Членството ни в еврозоната изисква дисциплина

Рискът Европейската комисия да активира Процедура по свръхдефицит срещу България изправи пред сериозен дебат политическите и финансовите кръгове в София. Според официалните данни от пролетната икономическа прогноза на Брюксел, страната ни е приключила миналата година с дефицит от 3,5% от брутния вътрешен продукт, което надхвърля задължителния критерий от 3% за стабилност в еврозоната. Всичко зависи от това дали служебното правителство ще успее да сведе разминаването между приходи и разходи в рамките на позволените граници през настоящата година.

Политически искри и спорове за хазната

Предупреждението на президента Румен Радев за възможния външен контрол над държавната хазна веднага влезе в политическа употреба. Държавният глава насочи отговорността към предишния редовен кабинет, тъй като според него финалът на предходната финансова година е приключил с прекомерни харчове.

От ГЕРБ обаче категорично възразиха срещу тези твърдения. Бившият финансов министър Теменужка Петкова призова да не се служи с неверни интерпретации на данните.

“Процедурата по свръхдефицит не касае 2025 година, а 2026 година”, контрира Теменужка Петкова. Тя прехвърли вината върху забавянето на Националния фискално-структурен план и високите разходи на текущата власт, като допълни: “Прилагайки дерогацията за разходите за отбрана, България ще спази изискванията на Маастрихтските критерии от 3%”.

Инструменти за фискално спасение

В задочния фискален диалог се включи и бившият заместник-министър на финансите Георги Клисурски, който подчерта, че страната все още разполага с механизми да избегне негативния сценарий. По думите му опасенията на Брюксел са свързани главно с прогнозите за следващите два творчески сезона, в които Комисията очаква дефицит от около 4%, ако фискалната политика остане непроменена.

От страна на Продължаваме промяната – Демократична България също предложиха конкретни мерки. Опитните финансисти настояват за изготвянето на реалистичен ръст на приходите и ограничаване на разходите, като се избегне шоковото вдигане на заплатите в бюджетната сфера, превърнало се в практика през изминалата година. Напълно различна позиция изрази Цончо Ганев от "Възраждане", който критикува членството на България в еврозоната и обвини въвеждането на единната валута за настоящите фискални проблеми.

Икономическите последици пред пазарите

Финансовите експерти успокояват, че въпреки дефицита, държавният дълг на България остава сред най-ниските в целия Европейски съюз – в рамките на 23% – 24% от БВП, което е далеч под критичния таван от 60%. Това е основната причина цената на новия дълг да не скача шоково, за разлика от икономики като Италия или Франция.

Ако обаче Брюксел задейства мониторинговия механизъм, София може да бъде принудена да замрази доходите в публичния сектор, да отреже ключови държавни субсидии или да внесе безлихвен депозит в размер на 0,2% от БВП като финансова санкция за еврозоната. Реалната посока на икономическите мерки ще стане ясна след официалния доклад на Европейската комисия.