към нейния опонент на балотажа Андрей Гюров след края на изборите.