Брюксел постави под съмнение сметките за пътните проекти

Европейската статистическа служба ревизира бюджетния дефицит на България за 2025 година от 3,5% на 4% от брутния вътрешен продукт и официално изрази резерви към качеството на подадените от страната ни данни, съобщават от Евростат в своя есенен бюлетин за държавите от Европейския съюз и еврозоната. Промяната се дължи на спорното осчетоводяване на мащабни операции в Агенция "Пътна инфраструктура", за които европейските експерти вече водят кореспонденция с българските власти и изискват допълнителна документация.

„Евростат изразява резерви относно качеството на данните, представени от България за 2025 година. Евростат обсъжда с българските статистически органи подходящото отчитане в националните сметки на някои операции на Агенция "Пътна инфраструктура". За целта ще са необходими допълнителни данни от националните органи. Към момента България отчита тези суми като оказващи влияние върху дефицита за 2025 година в размер на 0,6% от БВП“, се посочва в специалната бележка за страната ни към доклада на европейската институция.

Ревизираните показатели за 2025 година не засягат пълноправното членство на България в еврозоната, което е факт от 1 януари 2026 година, тъй като референтният период за влизането във валутния съюз беше 2024 година. Преминаването на прага от 3% обаче отваря пътя към процедура при прекомерен дефицит и очертава тежка битка за следващите бюджети.

Извънредни одити и очаквани нови корекции

Данните за дефицита и държавния дълг за изминалата година все още не са окончателни и могат да претърпят нови промени, предупреждават от Националния статистически институт. Според разчетите на националната статистика дефицитът в сектор "Държавно управление" за 2025 година достига около 4,65 милиарда евро, а държавният дълг възлиза на близо 34,77 милиарда евро, което представлява 29,9% от брутния вътрешен продукт на страната.

„НСИ е изискал, но все още не е получил копие от одитния доклад на Сметната палата по извършен извънреден одит на пътни инфраструктурни проекти в публичния сектор, възложен с решение на Народното събрание. В зависимост от констатациите в доклада и след допълнителен анализ, верификация и валидация от страна на Евростат данните за дефицита и дълга на сектор "Държавно управление" и подсектор "Централно управление" може да бъдат ревизирани“, заявяват от Националния статистически институт.

Паралелно с проверката на Сметната палата бяха назначени и три мащабни одита на публичните финанси – в Министерството на финансите, в Министерството на труда и социалната политика и в Агенция "Пътна инфраструктура". Проверките вече са приключили, а официалните им резултати трябва да станат ясни до края на октомври. Това не е първият случай, в който европейската статистика подлага под съмнение българските отчети – подобна резерва беше вписана и през 2015 година след фалита на Корпоративна търговска банка.

Позицията на финансовото министерство и наследените сметки

От Министерството на финансите определят новите данни от Брюксел като пряко доказателство за тежкото наследство в публичните финанси и обявяват, че правителството на "Прогресивна България" ще бъде принудено да предприеме спешни и непопулярни реформи за овладяване на ситуацията.

„Съгласно официалните данни, публикувани от Евростат днес, дефицитът на сектор "Държавно управление" на България за 2025 година е в размер на 4% от брутния вътрешен продукт и е с 0,5 процентни пункта по-висок от предварителните оценки от април 2026 година. Резултатът потвърждава сериозните фискални дисбаланси и неосчетоводени разходи в баланса на Агенция "Пътна инфраструктура", които настоящото правителство наследи при встъпването си в длъжност през май 2026 година. Процедурата при прекомерен дефицит срещу България е следствие от състоянието на публичните финанси и поставя сериозни въпроси за управлението им през предходните управленски периоди“, се казва в официалната позиция на Министерството на финансите.

От финансовото ведомство припомнят, че още през 2025 година е имало ясни признаци за силен натиск върху разходите заради ръста на заплатите в публичния сектор, социалните плащания и инвестиционната програма, без да бъдат взети навременни мерки за компенсиране. Наред с това през 2025 година е бил изтеглен рекорден нов държавен дълг в размер на 9,6 милиарда евро. Според ведомството отклонението от Фискално-структурния план за периода 2025-2028 година ще ограничи сериозно бюджетната гъвкавост през следващите години и налага строги ограничения и финансова дисциплина.

Политическият сблъсък около милиардите за пътища

Темата за реалния размер на дефицита предизвиква остро политическо напрежение в София вече няколко месеца. Веднага след като пое изпълнителната власт, премиерът Румен Радев обвини предишния кабинет на Росен Желязков, че е манипулирал данните за състоянието на хазната. В отговор бившият финансов министър от ГЕРБ Теменужка Петкова атакува управляващите с твърдението, че умишлено преправят документация в пътната агенция, за да отчетат изкуствено завишен дефицит за предходната година.

Председателят на икономическата комисия и заместник-председател на бюджетната комисия в парламента Стефан Белчев от "Прогресивна България" предупреди, че след излизането на одитните доклади числата могат да се влошат още повече.

„Фискалната ни драма явно придобива международни размери! Днес Европейската статистическа служба публикува официалния си есенен бюлетин и новините за България са меко казано тревожни. Брюксел официално изрази резервираност относно качеството на данните, които България е изпратила за 2025 година! Причината? Сериозни съмнения на европейските експерти около това как се осчетоводяват милиардите за пътни инфраструктурни проекти в публичния сектор“, написа Стефан Белчев в профила си във фейсбук.

По думите му страната се намира в пълна несигурност, тъй като текущата корекция е направена още преди да бъдат отразени констатациите от парламентарните проверки.

„Брюксел очевидно ни няма доверие и иска още данни. Резервираността на Евростат означава, че европейските експерти все още не са приели тези числа за окончателни. Те тепърва ще изискват допълнителна информация от София, за да разнищят сметките. Ако извънредните проверки докажат още скрити или неправилно разпределени плащания към строителите, дефицитът ни за 2025 година може да се промени още повече! Въпреки че по документи от 1 януари 2026 година се водим част от разширения състав на еврозоната, финансовата ни дисциплина е поставена под огромен въпрос в Брюксел“, коментира още Стефан Белчев.